Ти дойде една вечер при мен
и сърцето си носеше в шепи.
Постави го пред нозете ми там,
а в замяна поиска мъничко обич.
Обич ли каза? - изсмях му се аз.
Обич ли? Ха! - имаш грешка човече.
Обичта ми,чуй страннико - рекох му пак,
- на друг по-велик от теб ще даря.
Луната аз искам... луната...
А не твоето тленно сърце. -
Вдигнах крак и сърцето му стъпках,
любовта му в пепел превърнах. ...