1
Разни ~> Наука и технологии / Чувственият човек, първа част
« -: 10 Юни 2015, 21:21 »
Превръщането на неразумното животно в разумен човек, от начало, е съпроводено с телесно видоизменение, което е предпоставка за асиметрично развитие и функционално разделение на двете мозъчни полукълба при формиране на разумна психична дейност на човека. Биолозите при своите изследвания на функционалната дейност на двете мозъчни полукълба при бозайниците са установили, че те работят с чувствено-образно мислене и имат функционална симетрия – еднакво чувствено-образно мислене.
През 1981 год., американския физиолог Роджър Спери получава нобелова награда за откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък като установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното е чувствено, работещо с конкретно образно мислене. Лявото полукълбо е доминиращо, по-развито при мислителите и учените, а дясното е доминиращо, по-развито при хората на изкуството, констатира той в процеса на опитните постановки. Откритието на Р. Спери и съвременните физологични и психологични изследвания на човешкия мозък ни предоставят възможността да проследим и уточним прехода на превръщането на неразумното животно в Разумен човек
Превръщането на лявото животинско, чувствено полукълбо в логично, при еволюционното развитие на първобитния човек, е предпоставка за поява на мозъчна функционална асиметрия и разваляне на чувствено-образната симетрична функционалност на животинския мозък, при което се появява разумът.
Еволюционното развитие при приматите и функционалното преобразуване на техните мозъчни полукълба, е възможно след формиране на добре развита чувствено-образна симетрична функционалност на техния главен мозък. Следващата еволюционна стъпка, необходима за формиране на разума, е видоизменение на телесната животинска система. Защото много бозайници са развили висока симетрична чувственост, но като не са достигнали до необходимото еволюционно видоизменение на телесната си система в правилна посока, са спрели прогресивното си развитие. При определен вид човекоподобна маймуна е постигнато необходимото преобразуване, или превръщане на четирите крайника в четири ръце, необходими за живота по дърветата и последвалото им тетралектично превръщане при слизането на земята, е важна предпоставка за раждане на разума.
Развитата чувственост и видоизменението на телесната животинска система при определен вид човекоподобна маймуна, са двете основни предпоставки за превръщане на животинското стадо в равновесно първобитно общество, което създава условия за раждане и развитие на разума. Тетралектичните видоизменение на телесната система водят до превръщане на четириногото животно в двуного безопашато същество, което напуска дърветата и развива изправен стоеж за придвижване по земната повърхност.
Така двуногото придвижване при слизане от дърветата, освобождава предните крайници за трудова дейност като развива тяхната хватателната възможност. Еволюцията е преминала през много неуспешни опити в тази двунога посока (при динозаврите, птиците, при някой двуутробни бозайници и др.), но не е успяла да превърне освободените предни крайници в ръце, годни за трудова дейност. Появата на трудова дейност при първобитният човек, води до формиране на обществена дейност и нейното координиране при общуване между членовете на първобитната община, което измества нечленоразделната реч и общуването с миризми при животинското стадо.
Обществените отношения в това първично общество, формират равновесно социално състояние между неговите членове като примитивно равенство, което е възможност за разваляне на функционалната симетрия на животинския мозък и превръщането на лявото му полукълбо в мислещо. От друга страна поява на разум, гарантира оцеляването на членовете на първобитната община и създава условия за развитие на общуването между тях. Много важна е необходимостта от обществена непротиворечивост в първобитното общество, която създава условия и прави възможен прехода от неразумно животно към разумен човек. При този преход животното губи отчасти инстинктите си, а бъдещия човек още не е станал достатъчно развит, за да ги замени с разума. Така това преходно същество е прекалено слабо и агресивно, но чрез взаимопомощ между членовете на непротиворечивото първобитно общество, е постигнало оцеляването и развитието си.
