14 may 2013, 8:04

За последно, до следващият път 

  Prosa » Otros
5.0 / 1
664 0 2
1 мин за четене
О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завързала здраво с едни въжета, и ме тегли все към него. Опитах се да се боря, наистина! Ама тя е такава безпощадна, че не чува нито виковете ми, нито сподавените стонове на сърцето ми, което се бори, изплашено, че пак ще го наранят. Е, то се е видяло - измъкване няма. Влачи ме по улицата пред очите на минувачите, които се чудят “Пак ли тя?”. В началото хапех дебелите въжета, удрях, крещях. Отричах даже, че съм вързана - само така изглеждало, не е реално. Следващият добре познат етап е този на примирението. Когато си признавам, че и този път съдбата е победила и започвам като наивно дете да си обяснявам, че това сърце е създадено да обича и не мога да вървя срещу него. Добро оправдание, но когато ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Todos los derechos reservados