20 519 резултата
СМЪРТТА
Във древен замък, на огромна спалня аз лежа, луната силно свети, проникваща през тъмнина.
Във спалнята е светло, въпреки нощта. И както съм отпуснат и спокойно си лежа,
от спалнята огромна, черен дим се носи, във околността.
Усещам сила всемогъща, която спира ми дъха. И колкото да ми се иска ...
  777 
В олтара на сърцето
Сърцето ми - едно очукано ковчеже.
В хазната му са скърби, грижи и печал.
На радости е празно. Дивите копнежи
за щастие са дим, в небето отлетял. ...
  483 
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...
  742  21 
Чувствата станаха статуси...
Обичта се превърна в лайкове....
Раздялата се превърна в блокиране....
Една илюзия..
Една стена.... ...
  668 
Балада за стария чардак
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
  685 
Сърцàта -
„индѝго“ -
не знàят:
„Разпнѝ ГО!“,
а сàмо - ...
  489 
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
  994  14 
Утро е отново,
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.
Слънцето блести, ...
  344 
Thoughts can be misleading
Jumping to conclusions never ceasing!
Nothing more to say,
I told you everything
So I could stop pretending... ...
  568 
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
  1329  25 
Нощем премръзва
понякога мълком на
някоя пейка
и в мисълта, че
си нейде, усеща и ...
  398 
Мечтателка съм по душа,
обичам да пътувам.
Понякога в представите си
аз греша,
но никога не се преструвам. ...
  456 
Пеперудената душа - и красива, и крехка.
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...
  689 
Imitation of this life
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...
  1244 
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
  1116  21 
Отново съм над листа бял...
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...
  444 
Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...
  474 
"Тяло и душа"
Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата ...
  576 
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
  674 
Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...
  852 
Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере ...
  474 
„Осем“ е знак за
безкрайност. БЪЛГАРИЯ
нòси го в букви!
  407 
Колко истини има по белия свят?
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...
  627  19 
Където е сиво там свършва дъгата
и сбират се всички безброй цветове,
и сивото сбира се там щом когато,
за бялото то светлина не сбере.
Където е сиво там всичко е светло. ...
  1144 
Мен ме тормози следния въпрос:
защо е толкоз зъл Исус Христос?
Защо така простее младостта,
а е така болнава старостта,
и циганите са така свирепи? ...
  413 
От манежа слизаш уморен...
Гримасата със мъка сваляш.
Душата си от собствен плен-
ти искаш да избавиш!?
Незнайно как?Но в тебе, ...
  394 
Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък ...
  621 
2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата! ...
  314 
ДЕН Е СЪЧИНИЛ
Преливат багри по небето
и сенки удължават вечността,
Вселената с която свети.
Огледален образ е нощта. ...
  867 
Ти рядко ни дарява със апостоли,
но на предатели защо си щедър, Господи?
28.05.2014
Георги Каменов
  714  14 
В тъмното
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...
  440 
Осъзнавам вечността.
Записвам я във формула,
а после хвърлям листа.
Дано го намери някой
и да бъде щастлив.
  495 
Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат) ...
  545 
Гледам аз пред храма
една жена на плочите стои,
пред нея даже и бурканче няма...
Тя всеки ден е там и сякаш бди.
И всеки ден в парцалите и кръпки нови ...
  774  15 
Разпнати на показ много думи
и двойно неизпълнени дела -
един живот, разменящ помежду ни
ту обич, ту предателство... Съдба!
А в мъките човешки оскотели ...
  703 
Христос Воскресе!
От Него Ден Е Ново
Летоброене!
  373 
Разпятие
Нощта ляга да спи.
Земята се уморява.
Бледа луна и звезди
тъжно се появяват. ...
  572 
нашите мъки
какво са пред тези на
Via Dolorosa
  369 
Автопортрет?
/Животът - Художник/
Живях в рисуването ти. В тази епоха -
рисуваше ме пъстроока,
бях всяко мацване на четката - ...
  429 
Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех, ...
  633 
Предложения
: ??:??