След посочените телесни, психични и обществени видоизменения възниква необходимостта за общуване между членовете на първобитната община. За да бъде възможно появата на разум и общуване, чувствено-образното мислене формира символи, термини и понятия като думи, отражение на обективната материална действителност.Това е главната предпоставка за поява на членоразделна реч – посредник при общуването – което разваля функционалната симетрия на животинския мозък. При развалянето на функционалната симетрия на мозъка, дясното мозъчно полукълбо остава функционално непроменено – с чувствено-образно мислене – а лявото се превръща в логично с абстрактно мислене, работещо със символи, термини и понятия като думи, формирани от тях. С превръщането на лявото мозъчно полукълбо в логично, животното става разумно – появява се Хомо Сапиенс, който, за да оцелее и развие получения примитивен разум има необходимост от непротиворечивата първобитна община. Пълният необходим комплект от взаимосвързани системни качества е на лице, без липсващо звено, за да се проследи и докаже прехода от неразумно животно към Разумен човек
Следващите обществени формации, след разпадане на първобитната община, развиват обществото, изградено от индивиди с първичен разум, с недоразвито логично мислене и освободеното от контрола на животинските инстинкти, чувствено-образно мислене, което е предпоставка за формиране на новото противоречиво общество. Така Разумният човек става заложник на общественото развитие като потвърждава сентенцията, „Човек за човека е вълк“, което го потапя в пот, кръв и сълзи. И днес, в последния технологичен етап на противоречивото обществено развитие на капитализма, сме свидетели на вълчия нрав на човека. За да изчезне вълчия апетит на човека, са необходими социални промени в съвременното капиталистическо общество, за да придобие то човешко лице, с възможност за развитие на човешкия индивид. Това ще спре потоците от пот, кръв и сълзи, проливани от човечеството в хода на трите етапа на противоречивото обществено развитие, като се създадат условия за развитие на положителни качествени промени в човека.
Ако зададем въпроса, Защо? – развитието на обществото изяжда своето дете – Разумния човек по най-жестокия начин, за да му създаде обществени условия, които да гарантират неговото физическо оцеляване и духовно развитие. Отговорът е, че крехкия разум роден в непротиворечивата равновесна система на първобитната община все още е прекалено слаб, противоречив и алогичен, особено след освободената животинска чувственост (животинските инстинкти), което формира и отключва нисшите чувствени човешки инстинкти като неконтролируема животинска жестокост. Човекът изграждащ това общество, поради посочените причини, придобива и отрицателни качества на ненаситна животинска жестокост, продиктувана от човешкия егоизъм, алчност, злоба, ярост, завист и др. т. отрицателни човешки качества, необходими за формиране и развитието на противоречивото общество. Така на Разумния човек, на този етап, най ще му подхожда прозвището Човекът животно, съчетание на необузданата животинска жестокост с прекомерната човешка алчност и другите отрицателни качества, необходим двигател за противоречивото обществено развитие.
Краят на противоречивото обществено развитие е свързан с постигането на определен връх на Научно-технически прогрес (НТП), който ще бъде социалната основа за раждане на Научно-техническо (НТ) непротиворечиво общество. С постигането на социално непротиворечивото, равновесно общество ще завърши противоречивото обществено развитие и ще започне развитието на отделния човек. Повтаря се етапът на първобитното непротиворечиво равновесно общество с примитивно социално равенство, при което е възникнал разума. С тая разлика, че при новото равновесно общество, социалното равенство се дължи на по-висшия НТ обществен стадий на развитие, който ще освободи отделния човек от зависимостта за физическото оцеляване и ще му предостави условия за духовно развитие, което ще го направи хуманен. Това повторение на първобитното равенство като негово отражение на по-високо еволюционно ниво също потвърждава верността на Биогенетичния закон на Хекел при общественото развитие.
Необходимостта от възникване на разум и социално равенство в Първобитната община е продиктувана от освобождаването на предните крайници като възможност за оцеляване и примитивна трудова дейност при първичното слаборазвито общество. Във вторият случай на съвременния етап от НТ постижения на развитото общество, се освобождават ръцете от трудовата дейност с предпоставка за развитие на човешкия разум. В първият случай възниква необходимостта за превръщането на предните животински крайници, ръцете в оръдие за трудова дейност, а във вторият случай, те отпадат като оръдие за трудова дейност. Заплахите за оцеляването на Първобитната община идват отвън, затова се ражда Разумния човек. Оцеляването на развитото НТ общество е застрашено отвътре поради изоставане на човешко съзнание от НТП, което предопределя необходимостта за неговото развитие и хуманизиране. Причината за поява на това еволюционно повторение с обратен знак на по-нисшите еволюционни етапи при по-висшите етапи на развитие е Тетралектичното отражение, което в биологията е познато като Биогенетичен закон.
