Тъмнината е естественото състояние на този свят
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят - тя е дълбоко в очите ми, както и на повърхността им.
ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми, но не онова, което дава живот на тялото ми, а онова, което, ако бъде видяно - дори само от едни очи - ще изглежда по-светло и по-топло от онова - "слънцето", което поглежда всяка сутрин истината - истината и реалността, които сътворяват в мрака онези слепите - без да искат, без да виждат.
... онези слепите- онази тъмната в мен, която осмисля копнежа ми по утринта.
И този копнеж става все по-силен и подтискащо желан всеки път, когато види слънцето със страх... а то - нахално осветява всичките несъвършенства, които тъмнината умело крие. Те обаче са на повърхността. Те са на мрачната, блатна повърхност, която яростно се бори със страха да не бъде процепена и разкрита. Страх я е, не от светлината, а от самата нея... защото не знае какво точно има под нея... никой, никога не е поглеждал в нея - ос ...