Исках да мога спокойно да ходя
по улици грешни, в спомени свити...
В желание днешно тогава да бродя,
а страници празни от щастие скрити...
Душата ми гладна за времето беше,
а имаше време, което да мине,
и имаше срещи, които за мен са,
на прелест аз знаех, ще кажа: "Спаси ме!"
И прелести идваха бурно и нежно,
заедно искахме всичко и нищо.
Отпивахме спомени, силни, горещи...
„Ах, нека не свършва!" - молихме скришно. ...