248 812 резултата
Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...
  309 
Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...
  1636  24 
"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
  1141  13 
Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...
  384 
Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...
  541 
На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...
  1024  11 
Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...
  740 
Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...
  680 
Заслужена почивка ​​​​
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...
  644 
Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...
  514 
В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...
  779 
Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
  726 
Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...
  508  10 
В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...
  570 
Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...
  1542 
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
  1149  16 
К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...
  1104 
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
  1201  15 
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
  1480  12  27 
Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...
  341 
Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...
  679 
Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...
  522 
В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...
  1209 
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
  461 
Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...
  769 
Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...
  419  10 
Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...
  553  11 
Денят на лъжата взе, че дойде!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...
  482 
Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...
  1103 
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
  665  23 
Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
  742  12  22 
И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
  451 
Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
  355 
Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.
Заключих силуета си в мечтите ...
  575 
Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...
  993 
Чудесен стих, воал сребрист.
Той облак е на нощното небе.
Животът тих, отронен лист
по пътя на прокудено дете.
Луната нокът, синя светлина. ...
  1028 
Земя, като човешка длан,
а може би, като тепсия,
без баница, че горе – там.....
изядоха я Тия.
  606 
Разрушеният град слиза в моите сънища,
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...
  749 
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
  327 
когото някой
подценява — сетне му
се извинява —
но след дъжд качулка е
и тъй му скръб довдява
  161 
Предложения
: ??:??