Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре.
Аз всичко съм ти дала. Без остатък.
Разминахме се, няма накъде
и двамата да продължим нататък.
И за какво съм ти? Та аз сега
съм вече толкова различна –
до днес у мен не приютих дъга,
забравих и какво е да обичаш. ...