248 807 резултата
Днес на храбростта е ден,
славна беше армията родна.
Врагът беше смело победен,
за да бъде България свободна!
Биха се за славата и честта, ...
  722 
Улавям се, че крадешком те гледам.
Така си по-красива от богиня.
Велик е този миг, защото е последен
и с него връщам те в Едемската градина.
Какво ни липсва, за да сме щастливи...? ...
  332  15  11 
Почервеня от гняв Зеленски,
че Путин не развява бял байрак.
Опита да изглежда джентълменски,
но шантав беше целият бардак.
Америка подкрепя, но със думи. ...
  301 
Истината е една:
Няма плакет с името на някой известен
залепена пред панелка
в Сухата река.
  234 
На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...
  415 
Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове. ...
  622 
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
  314 
I. Корекцията
Бог вложи в човека своя,
естествения закон.
Човекът му наложи поправка -
"потребителския нагон". ...
  366 
Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота ...
  441 
Запомни
Запомни - не е слабост да обичаш жена.
Да желаеш любов, да се чувстваш потребен,
да ти бъде утеха, да ти бъде мечта,
да желаеш да даваш, да ти бъде една. ...
  454 
май - любов безкрай -
зеленина - усмивки -
мир - човещина
  162 
Какво ли още крием в себе си?
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза. ...
  349 
Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни – ...
  270 
По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена, ...
  486  10  13 
За кой ли път избра ги за залог
на щастието чуждо, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите – с години изболяни.
Реши да ги убиеш... за урок ...
  415 
Остани, само миг остани.
Тази вечер ще бъда тих вятър.
Лъх ефирен погалил коси.
Лъч огряващ небесния театър.
Остани да танцуваме чудния валс, ...
  602  11 
Малко пациент -
повече клиент.
  429 
На Мария
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице. ...
  411 
земята - с кръв и
с'ълзи напоена - в скръб
все още стене
  196 
В очите ти заплувайки... съм в транс...
Море са те на любовта, безбрежно.
Откривам аз дълбинният романс
на чувствата заливащи ме нежно.
Море са те на любовта, безбрежно - ...
  966 
Дълбока, страшна, черна бездна
в сърцето ми е любовта,
а музика красива, нежна
живее в моята душа.
Съдбата – грешница коварна, ...
  252 
Лъчите пишат топъл слънчев стих.
Небето жадно чака всяка буква.
Чета го в изгрева – щастлив и тих.
Усещам как отвътре се разпуква,
разцъфва, грейва, капе светлина. ...
  462 
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
  711  10 
"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар – ...
  1281  14  29 
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...
  941 
Жертвени агнета бели,
все са с венчета на шия,
после ни дали, ни взели,
все сме си старите – тия,
с гладни очи и стомаси. ...
  372 
***
Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,
които не мога да променя, не мога да поправя
Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне ...
  197 
В самота дните летят към без края.
И от минават студените нощи.
Живеех в мъглата на Рая.
Но огън в мен се отприщи.
И в самота открих любовта. ...
  452 
Малка звезда ми говори в небето.
Колко красива е тя!
Чудна, сияйна, докосва сърцето,
носи ми тя светлина.
Може би знае за моите тайни, ...
  509 
Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...
  1504  34 
Проклето време. Вият ветровете -
чакали скрили се в невидими комини.
Потомците на първата планета,
в която хищници отдавна пеят химни...
Един старик, от памперси вмирисан, ...
  558 
Безименен си ти дори в душата –
и там владеят чужди правила…
Завиждаш, че високо в небесата
се реят непокорно хвърчила.
Те нямат граници и са красиви ...
  601 
1. М е с е ч и н а
. .
* . . . . * .
. . . . . . .
o . . ...
  361 
Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...
  387  12 
Не ден, а сякаш синьо чудо грее –
златисто, неочакано, красиво,
не ден, любим подарък чудодеен
пред погледа учуден се разкрива.
Цъфтят минути с прилив ароматен ...
  286 
Не се живее,
но ръждавее,
метаболее.
  322 
Ще ме усетиш
в топлия бриз край морето,
в полъха от рокля
на случайно минаваща жена,
ще ме чуеш в звънкия смях ...
  396 
за Слънчо - колчем
свети - блян е - Слънка да
си му пристане
  207 
Пука се по хлабава тропоска,
ден смалил се, някак отеснял,
от стотици грижи е опоскан,
от рояк съмнения – без жал.
Нощем шия – сутрин го разпаря, ...
  554 
Животът понякога толкова грубо ме удря,
че въздух едва си поемам и скърцам от болка,
главата кънти и наоколо става безлюдно,
в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“
Колко още да удря, за да остана послушна, ...
  325 
Предложения
: ??:??