26 окт. 2018 г., 22:43
Барутен погреб е душата ми.
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните –
животът, втората му цедка,
не е така тръпчив и силен.
Но всичко е възможно в петък.
Оставих залеза да плаче
и да кърви до смърт и пепел.
И луди ли в съня ми крачат,
навярно е виновен петък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация