Душата ми от спомени боли,
от мигове мечтани и... презряни.
Сърцето ми от болката кърви,
оставящи във мен дълбоки рани.
Ранена съм, но нека не личи,
защото искам да живея.
Усмихвам се на хорските лъжи
и не преставам аз да пея.
Така пристъпвам горда през света,
презряла болката и тръпнещите рани.
Вървя и вярвам, че със доброта,
живот и светлина се бранят! ...