Sep 30, 2011, 6:46 PM

Как се променяме само... 

  Poetry
933 0 4
Как се променяме само, не вярваш?
А кой пренебрегна мечтите?
Кой се нацупи от глупаво скарване
и сам си преглъща сълзите?
Кой не излиза да види залеза,
че разпознава в него стар огън,
който гореше, но нивга не пареше,
като че бе пратен от Бога.
Не казвай, че все сме си същите, моля те!
Ний бяхме хлапета невръстни.
Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята,
сега сме два влака, но късни…

М. Спасов

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Притежаваш много добър стил на писане. Поздрав!
  • Мислех,че съм го коментирала,но май на онова място съм го чела
    Аз съм ти казвала и друг път,харесвам твоята поезия.Този ти стих също е много хубав.Чете се леко и замисля.
    Поздрави и пиши!
  • Браво, Мартин!
    "Ти беше мечтата ми, аз за теб- волята..."
  • Харесах!
Random works
: ??:??