Превръщането на неразумното животно в разумен човек, от начало, е съпроводено с телесно видоизменение, което е предпоставка за асиметрично развитие и функционално разделение на двете мозъчни полукълба при формиране на разумна психична дейност на човека. Биолозите при своите изследвания на функционалната дейност на двете мозъчни полукълба при бозайниците са установили, че те работят с чувствено-образно мислене и имат функционална симетрия – еднакво чувствено-образно мислене.
   През 1981 год., американския физиолог Роджър Спери получава нобелова награда за откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък като установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното е чувствено, работещо с конкретно образно мислене. Лявото полукълбо е доминиращо, по-развито при мислителите и учените, а дясното е доминиращо, по-развито при хората на изкуството, констатира той в процеса на опитните постановки. Откритието на Р. Спери и съвременните физологични и психологични изследвания на човешкия мозък ни предоставят възможността да проследим и уточним прехода на превръщането на неразумното животно в Разумен човек
   Превръщането на лявото животинско, чувствено полукълбо в логично, при еволюционното развитие на първобитния човек, е предпоставка за поява на мозъчна функционална асиметрия и разваляне на чувствено-образната симетрична функционалност на животинския мозък, при което се появява разумът.
   Еволюционното развитие при приматите и функционалното преобразуване на техните мозъчни полукълба, е възможно след формиране на добре развита чувствено-образна симетрична функционалност на техния главен мозък. Следващата еволюционна стъпка, необходима за формиране на разума, е видоизменение на телесната животинска система. Защото много бозайници са развили висока симетрична чувственост, но като не са достигнали до необходимото еволюционно видоизменение на телесната си система в правилна посока, са спрели прогресивното си развитие. При определен вид човекоподобна маймуна е постигнато необходимото преобразуване, или превръщане на четирите крайника в четири ръце, необходими за живота по дърветата и последвалото им тетралектично превръщане при слизането на земята, е важна предпоставка за раждане на разума.
   Развитата чувственост и видоизменението на телесната животинска система при определен вид човекоподобна маймуна, са двете основни предпоставки за превръщане на животинското стадо в равновесно първобитно общество, което създава условия за раждане и развитие на разума. Тетралектичните видоизменение на телесната система водят до превръщане на четириногото животно в двуного безопашато същество, което напуска дърветата и развива изправен стоеж за придвижване по земната повърхност.
   Така двуногото придвижване при слизане от дърветата, освобождава предните крайници за трудова дейност като развива тяхната хватателната възможност. Еволюцията е преминала през много неуспешни опити в тази двунога посока (при динозаврите, птиците, при някой двуутробни бозайници и др.), но не е успяла да превърне освободените предни крайници в ръце, годни за трудова дейност. Появата на трудова дейност при първобитният човек, води до формиране на обществена дейност и нейното координиране при общуване между членовете на първобитната община, което измества нечленоразделната реч и общуването с миризми при животинското стадо.
   Обществените отношения в това първично общество, формират равновесно социално състояние между неговите членове като примитивно равенство, което е възможност за разваляне на функционалната симетрия на животинския мозък и превръщането на лявото му полукълбо в мислещо. От друга страна поява на разум, гарантира оцеляването на членовете на първобитната община и създава условия за развитие на общуването между тях.    Много важна е необходимостта от обществена непротиворечивост в първобитното общество, която създава условия и прави възможен прехода от неразумно животно към разумен човек. При този преход животното губи отчасти инстинктите си, а бъдещия човек още не е станал достатъчно развит, за да ги замени с разума. Така това преходно същество е прекалено слабо и агресивно, но чрез взаимопомощ между членовете на непротиворечивото първобитно общество, е постигнало оцеляването и развитието си.