Следователно последния стадий на капитализма, е постигането на високоразвито технологично общество, което на този съвременен етап е необходимо да приложи голяма част от капиталовложенията си, а не жалките подаяния като дарения, за пълно социалното осигуряване на човека. Това ще му осигури повече свободно време за развитие, чрез знание и мислене, и ще предопредели хуманизирането му с повишаване на мисловната дейност на мозъка в посока на логичното мислене, което е възможност за контрол на неверните и неправилни емоционални решения.
Технологичното развитие е най-важното за капитализма, но достигане на определен връх ще бъде край на противоречивата система и основа за преминаване към качествено новата равновесна система. Капитализмът ще роди и развие своя гробокопач – НТП, който ще предопредели неговият край, с предпоставка за преминаване към следващия социално равновесен обществен строй с истински свободен човек. Така ще завърши дългия изнурителен път на човечеството, необходим за развитие на обществото, платило огромен данък от потоци пот, кръв и сълзи за да се превърне човекът в творец на себе си.
Първото най-важно условие (НТП), което ще създаде благата чрез пазарната икономика, го имаме, но НТП в един тетралектичен свят има и обратна отрицателна страна на медала, която съдържа самоунищожението. Затова втората важна необходимост е спиране на войните от всякакъв характер, защото войната е възникнала в примитивното общество, заради развитието му, а съвременното общество трябва да се откаже от нея, поради постигнатото развитие, предпоставка за самоунищожение, за да има бъдеще човекът. Съвременните капиталовложение за военни цели са огромни, а разрушенията предизвикани от тях, като загуби, са няколко пъти по-големи. Простата аритметична сметка показва, че капиталите и ресурсите за военни цели използвани само от няколко водещи държави във военно отношение, са достатъчни да премахнат неравенството и всякакви кризи като се постигне Обществения рай на Земята. Какво ще стане, ако всички капитали за военни цели се пренасочат за развитието на Човека…и какво ще стане, ако се увеличават капиталовложенията за военни цели, каквато е съвременната тенденция? В първият случай ще превърнем Земята в рай за всички и ще осъществим великата мечта на човечеството, а при вторият случай – сигурен ад за всички. Дошло е съдбовно време за избор, време за премахване на социалното неравенство и войните, от което ще спечелим всички, в противен случай всички ставаме губещи.
Приликата между двете непротиворечиви равновесни общества (първобитното и посткапиталистическото), е че при тези общества се прави качествен скок свързан с развитие на човека и неговото мислене. При първото, първобитното общество се ражда разумния човек от неразумното животно, а при второто НТ общество се развива примитивния разум, за да се роди умния съзнателен човек. Стоящите между тях три етапа (робовладелски, феодален и капиталистически) на противоречивото обществено развитие, раждат парите, двигател за развитие на обществото и потискане развитието на индивидуалния човек и определени групи от хора. Необходимото замразяване развитието на отделния човек през противоречивия период, чрез потисническата му експлоатация, прави от него най-опасното животно с първичен примитивен разум и безконтролна чувственост освободена от контрола на животинските инстинкти. Така чрез задържане развитието на човека през противоречивия период се развива обществото, за да се създадат социални условия за направа на преход и се премине към качествено нова непротиворечива система, която ще роди хуманния, високосъзнателен, мислещ и умен човек. За да се стигне до появата на посочения непротиворечив етап и хуманен човек, са необходимо обществени условия за развитие на логичната мисъл чрез всестранно познание, което ще доведе до единно правилно мислене като мироглед на цялото общество. Това ще развие и образно-чувственото мислене като го превърне от вредно и безконтролно, в най-полезната съставка на мисленето за скоростно вземане на правилни решения като интуиция.
Разликата между нисшoто и по-висшoто непротиворечиво НТ общество е, че при локалното първобитно общество се ражда индивидуалното съзнание като предпоставка за поява и развитие на познание. При по-висшето непротиворечиво НТ общество, развитото познание ражда високото личностно съзнание с възможност за формиране високосъзнателно глобално общество.
