Своите малки звезди навярно получават
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди,
сред хаоса от мисли и желание,
сред трепети, тихо загубени в
нощните терзания...
сред фалшивите усмивки,
потулени сред онези...
грешните целувки...
Живота преминава... ...