Казват, любовта трае 7 години. Толкова била нейната давност и това е максималния период за просъществуването й между двама души. Питам се, щом след десет месеца се чувствам по този начин, как бих оцеляла още 6 години.
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува в този и без това гнусен свят. Кой Бог би позволил създаването на тази неконтролируема болка и що за парадокс, обикновено влизаме в църквата и палим свещ с молба именно да срещнем Нея.
Молим се, някой да връхлети в живота ни и да го обърне наопаки. Да се привържем и от този ден нататък, неговото щастие да се превърне в наша цел, издигната над нашето собствено. Ставаме емоционални слуги на друго човешко същество, което най-често издигаме на пиедестал и му приписваме вълшебни, рицарски качества, които естествено той не притежава. А, най-лошото е, че когато заблудата падне, прогледнем и видим човека отсреща, че е именно онова, което никога, никога, никога, никога не сме си мислили, че ще приеме ...