- ...и на мен също ми е приятно - усмихвам се аз, без дори да се замисля после как ще трябва да изкупвам тази усмивка.
Ти си прекрасен, по-прекрасен от всеки друг, който познавам. Ускоряваш дишането ми и някак си губя равновесие. И тръгвам... към теб. Това беше любов от пръв поглед...
Преодоляваш ме. Притежаваш ме. Изгубвам се в тъмните ти очи и вече нищо не остава от мен. Нищо, което да ти се противопоставя, нищо, което да не е твое. И ето, че ме няма за теб...
Какво от това, че ме обичаш? Познаваш ли ме, след като аз самата не се познавам? Готов ли си да се откажеш от всичко, да забравиш себе си и да тръгнеш да ме откриваш? Ще издържиш ли, на внезапната промяна на сезоните, на моята убийствено нараняваща лудост, на възхода на чувствата ми или унизителното ми безразличие? Не мисля. Защо го правя? Ами не знам. Някога имаше причина, но рутината я направи естествена моя реакция. Може би просто искам да се забавлявам и така търся начина. А ти какво си мислиш, че правиш? Караш ме да се влю ...