В първият случай съзнанието измества животинските инстинкти в определена степен като необходимост за поява на разум и развитие на мислене и познание, предпоставка за оцеляване на първобитния човек и неговата община в агресивната външна среда и разселването му по цялата планета. Върху тази основа се появява семейството, частната собственост, парите и държавата като необходимост на противоречиво обществено развитие чрез потискане на индивидуалното развитие на човека.
Във вторият случай, високото съзнание породено от определен по-висш етап на познанието, премахва социалното неравенството, частната собственост, парите, държавите и семейството, което обединява земната цивилизация с единен световен мироглед. Така се спасява света на човека и човекът от себе си и се открива пътя за разселване на човечеството в нашата галактика.
Постигането на НТ непротиворечиво, равновесно глобално общество, преминава през противоречивото обществено развитие след разпадане на първобитната община като получава наследство от нея примитивно, неразвито човешко съзнание и освободени животински инстинкти, които при развит НТП в последния капиталистически стадий на противоречивата система са предпоставка за самоунищожение, което е осезаемо в нашето време.
Следователно на примитивния човек в локалната първобитна община, за да оцелее и развие обществото си, му е необходимо първично ниско съзнание, за да роди познание и мислене, а на развитото противоречиво НТ общество, за да оцелее и се развива като се превърне в непротиворечиво глобално общество, му е необходимо развитие на познанието и мисленето като предпоставка за повишаване на съзнанието. Защото съзнанието при първобитното общество е необходимо само, за да се роди разума, който слага начало на познанието и мисленето, което предопределя следващия етап на противоречиво обществено развитие. Раждането на разумния човек и началното познанието при него е за оцеляване като се противопостави на агресивната външна среда.
Развитие на ниското съзнание при последния НТ етап (капитализъм) на противоречивото общество е необходимост за оцеляване, защото оцеляването му е застрашено не от външната среда, а от вътрешната обществена среда на ниското личностно и обществено съзнание, създаващи обществените противоречия. НТ противоречиво общество, не е застрашено от локалната агресия на външната среда, както е при първобитното общество, а е застрашено от собствената си агресивност както върху глобалната външна среда, така и към себеподобните си изграждащи това общество и живеещ в тази среда. Това е така, защото съвременното противоречиво общество разполага с НТ потенциал за глобално положително и отрицателно въздействие както върху външната среда, така и върху човекът.
През 1981 год., американския физиолог Роджър Спери получава нобелова награда за откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък като установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното е чувствено, работещо с конкретно образно мислене. Лявото полукълбо е доминиращо, по-развито при мислителите и учените, а дясното е доминиращо, по-развито при хората на изкуството, констатира той в процеса на опитните постановки. Откритието на Р. Спери и съвременните физологични и психологични изследвания на човешкия мозък ни предоставят възможността да проследим и уточним прехода на превръщането на неразумното животно в Разумен човек
Превръщането на лявото животинско, чувствено полукълбо в логично, при еволюционното развитие на първобитния човек, е предпоставка за поява на мозъчна функционална асиметрия и разваляне на чувствено-образната симетрична функционалност на животинския мозък, при което се появява разумът.
Еволюционното развитие при приматите и функционалното преобразуване на техните мозъчни полукълба, е възможно след формиране на добре развита чувствено-образна симетрична функционалност на техния главен мозък. Следващата еволюционна стъпка, необходима за формиране на разума, е видоизменение на телесната животинска система. Защото много бозайници са развили висока симетрична чувственост, но като не са достигнали до необходимото еволюционно видоизменение на телесната си система в правилна посока, са спрели прогресивното си развитие. При определен вид човекоподобна маймуна е постигнато необходимото преобразуване, или превръщане на четирите крайника в четири ръце, необходими за живота по дърветата и последвалото им тетралектично превръщане при слизането на земята, е важна предпоставка за раждане на разума.
Развитата чувственост и видоизменението на телесната животинска система при определен вид човекоподобна маймуна, са двете основни предпоставки за превръщане на животинското стадо в равновесно първобитно общество, което създава условия за раждане и развитие на разума. Тетралектичните видоизменение на телесната система водят до превръщане на четириногото животно в двуного безопашато същество, което напуска дърветата и развива изправен стоеж за придвижване по земната повърхност.