   След посочените телесни, психични и обществени видоизменения възниква необходимостта за общуване между членовете на първобитната община. За да бъде възможно появата на разум и общуване, чувствено-образното мислене формира символи, термини и понятия като думи, отражение на обективната материална действителност.Това е главната предпоставка за поява на членоразделна реч – посредник при общуването – което разваля функционалната симетрия на животинския мозък. При развалянето на функционалната симетрия на мозъка, дясното мозъчно полукълбо остава функционално непроменено – с чувствено-образно мислене – а лявото се превръща в логично с абстрактно мислене, работещо със символи, термини и понятия като думи, формирани от тях. С превръщането на лявото мозъчно полукълбо в логично, животното става разумно – появява се Хомо Сапиенс, който, за да оцелее и развие получения примитивен разум има необходимост от непротиворечивата първобитна община. Пълният необходим комплект от взаимосвързани системни качества е на лице, без липсващо звено, за да се проследи и докаже прехода от неразумно животно към Разумен човек
   Следващите обществени формации, след разпадане на първобитната община, развиват обществото, изградено от индивиди с първичен разум, с недоразвито логично мислене и освободеното от контрола на животинските инстинкти, чувствено-образно мислене, което е предпоставка за формиране на новото противоречиво общество. Така Разумният човек става заложник на общественото развитие като потвърждава сентенцията, „Човек за човека е вълк“, което го потапя в пот, кръв и сълзи. И днес, в последния технологичен етап на противоречивото обществено развитие на капитализма, сме свидетели на вълчия нрав на човека. За да изчезне вълчия апетит на човека, са необходими социални промени в съвременното капиталистическо общество, за да придобие то човешко лице, с възможност за развитие на човешкия индивид. Това ще спре потоците от пот, кръв и сълзи, проливани от човечеството в хода на трите етапа на противоречивото обществено развитие, като се създадат условия за развитие на положителни качествени промени в човека.
   Ако зададем въпроса, Защо? – развитието на обществото изяжда своето дете – Разумния човек по най-жестокия начин, за да му създаде обществени условия, които да гарантират неговото физическо оцеляване и духовно развитие. Отговорът е, че крехкия разум роден в непротиворечивата равновесна система на първобитната община все още е прекалено слаб, противоречив и алогичен, особено след освободената животинска чувственост (животинските инстинкти), което формира и отключва нисшите чувствени човешки инстинкти като неконтролируема животинска жестокост. Човекът изграждащ това общество, поради посочените причини, придобива и отрицателни качества на ненаситна животинска жестокост, продиктувана от човешкия егоизъм, алчност, злоба, ярост, завист и др. т. отрицателни човешки качества, необходими за формиране и развитието на противоречивото общество. Така на Разумния човек, на този етап, най ще му подхожда прозвището Човекът животно, съчетание на необузданата животинска жестокост с прекомерната човешка алчност и другите отрицателни качества, необходим двигател за противоречивото обществено развитие.
   Краят на противоречивото обществено развитие е свързан с постигането на определен връх на Научно-технически прогрес (НТП), който ще бъде социалната основа за раждане на Научно-техническо (НТ) непротиворечиво общество. С постигането на социално непротиворечивото, равновесно общество ще завърши противоречивото обществено развитие и ще започне развитието на отделния човек. Повтаря се етапът на първобитното непротиворечиво равновесно общество с примитивно социално равенство, при което е възникнал разума. С тая разлика, че при новото равновесно общество, социалното равенство се дължи на по-висшия НТ обществен стадий на развитие, който ще освободи отделния човек от зависимостта за физическото оцеляване и ще му предостави условия за духовно развитие, което ще го направи хуманен. Това повторение на първобитното равенство като негово отражение на по-високо еволюционно ниво също потвърждава верността на Биогенетичния закон на Хекел при общественото развитие.
