chvassilev (Чавдар )
223 179
Mar 22, 2011, 10:19 AM

Спомен... 

  Poetry » Love
631 0 4

Самотен спомен ме прегърна

с криле - и сякаш полетях.

В очите му - отново зърнах

усмивки и забравен смях.

 

В очите му - отново бяха

познатите за мен черти.

Отново думите боляха

и плачеха - с безброй сълзи.

 

Отново устните любими

лекуваха от самота,

а чувствата неуловими

изпълваха ни с любовта...

 

... Изпълваха ни с нежно лято

с уютен вятър, с влюбен дъжд,

със утро - с птиците изпято 

с горещи нощи, с топла ръж. 

 

И сгушен в спомена останах,

облечен в твойта топлина, 

притихнал, молещ и разкаян,

очакващ милост - от нощта... 

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??