20 517 резултата
Доброто и Злото,
се борят в Човека!
Доброто и Злото
във всички стоят...
И всеки решава ...
  1007 
Къде стоя замръзнал
аз не знам.
Къде отивам
и това е тъй неясен блян.
Ще стигна там ...
  364 
Побелели от път върхове тихо лягат в ръцете ми меки. Много прах и куп ветрове ги направиха толкова леки. Само времето сложи печат. Само то им изтри цветовете, те не могат да гледат назад но нали са без очи върховете...
  409 
Нека да е трудно
При мене все е трудно!
Но лесно се привиква
с трудностите на живота.
Ако не очакваш висша квота, ...
  627 
Поети
„… Ние бяхме родени поети.“
Веселин Хр. Витков
Щастливците не пишат стиховè.
Съдбата тая болест им спестява. ...
  1275 
Сънувал някой, че снегът гори.
Друг гол, под дъжд танцувал.
Трети, в съня умеел да лети.
На воля, във вселената пътувал.
Но идва краят на съня. ...
  399 
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...
  806  12 
Купувам хляб
и го режа на четири.
Първият комат поръсвам
със солени
сълзи. ...
  414 
Притча
... В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  364 
О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората ...
  1168 
Надеждата винаги последна остава...
Нов път открива, нещата поправя.
При болния спира - опора му става...
утеха намира... и сили му дава...
Отпраща тъгата, приютява си вяра, ...
  544 
Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...
  431 
Моралът много бързо се променя.
Това, което днеска е полезно,
от утре вече може да е вредно,
и туй, което днес е позволено,
от утре може да е забранено ...
  547 
Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали
птици
отнесени ...
  1195  18 
„Вярваме на врачки и гадатели,
на черната и бялата магия.
На непознатото горещи почитатели –
там търсим отговор кои сме ние.”
Румен Ченков ...
  390 
Беше незабележима, невзрачна.
На природата някаква грешка.
Не беше от фамилия знатна.
Беше една обикновена пешка.
Препускаха всички край нея: ...
  357 
Ще си отида и ще видиш
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...
  505 
Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
  869  16 
РАЗСТРЕЛ
На копието си Санчо носи свободата,
а моята е на върха на един молив.
Заливат ме. И топла и студена е водата,
Когато, кривна сърдечния си обектив. ...
  594 
Аз не питам защо съм роден.
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда
да създавам, да бъда творец, ...
  439 
Като отбрулен лист,
бездомен и самотен,
Човекът се изгубва
в есента…
Той търси изход ...
  398 
Тангото на смъртта
Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила. ...
  797 
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
  421 
Не мога да забравя,
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам, ...
  525 
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
  399 
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...
  984  16 
Просторът е неудържим! И за очите
минават бързо облачните сенки.
От светлините техните сигнали
към синьото преливат
неусетно. ...
  967  10 
Един живот
RemaTe
Един живот е, все ти казвам,
един живот със сто лица.
Един живот за миг угасва, ...
  503 
Шепота на сърцето
Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?” ...
  624 
Понякога ми е тъжно
за приятели, които обичам
любов все не ми стига.
Друг път ми е тъжно
за хората, които мразя ...
  559 
Ясно виждам - всичко е неясно.
Така усещам своята душа -
чувствам още докато е прясно,
избирам да решавам на мига!
Вярата - монета се изтърка. ...
  446 
Пророкът
RemaTe
Ти никога недей бъди
във себе си така самоуверен,
тъй щото днес си стиснал меч ...
  494 
Гобленът на съвестта
RemaTe
Прецизно боде ме,
гризе без пощада.
Душата ми в рамка ...
  555 
Не понасям тази мъгла.
Ще седна пред камината
и заедно с моята съдба
ще поговорим за зимата
в душите на хората - ...
  453 
Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите ...
  1426  21 
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи ...
  1535  23 
Живей!
Да погледнеш непознат с усмивка,
да скочиш и ти с парашут;
най-важното е да се осмеляваш
и да не се страхуваш да си луд... ...
  588 
Щастливецът
на Д. Дамянов
Дори в съня ми си на кръстопът.
Приседнал вътре в центъра на кръста.
А покрай теб годините хвърчат. ...
  978 
Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл ...
  414 
Може би
RemaTe
може би въпрос вероятност
може би е чисто съмнение
може би като миг колебание ...
  525 
Предложения
: ??:??