248 795 резултата
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
  278 
Буболечка съм
под цвете в тревата ти,
необятната...
https://www.youtube.com/watch?v=lBDg5N9WSFg
  497 
Цветове от безкрая вземи ми.
Обич скрита в сърцето на звяр.
Набери ми цветя, за магии,
изпрати ми звезда, като цяр.
Открадни ми Луната в небето, ...
  801 
Погубен си от сънища.
В лабиринта им навлизаш.
Кой от тях е реалният? -
се питаш.
Времето е само огледало. ...
  366 
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет, ...
  437 
***
Твоя образ още ме преследва в главата ми
Гласът в главата ми казва,
че е време да го сваля
Така че му казвам, че ще го направя,
но после не го правя ...
  248 
(Част трета - Междучасие)
Междучасието голямо
бе чакано и най - желано.
И ето, звънчето извести
време за почивка и игри. ...
  370 
В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...
  314 
Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...
  1318 
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
  663 
О, детство, как ни липсваш много,
да можехме да сме малки пак,
дойдоха дни на тъга и тревога,
дойдоха дни на болка и мрак.
Всеки работен ден за нас е драма - ...
  442 
УДАВНИК
… от люлката до гроба
удавници сме ние…
Свилен Капсъзов („Измерение“)
На великата скръб в океана ...
  523 
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
  440  12 
В гората луда дебнат изненади.
Невидими танцуват през деня
край малките поточета дриади
и не една тих пътник прокълна.
Невидими танцуват през деня ...
  830 
Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...
  1080 
(Втори час – граматика)
За втори час звъни звънчето.
В клас пристъпва първи Мечо,
а след него Вълчо, Лиса.
Катеричката след тях изтича. ...
  996 
Ще ти подаря сърце
Нощта е толкова красива,
нощта е с пролетни звезди,
градът притихнал пак заспива,
угасват всички светлини. ...
  933 
Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
  335 
Някой някъде с някого
сред благост и радост живее;
другаде друг сред гняв и болка,
сред теглила и беди линее.
Карма ли е? ...
  731 
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
  710 
Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи, ...
  309 
Кой се сеща за теб днес,
всеки егото свое гледа,
забравихме за морал и чест -
за това що е на духа победа.
От всичко боязън усещаме, ...
  1079 
Гърми китара! -
Сърцатозвучна!
Гърми и тътне! -
На обич тучна!
Като оркестър ...
  242 
Лъжата ли? Оо, тя е дама,
изискана, възпитана, желана
и всички светски общества
за нея са отворена врата.
На мястото на истината сяда, ...
  1075 
Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...
  409  10  10 
човек безгласна
буква да не е - че скръб
към него руква
  260 
Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...
  998 
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...
  1050 
гасне светлина -
когато има в любовта
грапавина
  276 
Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
  410 
по " Морско синьо" на Деа
/нещо като отговор/
И аз като малка се влюбих в това
синьото, дето сънуваш.
Тихо на пейката в морския парк ...
  352 
Кажи ми какво искаш да направя,
само да те държа в прегръдките си
Не може да се отрече, че химията между нас бе толкова силна
Не мога да се отърся от тези спомени, които царят вътре
Студено е, откакто не сме заедно ...
  201 
И времето плаче место не намира,
когато бащата безхлебен прибира,
поредна надежда издигнала замък,
срина със грохот камък по камък.
Главата пръска сълзи напират, ...
  386 
Поседнах на пристана, тъй уморен.
Вълните нашепват легенда.
За кораба бял от любов сътворен,
отплуват душите на него.
Те стигат в безкрая до синьо небе, ...
  468  12 
Тя беше просто тъпа курва
и чукаше се с всекиго за кеф.
Понякога - там - до ръба на урва.
Понякога в кварталния кенеф.
Не искаше дори едни чорапи. ...
  687 
Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...
  316 
Ето отново слагам маската на лицето си,
обличам чужда кожа
и си мисля нима това ще ме направи
щастлива?
Живея в един измислен свят ...
  576 
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...
  315 
Прохладен е денят и е унесен,
зеленият му смях се разширява,
и пресен мирис на озон донесе,
разпръсква го, и щедро го раздава.
Дъждът – нощес, а днес е кротко, тихо ...
  335 
Тази нощ ще разплитам мечти.
Омотани в кълбета от нежност.
Ще опъвам конците - лъчи,
от които ще стъкна надежда.
Ще зачаткат иглите в нощта, ...
  537 
Предложения
: ??:??