   Необходимостта от възникване на разум и социално равенство в Първобитната община е продиктувана от освобождаването на предните крайници като възможност за оцеляване и примитивна трудова дейност при първичното слаборазвито общество. Във вторият случай на съвременния етап от НТ постижения на развитото общество, се освобождават ръцете от трудовата дейност с предпоставка за развитие на човешкия разум. В първият случай възниква необходимостта за превръщането на предните животински крайници, ръцете в оръдие за трудова дейност, а във вторият случай, те отпадат като оръдие за трудова дейност. Заплахите за оцеляването на Първобитната община идват отвън, затова се ражда Разумния човек. Оцеляването на развитото НТ общество е застрашено отвътре поради изоставане на човешко съзнание от НТП, което предопределя необходимостта за неговото развитие и хуманизиране. Причината за поява на това еволюционно повторение с обратен знак на по-нисшите еволюционни етапи при по-висшите етапи на развитие е Тетралектичното отражение, което в биологията е познато като Биогенетичен закон.
   Следователно последния стадий на капитализма, е постигането на високоразвито технологично общество, което на този съвременен етап е необходимо да приложи голяма част от капиталовложенията си, а не жалките подаяния като дарения, за пълно социалното осигуряване на човека. Това ще му осигури повече свободно време за развитие, чрез знание и мислене, и ще предопредели хуманизирането му с повишаване на мисловната дейност на мозъка в посока на логичното мислене, което е възможност за контрол на неверните и неправилни емоционални решения.
   Технологичното развитие е най-важното за капитализма, но достигане на определен връх ще бъде край на противоречивата система и основа за преминаване към качествено новата равновесна система. Капитализмът ще роди и развие своя гробокопач – НТП, който ще предопредели неговият край, с предпоставка за преминаване към следващия социално равновесен обществен строй с истински свободен човек. Така ще завърши дългия изнурителен път на човечеството, необходим за развитие на обществото, платило огромен данък от потоци пот, кръв и сълзи за да се превърне човекът в творец на себе си.
   Първото най-важно условие (НТП), което ще създаде благата чрез пазарната икономика, го имаме, но НТП в един тетралектичен свят има и обратна отрицателна страна на медала, която съдържа самоунищожението. Затова втората важна необходимост е спиране на войните от всякакъв характер, защото войната е възникнала в примитивното общество, заради развитието му, а съвременното общество трябва да се откаже от нея, поради постигнатото развитие, предпоставка за самоунищожение, за да има бъдеще човекът. Съвременните капиталовложение за военни цели са огромни, а разрушенията предизвикани от тях, като загуби, са няколко пъти по-големи. Простата аритметична сметка показва, че капиталите и ресурсите за военни цели използвани само от няколко водещи държави във военно отношение, са достатъчни да премахнат неравенството и всякакви кризи като се постигне Обществения рай на Земята. Какво ще стане, ако всички капитали за военни цели се пренасочат за развитието на Човека…и какво ще стане, ако се увеличават капиталовложенията за военни цели, каквато е съвременната тенденция? В първият случай ще превърнем Земята в рай за всички и ще осъществим великата мечта на човечеството, а при вторият случай – сигурен ад за всички. Дошло е съдбовно време за избор, време за премахване на социалното неравенство и войните, от което ще спечелим всички, в противен случай всички ставаме губещи.
   Приликата между двете непротиворечиви равновесни общества (първобитното и посткапиталистическото), е че при тези общества се прави качествен скок свързан с развитие на човека и неговото мислене. При първото, първобитното общество се ражда разумния човек от неразумното животно, а при второто НТ общество се развива примитивния разум, за да се роди умния съзнателен човек. Стоящите между тях три етапа (робовладелски, феодален и капиталистически) на противоречивото обществено развитие, раждат парите, двигател за развитие на обществото и потискане развитието на индивидуалния човек и определени групи от хора. Необходимото замразяване развитието на отделния човек през противоречивия период, чрез потисническата му експлоатация, прави от него най-опасното животно с първичен примитивен разум и  безконтролна чувственост освободена от контрола на животинските инстинкти. Така чрез задържане развитието на човека през противоречивия период се развива обществото, за да се създадат социални условия за направа на преход и се премине към качествено нова непротиворечива система, която ще роди хуманния, високосъзнателен, мислещ и умен човек. За да се стигне до появата на посочения непротиворечив етап и хуманен човек, са необходимо обществени условия за развитие на логичната мисъл чрез всестранно познание, което ще доведе до единно правилно мислене като мироглед на цялото общество. Това ще развие и образно-чувственото мислене като го превърне от вредно и безконтролно, в най-полезната съставка на мисленето за скоростно вземане на правилни решения като интуиция.
