29 мар. 2007 г., 20:49
Когато нещо много ми тежи
и иде ми да се разплача,
надничам скришом в детските очи,
и пламва светлина във мрака.
Във тез очи е сбрана любовта
и смисъла на цялата Вселена.
На тез очи аз мога да простя
и болката, макар и огорчена.
Очите детски, бистри езера,
приели слънцето във своите
зеници,
на никого не ще да разрешат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация