20 521 резултата
От всички служби
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
346
Кой създаде живота
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
407
1
Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
1828
1
4
Братко, живот на заем живеем.
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...
402
Омръзна ми да пазя тишината!
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
384
3
Да не спохожда ви
ни гняв, ни мъка.
Живях каквото
Бог е отредил.
Но и след часа ...
ни гняв, ни мъка.
Живях каквото
Бог е отредил.
Но и след часа ...
276
1
Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
792
8
375
Потънал в
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
739
Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
515
2
Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
448
1
Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
808
5
За генезиса на една локва
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
476
3
В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
651
2
Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
481
Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
524
1
7
ПРИВЕТСТВАМ ПРОЛЕТТА
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
295
1
Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
802
376
Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
534
11
Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
354
В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
759
44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
353
Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
468
Константин
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
940
Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
948
2
10
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
768
1
3
Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
537
1
5
На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
640
6
Интересен стана този свят -
моралисти сред циници, много!
Съдят те по собствения праг
на духовна низост. Даже строго.
Не разбират, че човек едва ли, ...
моралисти сред циници, много!
Съдят те по собствения праг
на духовна низост. Даже строго.
Не разбират, че човек едва ли, ...
586
4
Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред, ...
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред, ...
518
Бе Красиво
Виждаш го да расте тъй диво,
цвете така мило и красиво.
Откъсваш го да е във ваза изгнило,
хвърляш го огорчен, че е загинало. ...
Виждаш го да расте тъй диво,
цвете така мило и красиво.
Откъсваш го да е във ваза изгнило,
хвърляш го огорчен, че е загинало. ...
765
2
Всеки понеделник
чакам петъка да дойде,
а всеки петък
моля се да няма понеделник.
Така изтича между пръстите ...
чакам петъка да дойде,
а всеки петък
моля се да няма понеделник.
Така изтича между пръстите ...
408
340
2
Хъбъл
Продавач на фалшиви надежди,
оплаквач на умрели мечти,
все по-често оттатък поглеждам,
там където съм стигнал почти. ...
Продавач на фалшиви надежди,
оплаквач на умрели мечти,
все по-често оттатък поглеждам,
там където съм стигнал почти. ...
497
9
В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника, ...
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника, ...
1251
1
думите
които премълчах
ширят се из моето съзнание
и дано поне една от тях
те докосне мислено ...
които премълчах
ширят се из моето съзнание
и дано поне една от тях
те докосне мислено ...
407
Какво се случва във душата на художника, когато
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато ...
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато ...
568
РОДНИНСТВО И ПОДБОР
Синът на този и внукът на онзи,
във службите се плетат имена.
Печелят се роднинските залози.
И никнат все роднински семена... ...
Синът на този и внукът на онзи,
във службите се плетат имена.
Печелят се роднинските залози.
И никнат все роднински семена... ...
334
Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...
606
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