   Разликата между нисшoто и по-висшoто непротиворечиво НТ общество е, че при локалното първобитно общество се ражда индивидуалното съзнание като предпоставка за поява и развитие на познание. При по-висшето непротиворечиво НТ общество, развитото познание ражда високото личностно съзнание с възможност за формиране високосъзнателно глобално общество.
   В първият случай съзнанието измества животинските инстинкти в определена степен като необходимост за поява на разум и развитие на мислене и познание, предпоставка за оцеляване на първобитния човек и неговата община в агресивната външна среда и разселването му по цялата планета. Върху тази основа се появява семейството, частната собственост, парите и държавата като необходимост на противоречиво обществено развитие чрез потискане на индивидуалното развитие на човека.
   Във вторият случай, високото съзнание породено от определен по-висш етап на познанието, премахва социалното неравенството, частната собственост, парите, държавите и семейството, което обединява земната цивилизация с единен световен мироглед. Така се спасява света на човека и човекът от себе си и се открива пътя за разселване на човечеството в нашата галактика.
   Постигането на НТ непротиворечиво, равновесно глобално общество, преминава през противоречивото обществено развитие след разпадане на първобитната община като получава наследство от нея примитивно, неразвито човешко съзнание и освободени животински инстинкти, които при развит НТП в последния капиталистически стадий на противоречивата система са предпоставка за самоунищожение, което е осезаемо в нашето време.
   Следователно на примитивния човек в локалната първобитна община, за да оцелее и развие обществото си, му е необходимо първично ниско съзнание, за да роди познание и мислене, а на развитото противоречиво НТ общество, за да оцелее и се развива като се превърне в непротиворечиво глобално общество, му е необходимо развитие на познанието и мисленето като предпоставка за повишаване на съзнанието. Защото съзнанието при първобитното общество е необходимо само, за да се роди разума, който слага начало на познанието и мисленето, което предопределя следващия етап на противоречиво обществено развитие. Раждането на разумния човек и началното познанието при него е за оцеляване като се противопостави на агресивната външна среда.
   Развитие на ниското съзнание при последния НТ етап (капитализъм) на противоречивото общество е необходимост за оцеляване, защото оцеляването му е застрашено не от външната среда, а от вътрешната обществена среда на ниското личностно и обществено съзнание, създаващи обществените противоречия. НТ противоречиво общество, не е застрашено от локалната агресия на външната среда, както е при първобитното общество, а е застрашено от собствената си агресивност както върху глобалната външна среда, така и към себеподобните си изграждащи това общество и живеещ в тази среда. Това е така, защото съвременното противоречиво общество разполага с НТ потенциал за глобално положително и отрицателно въздействие както върху външната среда, така и върху човекът.

1. Плуреализмът е възможност за раждане на много и различни мнения, а реализма е възможност за приемане, доказване и узаконяване на едно правилно мнение.
2. Плуреализмът, чрез свободата, разкрепостява раждането на множество от различни мнения, без да постига истината, а реализмът налага диктатурата на едно мнение съдържащо истината, което изключва плуреализма.
3. Мнение без доказателство за истина, може да се наложи с насилие, невежество и диктатура, а мнението с доказана истина се налага по необходимост само чрез диктатурата на истината в него.
4. Не е важно всеки човек да има мнение, а е важно правилното мнение съдържащо истина да стигне до всеки човек.
5. Плуреализмът е свободно надлъгване с мнения, а реализмът с диктатурата на едно мнение премахва лъжата.
6. Само изказване на мнения е чесане на езика, а доказване на правилното мнение го превръща в истина, което предпазва езика от инфекцията на чешането.
7. Изказаното мнение без доказателство, е заблуждение до тогава, до когато се докаже, че е съществуваща истина.
8. Ако разчитаме само на свободата на мнения, ще си останем без мнение, а ако разчитаме само на едно мнение, ще останем без свободата си.
9. Авторитетът е плуреалист, когато само е изказал мнение, а е реалист, когато е доказал мнението си.
10. Плуреализмът е пътят към истината, а реализмът е целта на истината.
11. Плуреализмът улеснява търсенето на истината, а реализмът я утвърждава.
12. Плуреализмът е свобода за хипотетични мнения, а реализмът е диктатура на мнението съдържащо доказателство за истина.
13. Плуреализмът без определено ограничение на свободата на мнения се превръща в безсмислена говорилня, а реализмът без определено ограничение на диктатурата на едно мнение съдържащо истината се превръща в спирачка на прогресивното развитие.
14. Плуреализъмът без ограничение, води до хаос, а реализмът без ограничение води до стегнация.
15. Плуреализмът не трябва да прекалява със субективното, а реализмът с обективното.
16. Краят на плуреализма за определено нещо е реализъм, а краят на реализма за това нещо е плуреализъм за друго нещо.
17. Реализмът ограничава субективното в плуреализма, а плуреализмът ограничава обективното в реализма.
18. Плуреализмът не разбира от ред, а реализмът има необходимост от него.
19. Без плуреализъм няма реализъм, а без реализъм, плуреализма е излишен.
20. Свободата на плуреализма развива обществото, а диктатурата на реализма запазва целостта на постигнатото развитие.

   Въпросът е зададен от Симеон Станчев, Враца, при чат с него в скайпа.
   Здрасти Цецо. Наложи ми се да прочета в Уикипедията точното значение на термина ПАРАДИГМА. И понеже "точно" значение няма, защото с развитието на познанието смисъла на термина се променя, то формулирам към теб следния въпрос: Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието? Не бързай с отговора, защото ми се струва, че отговора на този въпрос би обяснил и смисъла на съществуването ни, а смятам, че това също е променлива категория.

   В добре формулираните въпроси се съдържа половината от отговора, а въпросът на Симеон Станчев съдържа повече от половината на отговора: „Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието“?
   Съвременното значение на„парадигма“ е определено и използвано от Т. Кун.
   Всяко закономерно познание съществува като парадигма, получено чрез мисленето и развито от мисленето. Познанието е относително, с възможност за натрупване, и променливо, с възможност за развитие и стигане до ново познание. Натрупването, определя съществуването на старите парадигми като основа за развитие и поява на нови парадигми.
   Следователно старите парадигми определят съществуването, а новитe развитието, или промяна.
   Първобитният човек е формирал своите парадигми от ежедневните практики и нужди в заобикалящи я го свят, за да оцелее и се развива. На по късен етап започнал да си задава въпроси и да обобщава натрупаните практически познания, което ражда философията.
   Философията започва обобщаващо търсене на отговорите за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, но в този начален етап, без научно познание, тя ражда изобилие от съзерцателни и натурфилософски парадигми, предпоставка за зараждане на частните науки. С раждане на частните науки (естествознанието) и отделянето им от философията, тя стеснява своя кръгозор и изпада в криза, а частните науки отнели и почти всички въпроси изучават света на материята във всичките и измерения и форми, без да постигнат отговора на въпроса – Защо?, или да отговорят на въпросите поставени от философията.
   Закономерните постижения в естествознанието довежда до бурно технологично развитие, и света на научното познание е залят от информационен потоп, от който само философията може да го спаси като направи своя синтез върху основата на постиженията от частните науки и така отново да заеме мястото в царствения трон на познанието.
   Следователно от многобройните частни парадигми (частни закони на материята) философията трябва да разкрие оная обобщаваща парадигма като Всеобщ закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, която започва да дава отговор на въпроса защо и да обясни съществуването, развитието и управлението на света. В това обяснение се намира смисъла на съществуването ни, което ще се разкрие чрез Всеобщия закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света.
