248 813 резултата
Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...
  294 
На дядо
Селски улици - прашни.
Тихо е. Камъни, кал.
Малки къщички - празни.
Някога някой живял. ...
  552 
Навън е пролет
Навън е пролет, красота,
случайно срещнах те сега,
блестят очите ти красиви,
сърцето грабват мълчаливи. ...
  347 
Малко беличко яйце!
Туй е мойто сърчице!
Жълто слънце вътре плува,
а белтъкът се вълнува.
Много страх и много стрес! ...
  463 
Който търсил намирал
но тогава как те намерих
без дори да те търся
Може би бе толкова цветна
а аз толкова сив и жаден ...
  328 
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
  246 
Пролетта ще настъпи отново
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...
  809 
Простих си ненавременната ми поява
в прилично подредения твой мъжки свят;
простих ти незаслужената ми тиара.
С простителност, наситена в оранжев цвят.
Повярвах, че Синът Човешки-Божий ...
  886  19 
Нямаме ние нищо против
съчувствието и състраданието,
но в този капитализъм див
вижте глада и страданието,
някои дом и хляб нямат, ...
  403 
Не се смириха тъмните ми бури,
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи - ...
  432 
А онази със косата напоследък
не спира да пише ми на лично
в месинжера дяволит
на лично иска ми душата
възпитана е ...
  454 
Вретеното на залеза проскърцва
и нишката на мойрите изтича
през изтънели пръсти в хоризонта.
Притихват сенките със издължени шии -
жирафи на несбъднати надежди. ...
  380  11 
Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...
  318 
Щурците отдавна са в моето минало.
Пустинно притихват щурците.
Отдавна звездите над мен са изстинали
и тихичко спи Афродита.
И има ги само в сърцата на лудите. ...
  588 
Какво да правиш с твоя живот?
Какъв да бъдеш? Кога и къде?
Кога да спреш? А да тръгнеш?
Колко път да изминеш?
А защо? Накъде? ...
  513 
Разказвам нова слънчева история,
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката, ...
  329 
Отеква гръм, свистят ракети,
рушат се сгради чупят се съдби.
Не можело да бъде в днешно време,
ала войната е на прага ни уви.
И за историята е момента сложен, ...
  459 
Мисля си за теб, отново
Дали не беше грешка, моя
Да те видя отдалече, искам
Че си ме забравила напълно, да
И че отново си щастлива, ...
  271 
Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...
  663  15 
Сглобих си кошница,
сложих вътре три яйца
и добавих малко веселба,
светъл празник е това,
а осмивките на нашите лица ...
  809 
Разцъфващото твое обаяние
осмисля с чудост слънчевият ден.
Неописуемото ти ухание
изпълва с нежност всяка фибра в мен.
Душата ти е свежото дихание ...
  1187  11 
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
  453 
Направи ми, кошничарю,
кошница от плачуща върба
и ако можеш, вяра и надежда
вплети във своята творба.
Аз, друже, в нея ще положа, ...
  905  12 
Ах, Зима, колко те обичам,
когато сутрин в киша тичам,
снегът ми мокри очилата,
сковава ми студът краката!
Обичам твойта изненада: ...
  760 
***
***
Обещавам си ново начало,
без стари грешки - нали си простих!
Светът отразява деня в огледало,
което сама с любов изградих! ...
  274 
Ти знаеш ли какво е да си жив?
Да дишаш , да прегръщаш звездите и Луната?
Да бъдеш малко лунатик
а с пръсти да допираш и Земята
Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка ...
  468  13 
Може би се откроявам
в негативен аспект
Но се чувствам като ламарина,
стояща до стъклен парапет.
Наивен ли е металът да разчита на здравина, ...
  237 
Изгарят ни емоции и чувства,
казани от други, преживяни,
а думите излизащи покрустни,
заливат ни безумно на талази.
И все едно на себе си говорим ...
  418  13 
Възкръсва
жаждата й за живот.
С какво ли
вчера
е преяла и препила, ...
  691 
Мълчалива и кротка съм аз,
при раздори не си отмъщавам,
но дочуя ли гневния глас,
от дома без следа заминавам.
Обикалям света без билет, ...
  1412  15 
Защо в съня ми идваш пак?!
Върви си, тук не си желан!
Аз продължих напред, успях!
И няма пак да се предам!
Изтръгнах те от мислите... ...
  330 
Великден, празник, веселба.
На този ден всички оцветяваме яйца,
идва пролета в този топъл ден
всеки е до мен, чюпят се яйца,
напълват се със радост нашите сърца, ...
  604 
С бърз танц извървях си живота
в комбинации страстни и тактове лични.
С учестени импулси и сърдечност с охота
всяка стъпка ми даде прозвища скришни.
Вихрени, бързи- младости необвързани... ...
  258 
Денят вали, и толкова е тихо
да приспи нощното Небе,
има толкоз светещи звезди
прекосили на дълбоко времето!
Тишината разкрива свои тайни ...
  248 
В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи. ...
  551 
Вой на сирени. Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.
В бомбоубежище влизат при другите хора. ...
  523  11 
За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.
Какво пък, квотата омраза ...
  272 
На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата, ...
  368 
Ставам рано сутрин пак,
Къде отиде моят крак?
Със заспал поглед се оглеждам,
виждам го извън креват,
идва моят барт да ме буди: ...
  466 
Във моя дълъг път блестят звезди,
прегърнати от самотата,
навън нощта от тях ще задържи
сиянието, красотата.
Защо изчезват, сякаш сън са те? ...
  298 
Предложения
: ??:??