23 may 2014, 9:25

Новото Време 

  Prosa » Otros
443 0 0
7 мин за четене
Над гъстата тълпа се издигаше невидима сила, която набираше големина с нарастващите викове. Настроението беше апокалиптично вместо революционно. Масите хора прииждаха с пълна сила и помитаха всичко по пътя си, включително и нископлатената жандармерия, чийто щитове се огъваха под многоцветните ботуши на новата идея. На седмият етаж във сградата стояща насреща вълната, стоеше човекът, чийто съдба беше вече ясна. Той гледаше от прозореца идещото ято от разгневени хора и без да бърза отпиваше от отлежалото малцово уиски.
В този момент вратата се отвори. На фона на шумящата тълпа, скърцащата врата звучеше като телефонно обаждане от ада. Млад мъж пристъпи бавно навътре и застана така, че сянката скриваше лицето му и проговори с тежък глас:
- Никой не може да спре идея, чието време е дошло. Неизбежно всички ваши решения водеха бавно към вашата гибел. Погледни надолу и виж хората. Виж тази млада жена, чиято ярост надрасна най-големите и страхове. До скоро тя се страхуваше да излиза нощем и да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Шопов Todos los derechos reservados