248 812 резултата
Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
  1021 
Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...
  357 
Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън. ...
  352 
Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...
  383 
Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...
  537 
Аз в звездите се заглеждам,
за очите твои ми напомнят те
и в душа появява се надежда,
че ще дойдеш пак, мое цвете!
Мечтите стигат до небето чак, ...
  574 
Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...
  278 
Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
  810  10 
За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...
  605 
Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...
  834  14 
РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
  347 
Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...
  622 
Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
  343 
Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...
  729  13 
Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...
  650  13 
Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...
  362 
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
  517  13 
Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...
  615 
Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...
  444 
Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
  922  16 
(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
  296 
Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
  496 
Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...
  620 
Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...
  438 
Обърка се времето. Сняг заваля.
Всичко цъфнало вън побеля.
Плаче ми се, като гледам това.
Умират премръзналите цветя.
  483 
Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици ...
  550  10 
Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...
  416 
Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
  921 
Животът ни - разплата тежка.
И вътре в нас, и вън - борба.
Изглежда, туй е неизбежно.
и е по-силно от Съдба.
Проклинай и бъди му верен, ...
  215 
Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
  344 
Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...
  411 
Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...
  575 
София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...
  293 
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
  375 
Днес, навлякох нови дънки:
Имах среща със жена!
И - изгладил малко гънки
в мойта мозъчна кора
виснах в цветната градина ...
  599  29 
изкривеното
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...
  292 
Очите ми ще търсят в рими тебе,
ще те рисуват под небесна светлина,
ще бъде миг красив и спряло време
и чакана, и лъчезарна любовта.
За миналото всичко ще забравя, ...
  350 
Не вярвай на това стъкло суетно.
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
  846 
Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...
  785 
Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...
  2049  31  62 
Предложения
: ??:??