248 812 резултата
(Посветено на най-малките пианисти в моя клас)
...
Те са малки,
но с големи и добри сърца,
често разказват за някоя, своя, смела мечта. ...
  974 
Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...
  1237  13 
Добре дошла. Красива моя пролет.
Ела, ела. И пални у мене огън.
Добре си тук. Сърце от радост грее.
Като сърце от студ. А живот кипи у него.
Какво си ти. Една красива памет. ...
  311 
Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали, ...
  447 
Цветята и дъждът
Ромоли дъждът и ги докосва,
занемял от тая красота!
Всяка малка капка дъжд разбира –
по-добър с цветята е света! ...
  432 
Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...
  421 
Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...
  287 
А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...
  353 
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
  595 
Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри. ...
  421 
Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...
  721  13 
Морето е прегръдка
Вълните се завръщат с вековно постоянство,
преди да си отидат –
морето е прегръдка на два далечни бряга,
които търсят близост. ...
  605 
Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна, ...
  432 
стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец
  298 
ОТКРОВЕНО
В миг
се взрях
в душата –
в своята зла, ...
  588 
Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.
Виждам поети на всяка планета, ...
  548 
...
Пролетта дойде,
усмихна се слънцето,
украси и полето
в многобройните цветове на дъгата... ...
  258 
„Лазаре, стани!“ —
му рече и дари го
с още земни дни!...
  519 
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...
  670  20 
Ти си лятната цветна дъга,
ти си щастие спряло в нощта,
на небето звездите изящни,
на деня часовете прекрасни.
Ти си пролетен цвят, красота, ...
  743 
Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха... ...
  939 
На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...
  543 
(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...
  697  13 
***
Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,
което няма да върна
Обичахме се твърде силно,
твърде бързо ...
  259 
Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...
  1120  29 
С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...
  531  14 
Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...
  327 
Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
  357  11 
"Янки, от тая каша ме спасете,
че от Путин много ме е страх.
Какво още чакате, не спете...
само ти ми остана, бял прах!"
  482 
Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...
  383 
И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен ...
  651  14 
Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...
  386 
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
  412 
И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...
  259 
адът
на
Земята
дебне
неминуем — ...
  160 
Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
  585 
Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...
  370 
По „O tempora,o mores“ - („О, времена, о, нрави“) - Цицерон
О, времена, о
нрави! - Всеки нещо,
за да блесне, прави!...
  195 
своя мироглед
човек избира сам — за
да върви напред
...........................................
друга редакция: ...
  157 
Както пролетното цвете -
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...
  835 
Предложения
: ??:??