Така двуногото придвижване при слизане от дърветата, освобождава предните крайници за трудова дейност като развива тяхната хватателната възможност. Еволюцията е преминала през много неуспешни опити в тази двунога посока (при динозаврите, птиците, при някой двуутробни бозайници и др.), но не е успяла да превърне освободените предни крайници в ръце, годни за трудова дейност. Появата на трудова дейност при първобитният човек, води до формиране на обществена дейност и нейното координиране при общуване между членовете на първобитната община, което измества нечленоразделната реч и общуването с миризми при животинското стадо.
Обществените отношения в това първично общество, формират равновесно социално състояние между неговите членове като примитивно равенство, което е възможност за разваляне на функционалната симетрия на животинския мозък и превръщането на лявото му полукълбо в мислещо. От друга страна поява на разум, гарантира оцеляването на членовете на първобитната община и създава условия за развитие на общуването между тях. Много важна е необходимостта от обществена непротиворечивост в първобитното общество, която създава условия и прави възможен прехода от неразумно животно към разумен човек. При този преход животното губи отчасти инстинктите си, а бъдещия човек още не е станал достатъчно развит, за да ги замени с разума. Така това преходно същество е прекалено слабо и агресивно, но чрез взаимопомощ между членовете на непротиворечивото първобитно общество, е постигнало оцеляването и развитието си.
След посочените телесни, психични и обществени видоизменения възниква необходимостта за общуване между членовете на първобитната община. За да бъде възможно появата на разум и общуване, чувствено-образното мислене формира символи, термини и понятия като думи, отражение на обективната материална действителност.Това е главната предпоставка за поява на членоразделна реч – посредник при общуването – което разваля функционалната симетрия на животинския мозък. При развалянето на функционалната симетрия на мозъка, дясното мозъчно полукълбо остава функционално непроменено – с чувствено-образно мислене – а лявото се превръща в логично с абстрактно мислене, работещо със символи, термини и понятия като думи, формирани от тях. С превръщането на лявото мозъчно полукълбо в логично, животното става разумно – появява се Хомо Сапиенс, който, за да оцелее и развие получения примитивен разум има необходимост от непротиворечивата първобитна община. Пълният необходим комплект от взаимосвързани системни качества е на лице, без липсващо звено, за да се проследи и докаже прехода от неразумно животно към Разумен човек
Следващите обществени формации, след разпадане на първобитната община, развиват обществото, изградено от индивиди с първичен разум, с недоразвито логично мислене и освободеното от контрола на животинските инстинкти, чувствено-образно мислене, което е предпоставка за формиране на новото противоречиво общество. Така Разумният човек става заложник на общественото развитие като потвърждава сентенцията, „Човек за човека е вълк“, което го потапя в пот, кръв и сълзи. И днес, в последния технологичен етап на противоречивото обществено развитие на капитализма, сме свидетели на вълчия нрав на човека. За да изчезне вълчия апетит на човека, са необходими социални промени в съвременното капиталистическо общество, за да придобие то човешко лице, с възможност за развитие на човешкия индивид. Това ще спре потоците от пот, кръв и сълзи, проливани от човечеството в хода на трите етапа на противоречивото обществено развитие, като се създадат условия за развитие на положителни качествени промени в човека.
Ако зададем въпроса, Защо? – развитието на обществото изяжда своето дете – Разумния човек по най-жестокия начин, за да му създаде обществени условия, които да гарантират неговото физическо оцеляване и духовно развитие. Отговорът е, че крехкия разум роден в непротиворечивата равновесна система на първобитната община все още е прекалено слаб, противоречив и алогичен, особено след освободената животинска чувственост (животинските инстинкти), което формира и отключва нисшите чувствени човешки инстинкти като неконтролируема животинска жестокост. Човекът изграждащ това общество, поради посочените причини, придобива и отрицателни качества на ненаситна животинска жестокост, продиктувана от човешкия егоизъм, алчност, злоба, ярост, завист и др. т. отрицателни човешки качества, необходими за формиране и развитието на противоречивото общество. Така на Разумния човек, на този етап, най ще му подхожда прозвището Човекът животно, съчетание на необузданата животинска жестокост с прекомерната човешка алчност и другите отрицателни качества, необходим двигател за противоречивото обществено развитие.
