20 517 резултата
Поне да беше време като свят,
а то – студът оголил хищна морда.
Но аз излязох просто на инат
и метнах в плитчините тънка корда.
И не че ми се цапаше със кръв, ...
  3066  27 
Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще, ...
  1269 
Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло... ...
  1419  20 
Седя сама със джаза
компания от която не боли.
Приятелството ми с него май ми дава
един от най-удобните ми дни.
Певицата пропява жално ...
  553 
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...
  661 
По стъпките на Скитникът Евреин*...
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...
  474 
Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
  445 
Времето ни е строител,
но също е и разрушител.
Времето е във живота
и винаги достига
до по-висока кота. ...
  319 
На раздумка с Дявола...
Кафето горчиво изпих и в каприз
внезапен поисках да видя сега
дали пък Съдбата с нехаен реприз
не готви ми глупава, нова шега... ...
  451 
Предпролетно нощно адажио
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно. ...
  573 
В небесната нива
се вглеждаш.
Кой е Сеячът -
неволно се питаш.
Слънцето - ...
  1423  21 
Прошка
Прости ми, отче, съгреших,
наруших обета си свещен,
в океан на грехове се потопих,
и изплувах омърсен... ...
  554 
Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...
  365 
Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...
  323 
Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер, ...
  961 
Пуша пак и аз не знам защо
Нещо искам да потисна, да забравя
Знам не става, но все пак опитвам
То стои си каквото и да правя.
Неудовлетвореност, самота или друго ...
  431 
Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
  420 
Какво ще кажеш, мили мой, какво,
наместо скука, сериал, ракия,
да посадим със теб едно дърво
и то в земята нокти да забие.
Да имат след година топъл дом ...
  2578  21 
Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...
  401 
Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...
  1351  35 
Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...
  682 
Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...
  550 
Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...
  632 
Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.
Нейде в нощта се поражда ...
  589 
Чувствам моето сърце,
туптящо в твоите ръце,
кърви, тупти и пак кърви,
с кръвта се смесват моите сълзи,
душата, напуснала грозната плът, ...
  557 
Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...
  1212  40 
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...
  581  13 
Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...
  616 
Идват и отминават дните,
празници и делници
и се утаяват във душите
спомени от преживелици...
Изплуват после те у нас, ...
  403 
Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...
  360 
Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори. ...
  957 
Аз не помня... И не зная. -
Откъде сме?... Откога сме?...
Колко дълъг е безкраят?...
Бързо или бавно гаснем?...
Накъде животът плува?... ...
  413 
Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
  399 
Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай, ...
  387 
Честита Нова година, приятели!!!
Благославям Живота всеки ден.
Обичам го такъв, какъвто е,
весел, тъжен, понякога комичен,
но никога скучен и безличен. ...
  1142 
Ураган гониш с клоун-близалка във Пратера.
С въртележката детска смъртта си обвий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.
Търсиш братство във него да бягаш от брата си, ...
  497 
Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом ...
  347 
Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...
  619  10 
Понякога се разтварям в себе си
и тихо и кротко чета,
разлиствам бавно тефтера си
със странички неукротима душа.
Изливани мастилени блянове, ...
  504 
За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!
Но пишех и не публикувах! ...
  306 
Предложения
: ??:??