20 519 резултата
В мигът когато осъзнаеш...
Че друг живот живееш вече!
Че ти не си тоз който беше!?
Ти друг си вече, друг си вече...
Тези думи в теб, ...
  820 
Разпèти пèтък...
Рàзпнаха СВЕТ(Л)ÈЙШИЯ...
ЛЮБÒВ?!... Къдè ти?...
  350 
Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи.
запалена в храм вощеница.
Запяват камбани и славят мига, ...
  308 
КАТО ВОЛА
Човек каквото сътвори,
или за другите направи,
на тази черга ще лежи -
партина своя ще остави. ...
  335 
Слънчево зайче,
неуловимо,
бързо в очите,
братче,
скокнù ми! ...
  372 
Защо ме хулят, щом добър съм?
Защо ме мразят, щом лошият не съм?
Защо завиждат, щом богатство нямам?
Защо ме карат да се чувствам сам?
Тъгата в мен убива ми душата. ...
  367 
* * * *
Аз бях влюбен! Ти Самодива,
която прегърнах с усмивка широка,
така двама поехме щастливи,
през "морската" шир на живота... ...
  960 
В морето на моето утре
аз виждам как фарът блести.
Показва ми вярна посока,
посочва ми тихи води.
Луната красиво огрява ...
  916 
Навън угасват всички светлини.
Прозорецът е призрачно ветрило.
Зад него крие своите очи
на тъмното безличното чернило.
Градът изстива, мокър от дъжда. ...
  535 
Благословена Седмицата Страстна,
с оловни облаци и зимен мраз започна.
Душа и тяло, слети в сплав нарочна,
на Бога болката усещат съпричастно.
Че греховете людски Младенецът ...
  462 
Етика
Дали да правиш добро е похвално,
поради страха, че инак ще отидеш в Ада?
Не ми се вижда особено морално
добрини да вършиш заради награда. ...
  351 
Едно сърце - една осколка
и само в миг да изречеш
кога, къде и точно колко
от себе си ще отдадеш?
Дали ще може да се върне ...
  600 
ЕСЕН КАТО ЗАЛЕЗА ПОСЛЕДНА
И Есента понякога за теб последна,
не можеш винаги да разбереш!?
Различно може тя към тебе да посегне
И ти фаталната, да понесеш! ...
  373 
Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог, ...
  673 
Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
  1067  26 
Страстната неделя*
В Животът ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...
  414 
Вселенско отчуждение
Уви, отчуждиха се хората злобни.
Нищо не е, не е вече същото.
Царят само злини и коварства злокобни.
Няма го приятелството, могъщото. ...
  319 
Еклистезия
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
  907  15 
Пепелници и вази
RemaTe
Днес за медалите
всеки се бори,
горчив е плодът ...
  582 
Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота ...
  464 
Разговор с...
- Не искам да повярвам
аз на никого.
- Повярвай ми -
помолиха очите ти. ...
  407 
На всички Вселени, Родителко,
не мога без Теб...
На всички съдби, Изцелителко,
не мога без Теб...
Защото си Ти Съзидателка, ...
  742 
Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
  975  16 
… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг.
Не казвай само, че си ме видяла. ...
  1532  14  19 
пролетта
връхлетя
и тъгѝте помèте
пролетта
разцъфтя ...
  476 
Замина без да се сбогува
На фронта душата му тъгува
Оставил своя снимка и кокиче
Очакваше дете момиче.
Пътят си незнаен към смъртта поел ...
  809 
Бяла като тъмнината
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора! ...
  475  13 
Този свят, красив и непонятен
всеки миг поражда порив нов!
Хей, човече, чуй ме дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!
Майката природа с тебе диша ...
  1692  11 
Един съм аз,
един единствен и незаменим
и не знам дали ви има вас
или всички сте кълба от дим
Димна сянка в огледало отразена ...
  670 
Къде ме водиш? Там е тъмно.
Уж пиша на белия лист,
а ти мисъл злокобна
влачиш ме по път каменист...
Надрана от болки витаещи ...
  524 
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
  1188  29 
Във тъмните нощи се вграждам
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце, ...
  524 
Утринна дъга
Макар животът ни да е пройдоха,
не всичко можем да изгубим,
ако в забързаната градска суматоха
с дъжда останем да се любим. ...
  339 
Изсмуквам римите от мойте пръсти
и отначало, хич не ми върви...
От мене бягат думите чевръсти,
а и творбата ми се инати!
Най-трудни ми са първите два стиха, ...
  338 
Аз мисля си за теб, приятелю,
за тебе, на когото аз разчитах,
ала сега не вярвам в теб, предателю…
Защо го стори, даже не попитах…
Няма да заплача, въпреки че те обичах. ...
  724 
"Няма да е все така" – вчера чух го като притча
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен.
С власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред... и в брой плащал своите прищевки, ...
  1261  12 
След теб
Слънце сиво остана след теб.
Върхове, в самакитки обраснали.
Власеница. Нетленен вертеп.
Небеса с два сапфира угаснали. ...
  844 
Младостта си тръгна неусетно,
без да каже сбогом, мълчешком,
свежестта в лицето ми отвлече,
като крадла от ограбен дом.
Залиняха тъмните къдрици, ...
  763  16 
По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам, ...
  825 
В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне, ...
  1794 
Предложения
: ??:??