Краят на противоречивото обществено развитие е свързан с постигането на определен връх на Научно-технически прогрес (НТП), който ще бъде социалната основа за раждане на Научно-техническо (НТ) непротиворечиво общество. С постигането на социално непротиворечивото, равновесно общество ще завърши противоречивото обществено развитие и ще започне развитието на отделния човек. Повтаря се етапът на първобитното непротиворечиво равновесно общество с примитивно социално равенство, при което е възникнал разума. С тая разлика, че при новото равновесно общество, социалното равенство се дължи на по-висшия НТ обществен стадий на развитие, който ще освободи отделния човек от зависимостта за физическото оцеляване и ще му предостави условия за духовно развитие, което ще го направи хуманен. Това повторение на първобитното равенство като негово отражение на по-високо еволюционно ниво също потвърждава верността на Биогенетичния закон на Хекел при общественото развитие.
Необходимостта от възникване на разум и социално равенство в Първобитната община е продиктувана от освобождаването на предните крайници като възможност за оцеляване и примитивна трудова дейност при първичното слаборазвито общество. Във вторият случай на съвременния етап от НТ постижения на развитото общество, се освобождават ръцете от трудовата дейност с предпоставка за развитие на човешкия разум. В първият случай възниква необходимостта за превръщането на предните животински крайници, ръцете в оръдие за трудова дейност, а във вторият случай, те отпадат като оръдие за трудова дейност. Заплахите за оцеляването на Първобитната община идват отвън, затова се ражда Разумния човек. Оцеляването на развитото НТ общество е застрашено отвътре поради изоставане на човешко съзнание от НТП, което предопределя необходимостта за неговото развитие и хуманизиране. Причината за поява на това еволюционно повторение с обратен знак на по-нисшите еволюционни етапи при по-висшите етапи на развитие е Тетралектичното отражение, което в биологията е познато като Биогенетичен закон.
Следователно последния стадий на капитализма, е постигането на високоразвито технологично общество, което на този съвременен етап е необходимо да приложи голяма част от капиталовложенията си, а не жалките подаяния като дарения, за пълно социалното осигуряване на човека. Това ще му осигури повече свободно време за развитие, чрез знание и мислене, и ще предопредели хуманизирането му с повишаване на мисловната дейност на мозъка в посока на логичното мислене, което е възможност за контрол на неверните и неправилни емоционални решения.
Технологичното развитие е най-важното за капитализма, но достигане на определен връх ще бъде край на противоречивата система и основа за преминаване към качествено новата равновесна система. Капитализмът ще роди и развие своя гробокопач – НТП, който ще предопредели неговият край, с предпоставка за преминаване към следващия социално равновесен обществен строй с истински свободен човек. Така ще завърши дългия изнурителен път на човечеството, необходим за развитие на обществото, платило огромен данък от потоци пот, кръв и сълзи за да се превърне човекът в творец на себе си.
Първото най-важно условие (НТП), което ще създаде благата чрез пазарната икономика, го имаме, но НТП в един тетралектичен свят има и обратна отрицателна страна на медала, която съдържа самоунищожението. Затова втората важна необходимост е спиране на войните от всякакъв характер, защото войната е възникнала в примитивното общество, заради развитието му, а съвременното общество трябва да се откаже от нея, поради постигнатото развитие, предпоставка за самоунищожение, за да има бъдеще човекът. Съвременните капиталовложение за военни цели са огромни, а разрушенията предизвикани от тях, като загуби, са няколко пъти по-големи. Простата аритметична сметка показва, че капиталите и ресурсите за военни цели използвани само от няколко водещи държави във военно отношение, са достатъчни да премахнат неравенството и всякакви кризи като се постигне Обществения рай на Земята. Какво ще стане, ако всички капитали за военни цели се пренасочат за развитието на Човека…и какво ще стане, ако се увеличават капиталовложенията за военни цели, каквато е съвременната тенденция? В първият случай ще превърнем Земята в рай за всички и ще осъществим великата мечта на човечеството, а при вторият случай – сигурен ад за всички. Дошло е съдбовно време за избор, време за премахване на социалното неравенство и войните, от което ще спечелим всички, в противен случай всички ставаме губещи.
