248 812 резултата
Неделята за мъркане е ден,
Дали написано е в календара?
Неделята на леността е в плен,
Знам, че не всеки го признава.
Неделята е мащерка и мед. ...
  379  11 
Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
  337 
Като лист хартия
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...
  503 
И нощите ни с тебе са задъхани,
и пълни са със обич и със страст,
целувките ни-устни недолюбени,
ръцете ни- останали без глас,
изтръпнали от жажда да се искат, ...
  1169 
Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...
  401 
Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
  1038 
На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...
  261 
Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
  405 
Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...
  855  20 
Очите твои ще целуна,
потапяйки се в твоя свят,
заспивай, не искам да те будя,
щом вън е още мрак.
Сънувай зелените поляни, ...
  300 
"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
  319 
Тичам, бягам
с мръсна газ
без да вярвам
в тебе аз.
Дъжд вали, ...
  337 
По малката пътечка
бавно ходи бубулечка.
Ходи, клати се и спира-
най-добрият път избира!
А краченцата й тънки ...
  490 
Мими е моята красива кукла.
Много я обичам!
Тя ме слуша и разбира,
никога не ми се кара,
не припира.. ...
  815 
Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
  426 
Сини и нежни. Изписани като тюркоазени вълни. Във тях се оглежда морето, изсипало хиляди перли на дъното. Магия. Спирала от безвремие. Вечност. Оглеждам се в тях и виждам безкрайно синьо. Виждам себе си - танцуващ, пеещ, забравил всичко, щастлив. Протягам се да те докосна и всичко изчезва. Образът с ...
  251 
Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
  205 
Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
  260 
В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
  526 
Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
  337 
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...
  576 
За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!
  502 
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
  442 
Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
  386 
ако загубя?
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...
  653 
В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
  871  16 
Каза: "Жените се влюбвате с ушите"...
"Какъв глупак!", помислих си на глас.
Влюбваме се с очите и душите,
а после и обичаме със тях.
И не видът цени се, а делата ...
  421 
Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
  574 
Утро пак изгря отвън,
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...
  929  13 
Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...
  362 
Че не видя драмата ни имаш късмет!
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
  412 
И във този живот се повтаря съдбата-
първо Нея обичаш, отдаден в захлас,
в миг я губиш, животът ти се сгромолясва,
безпощадно и тъжно те тегли пръстта.
Но очите ми стрелят в сърцето ти право, ...
  558 
За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...
  699  10 
Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец. ...
  340 
Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
  1464  13 
Ти си там,
където бях,
дето сам
по теб горях.
Там, където ...
  454 
Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
  429 
И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам? ...
  1003 
Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...
  432  16 
Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
  423 
Предложения
: ??:??