   Така че чрез промяната, развитието на парадигмите на познанието ще се постигне оная синтетична съвкупност като Всеобщ закон, който са търсили всички философи и всички учени на всички времена. Всеобщият закон трябва да има най-проста систематизация и формулировка и да определя промяната без неговите системи да се променят, или едновременно да бъде непроменлив и променлив, което е отражение при елементарните частици да съществуват едновременно като вълна и частици.
   Такъв е Всеобщият тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Въпреки тази възможнос на Всеобщия закон, той не е абсолютен, а относителен, с непроменливи системи да се постигат променливи структури и форми на материята като нови качествени парадигми. Ако е абсолютен, законът ще има една замръзнала парадигма с невъзможност света да съществува, а ако неговите системи са променливи ще има абсолютен хаос и съществуването на света също е невъзможен.
   В това е величието на неразумната Природата с този единствено възможен метод света да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем без богове и демони, а при определено развитие разума може да прави корекции, защото той е най-съвършената част на еволюционното развитие на неразумната Природа, която го е родила.
   Всичко това води до смисъла на нашето съществуване да се развиваме като овладяваме все повече закони на Природата, за да оцеляваме, а най-сигурния метод за оцеляваме е коригиране на заобикалящата ни закономерна материална действителност, което зависи от нивото на нашето развитие. Тези корекции сме започнали да правим още след раждането на разума, с което се отличаваме от животните, защото те се приспособяват към средата, а ние приспособяваме средата към себе си. Например запалили сме собствен огън и сме стигнали до днешното НТР и атомния огън, което ни изправя пред въпроса да бъдем или да не бъдем. Защото невежото променяне на средата, която правим и което може да стане много бързо при една световна война ще бъде гибелно за нашата цивилизация.
   Това го предполага тетралектичността на света: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.
   Затова не са виновни откритията, защото те съдържат спасението и унищожението, а са виновни хората, които ги използват за унищожение, защото всяко нещо или всяка противоположност има и обратната страна на медала. От нас зависи, от коя страна ще се възползваме.
   Изводът, е че от всичко това може да ни спаси пак само развитието, но към научното и технологично развитие да помислим и за развитието на човека. Защото след раждането на разума това развитие е замръзнало. Как да го размразим и в коя посока да го насочим, защото човекът си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни за него и за цивилизацията ни.

1. Всичко е пространство: Абсолютно празно пространство (Абсолютно нищо нематериално), възможност за движение и развитие на всичко; Времето – неделимо, нулево пространство като реална Материална субстанция, начало на всичко съществуващо и развиващо се; Геометрично пространство на съществуващите и еволюционно развиващите се структури и форми на материята.
2. Абсолютното нищо не притежава дори себе си, а абсолютното нещо притежава всичко.
3. Нищото и нещото са необходимите същности на пространството, за да съществува и се развива света.
4. Няма пространство без същността на нищото и нещото.
5. Нищото, дори когато е относително, пак е субективно, а нещото, дори когато е абсолютно, пак е обективно.
6. Нищото е относително, поради нещото в него, а нещото е относително поради нищото в него.
7. Нищото е субективна празнина, а нещото е обективна пълнота.
8. Нищото е безсмъртно, защото не се развива, за да се промени, а нещото е смъртно, защото се развива като се променя.
9. За нищото няма време или времето не тече, а за нещото времето изтича.
10. Абсолютното нищо е безкрайно еднообразие, а абсолютното нещо е безкрайно многообразие.
11. Нищото не е подвластно на времето, защото не го съдържа в себе си, а нещото е подвластно на времето, защото го съдържа в себе си.
12. Нищото не е подвластно на пространството, защото е неопределена празнина, а нещото е подвластно на пространството, защото е определена, крайна, конкретна, ограничена, относителна пълнота.
13. Развитието е възможно само в празното пространство (нищото), а съществуването е възможно само като пълнота на нещото.
14. Ако премахнем информацията от материята, света се превръща в нищо и престава да съществува.
