30 апр. 2006 г., 13:01
Цял ден те чакам сама,
толкова дълго, че забравих защо.
Цял ден се опитвам да крещя,
но чувам само ехото си едно по едно...
Цяла пътека преминах,
само и само пак да те намеря.
Цялата Земя изминах,
но пътят с дръг тук се разделя...
Цялата нощ търсех сянката твоя,
под Лунната нощтна светлина...
Бавно угасваше душата моя...
Бавно замираше и любовта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация