Полъх в душата
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай!
Природата се къпе в липа, а душата ми се скита из реалността.
Часът настана, картина морализирана живна закована.
Картина, плаваща из световете на океана.
Пътят ме зове, екнат влакове, мълчание сляпо реве.
Вътрешен глас ме не спира, мисълта ми страха абстрахира.
У роднини болка скръбна, чака ме работа усърдна.
Часовникът смирено тиктака, на пристанище кораб мен чака. ...