Приликата между двете непротиворечиви равновесни общества (първобитното и посткапиталистическото), е че при тези общества се прави качествен скок свързан с развитие на човека и неговото мислене. При първото, първобитното общество се ражда разумния човек от неразумното животно, а при второто НТ общество се развива примитивния разум, за да се роди умния съзнателен човек. Стоящите между тях три етапа (робовладелски, феодален и капиталистически) на противоречивото обществено развитие, раждат парите, двигател за развитие на обществото и потискане развитието на индивидуалния човек и определени групи от хора. Необходимото замразяване развитието на отделния човек през противоречивия период, чрез потисническата му експлоатация, прави от него най-опасното животно с първичен примитивен разум и безконтролна чувственост освободена от контрола на животинските инстинкти. Така чрез задържане развитието на човека през противоречивия период се развива обществото, за да се създадат социални условия за направа на преход и се премине към качествено нова непротиворечива система, която ще роди хуманния, високосъзнателен, мислещ и умен човек. За да се стигне до появата на посочения непротиворечив етап и хуманен човек, са необходимо обществени условия за развитие на логичната мисъл чрез всестранно познание, което ще доведе до единно правилно мислене като мироглед на цялото общество. Това ще развие и образно-чувственото мислене като го превърне от вредно и безконтролно, в най-полезната съставка на мисленето за скоростно вземане на правилни решения като интуиция.
Разликата между нисшoто и по-висшoто непротиворечиво НТ общество е, че при локалното първобитно общество се ражда индивидуалното съзнание като предпоставка за поява и развитие на познание. При по-висшето непротиворечиво НТ общество, развитото познание ражда високото личностно съзнание с възможност за формиране високосъзнателно глобално общество.
В първият случай съзнанието измества животинските инстинкти в определена степен като необходимост за поява на разум и развитие на мислене и познание, предпоставка за оцеляване на първобитния човек и неговата община в агресивната външна среда и разселването му по цялата планета. Върху тази основа се появява семейството, частната собственост, парите и държавата като необходимост на противоречиво обществено развитие чрез потискане на индивидуалното развитие на човека.
Във вторият случай, високото съзнание породено от определен по-висш етап на познанието, премахва социалното неравенството, частната собственост, парите, държавите и семейството, което обединява земната цивилизация с единен световен мироглед. Така се спасява света на човека и човекът от себе си и се открива пътя за разселване на човечеството в нашата галактика.
Постигането на НТ непротиворечиво, равновесно глобално общество, преминава през противоречивото обществено развитие след разпадане на първобитната община като получава наследство от нея примитивно, неразвито човешко съзнание и освободени животински инстинкти, които при развит НТП в последния капиталистически стадий на противоречивата система са предпоставка за самоунищожение, което е осезаемо в нашето време.
Следователно на примитивния човек в локалната първобитна община, за да оцелее и развие обществото си, му е необходимо първично ниско съзнание, за да роди познание и мислене, а на развитото противоречиво НТ общество, за да оцелее и се развива като се превърне в непротиворечиво глобално общество, му е необходимо развитие на познанието и мисленето като предпоставка за повишаване на съзнанието. Защото съзнанието при първобитното общество е необходимо само, за да се роди разума, който слага начало на познанието и мисленето, което предопределя следващия етап на противоречиво обществено развитие. Раждането на разумния човек и началното познанието при него е за оцеляване като се противопостави на агресивната външна среда.
Развитие на ниското съзнание при последния НТ етап (капитализъм) на противоречивото общество е необходимост за оцеляване, защото оцеляването му е застрашено не от външната среда, а от вътрешната обществена среда на ниското личностно и обществено съзнание, създаващи обществените противоречия. НТ противоречиво общество, не е застрашено от локалната агресия на външната среда, както е при първобитното общество, а е застрашено от собствената си агресивност както върху глобалната външна среда, така и към себеподобните си изграждащи това общество и живеещ в тази среда. Това е така, защото съвременното противоречиво общество разполага с НТ потенциал за глобално положително и отрицателно въздействие както върху външната среда, така и върху човекът.