10 апр. 2014 г., 21:32

Нямаме време 

  Поэзия
484 0 0
НЯМАМЕ ВРЕМЕ
Отчаяни погледи следват деня.
Кръстосани шпаги - докосват крила.
Пораснали мисли излитат безмер.
Безпорядък и хаос - изчезват в тъмата.
Вятър помита души заблудени.
В дни уморени - децата растат.
Смълчани реките сънуват брега.
Товарът е тежък. Душата крещи.
Как да пораснат? - се питат децата.
Как да сънуват? - питат вълните.
Летят ли мечтите? - се питат душите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Предложения
: ??:??