248 795 резултата
„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...
  213 
Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
  394 
Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...
  799 
Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
  869 
Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...
  1660  11  11 
От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
  896 
- Какво е съвест
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...
  369 
Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
  634 
Обичали са ме
и пак са ме предавали.
Заричали са се,
ала не са оставали.
Събаряли са ме, ...
  300 
студът сковава
същността си сякаш се
себес(м)разява
  212 
Затвори очи, помечтай си с мен,
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...
  563 
На този, за когото се сещаш,
когато четеш това стихотворение
Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен
да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен
Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита! ...
  330 
Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
  1404  12 
от пролетта към
лятото е преходът
неуловим - но
славеят чрез песента
си го с любов оглася
  504 
Вчера, тръгнахме със Арес
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...
  392 
Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...
  777  14 
Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...
  343 
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
  314 
Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...
  326 
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
  465  14 
Всяко по повод
на принос „Честито!“ — от
обич пропито!...
  371 
Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...
  900  15 
Душата ти фекална е вода,
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.
  1504  12 
не се кандисва
на любов - че тя сама
така орисва
.........................................................
и още две другоячета: ...
  235 
Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...
  274 
Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...
  393  10 
Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
  344  12 
Хората,
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...
  651 
Душевен пламък
Не свихме
пътища еднопосочни -
само си кръстосахме реките,
за малко радости до срочност ...
  374 
Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
  683 
I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...
  363 
Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...
  663 
***
mn si krasiva bepce
Да бе, знам, че съм красива,
но това е субективно.
Важно е, че съм щастлива
и това не е фиктивно. ...
  350  12 
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
  689 
С птиците пея весел рефрен
Ела, мое Лято, ела прегърни ме.
И бризът ме гали, на него съм фен.
Ела, мое Лято, ела целуни ме.
Вълните танцуват щастливи до мен. ...
  721  12 
Пее морето забравен рефрен,
вълните танцуват ламбада.
С водарасли се кипрят, брега е зелен,
с воали скалите закачат.
В дънково синьо развели поли ...
  923  13 
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
  284 
Жадувам да си новото начало
надхвърлящо предишна красота
и бъдещето да е огледало
рисуващо те с живата мечта.
Надхвърлящо предишна красота ...
  864 
Житен клас на нива
Месечко приспива.
Стига вече! - той изрече -
Затвори очи, човече...
Чуй, щурчето под звездите ...
  935  10 
Нощното небе е моето платно,
но липсва четката за да рисувам.
Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,
но май умея само да им се любувам.
Кой измислил ги е тъй невероятни ...
  569 
Предложения
: ??:??