Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всичко. От всички сезони само то използваше такива методи. Страх от узурпация то поглъщаше продължението сляпо пред кръговрата на миналото. Зимата е сляпа пред затопляне, както човекът е сляп пред смъртността.
Бе краят на годината. Лъжлив епилог. Ако знаеше, че ще живее толкова дълго, тогава щял да го приеме като някаква шега, която не разбира напълно.
-Как да опиша и усетя нещо което се топи в ръката ти.-казал той
-Все още можете да се откажете,но ако още почитате Наполеон и ако той си бе оставил чувствата за себе си нямаше да ви използва като четка за рисуване на бойното поле.-контра атакува писателят седящ пред него.Войник и писател,звучи смешно.Единият отрича емоциите другият ги краде.Старец ...