15. Ако премахнем материята от информацията, света се превръща в нищо и престава да съществува.
16. Пространство без информация е Абсолютно нищо, което не се развива, защото е несътворимо и неунищожимо, като няма какво да се сътворява и разрушава в него.
17. Нищото е празнина без информация, което е възможност за предаване и приемане на информация между нещата.
18. Абсолютното празно пространство съществува като нематерия (нематериално), затова не се развива.
19. Нематериалното, Абсолютно празно пространство не съдържа информация, за да не пречи на съществуването, развитието и управлението на информационните структури и форми на материята.
20. Нищото е без информация, затова е несътворимо и неунищожимо, а вторичното нещо съдържа информацията на материалните структури и форми, които са сътворими и унищожими.

Неразумността на материята се състои в това, че тя не може да мисли, но може да се развива в посока към мисленето, за да стане разумна. Основният атрибут на материалното развитие е информацията, която е неделима от материята и е нейна идеална част изразена от свойствата необходими за взаимодействие между протвоположностите. Чрез тези информационни свойства противоположностите притежават примитивнo усещане като чувственост за привличане и отблъскване. При привличането си взаимодействат, като се съединяват изануляват противоположните си свойства, за да се осъществи съществуването на целостни равновесни системи. При отблъскванета се разединяват като разрушават целостта на системите, и сивъзвръщат свободата на противоположните свойства, за да осъществят развитието им.
По повод на казаното от Пирсън, че – „не е логично да се твърди, че цялата материя е съзнателна” – Ленин пише за първичното усещане – „...но логично е да се предположи, че цялата материя притежава свойство, по същество родствено с усещането, свойство да отразява” – или това свойство е протоотражението, което отрича съществуването на съзнателното начало. Т. Павлов разработва цялостна теория на отражението в книгата си „Теория на отражението”, но протоотражението си остава не разработно на ниво предположеното от Ленин. Идеалистите по принцип отричат отражението като свойство на цялата материя. След демократичните промени на изток, материалистите вместо да разкрият същността на протоотражението и да отвърдят материалистичния мироглед – го изоставиха /протоотражението/ незавършено и неразбрано, поради което материализмът не разреши основните си противоречия.
Следователно както първичната материя /Материалната субставция/, така и цялата материя притежават усещане, родствена с чувствеността, чрез което материята отразява при развитието си по ниското и по-просто ниво в по-високото и по-сложно ново качествено ниво. Тази чувственост притежават противоположностите, за което тетралектичната истина гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. В това кратко изречение за същността на Тетралектиката се съдържа както чувствеността на противоположностите и тяхната всеобхватност, така и системата на отражението, чрез която те се раздвояват и удвояват, което прави системата на отражението неизменна.
Неживата материята преминава на по-високо еволюционно ниво, под влиянието на протяжеността на Всеобщия тетралектичен закон, на общите закони и чрез конкретността на свойствата, съдържание на частните закони, което е предпоставка за раждането на жива материя. С появата на живота на нашата планета, първичното усещане на противоположностите се усложнява като се ражда нервната клетка и примитивна нервна система с по-висок ранг на усещане от това при неживата материя. Така при еволюцията на различните видове животни се развива и усложнява нервната система като главен еволюционен фактор, минаващ през етапите на тетралектичните системни, което е отразено добре като илюстрация на еволюцията на нервната система в книгата „Тетралекика на природата”. При това положение, първичното усещане на противоположностите за привличане и отблъскване постепенно преминава в чувственост, която при бозайниците достига най-висок връх, предопределен от появата на две чувствени мозъчни полукълба с функционална симетрия. Появата на чувствена рефлексия при тях или безусловните примитивни рефлекси на усещането под влиянието на външната среда се превръщат в безусловни чувствени инстиктивни рефлекси, атрибут на тяхната висша нервна система и нейната симетрична чувствена функционалност. С развалянето на мозъчната симетрична цялост /хармонията/ при нисшите животни, еволюцията формира при бозайниците физическа мозъчна антисиметрия /ляво и дясно полукълбо/с чувствена функционална симетрия. Разваля се физичната хармонията на цялостния мозък, за да се формира ново качество като нова хармония – чувствена функционална симетрия на двете физични полукълба. Това им дава възможност за вземане на правилно и скорострелно, инстинктивно рефлекторно, диалектично решение за зло и добро, опасно и безопасно и др. т., без тетралектичните нюанси на тяхното раздвояване и удвояване. Затова при тях няма разум, защото не са развили функционална асиметрия на мозъчните си полукълба, а са запазили тяхната функционалната хармония, поради което нямат логично мислене. Ползват се главно от инстинктите като могат да формират нови безусловни рефлекси при контакт с околната среда, без да нарушават функционалната симетрия на двете си полукълба. На тях не им е необходим разум, а се справят добре за отбрана и нападение с бързината на инстинктивната си чувственост. Например, заекът като усети, почуства, че лисицата е наблизо, няма да седне и да мисли, какво да направи, а се възползва от бързината на своите крака и това го спасява като мигновенно вземе инстиктивното решение да бяга. Така е при животните, но при човекът чувствността за вземане на правилни решения е недосатъчна.
По-нататъшното развитие на висшата нервна система до по-висш стадий на функционална дейност, предопределя появата на разум или появта на разумния човек. При това функционално развитие за висша нервна дейност на централната нервна система при човека – едното животинско /чувствено/ полукълбо се преобразува в логично или се появява разума като функционална асиметрия на мозъчните полукълба, установено от биолозите. Набюдаваме поява на ново качество – разум като функционална дисхармония на мозъка, което потвърждава тетралектичния принцип, че дисхармонията може да има и положителна характеристика както и хармонията да се раздвоява и получава отрицателна характеристика. Следователно хармонията води до застой и неразвитие на системите /структурите и формите/, но определя тяхното съществуване като цялост, а дисхармонията разрушава целостта на структурите и формите, за да се осъществи тяхното развитие.
Устновено е, че детето се ражда с две чувствени /животински/ функционално симетрични полукълба, което изисква дълъг период на обучение и възпитание, за да се развие в пълноценен, разумен и мислещ, одухотворен човек. В противин случай детето си остава животинче с две чувствени функционално симетрични полукълба, но без животинските инстинкти, поради което е обречено. Пример за това са деца отгледани от животни, расли в изолация от други хора или отгледани от двама глухонеми родители. Такива деца дори не се научават да говорят, а камо ли да мислят. Това показва, че няма предопределена божестена душа, с която се ражда детето. Духът при него се създава в дългия период на обучение и възпитание, през който детето развива втората си сигнална система, зарежда се със знания и се учи да мисли, за да се превърне в разумен човек с определена духовност. Повторението на животинската функционална чувственост на двете мозъчни полукълба при детето потвърждава верността на Биогенетичния закон на еволюцията, който е производен на отражението, което определя появата и развитието на по-старите признаци в хода на еволюцията. Така че еволюцията превръща един път неразумната маймуна в разумен човек в много дълъг период от време /милиои години/ и втори път, в по-кратък период 1/4 от човешкия живот/, развива детето, но вече не като неразумна, а с помоща на разумния човек или оттук започва разумната еволюция.
Чувствеността при човекът е основен еволюционен етап на първично образно мислене, което определя прехода от неразумно животно към разумен човек. Защото се формират чрез нея не безусловни рефлекси, а символи, термини и понятия като думи, които са необходимост за по-нататъшно развитие на мисленето при човкът. Първобитният човек от заобикалящият го информационен фон на реалната обективна материална действителност, чрез чувствено-образно си мислене е формирал символи, термини и понятия като думи, които са препоставка за поява на втората сигнална система – речта, която е необходимост за раждане на разума и общуването. Слага се началото на първите наченки на познани и възможност за обучение. Това развитие започва от основното първично информационно физическо усещане на материята, минава през химическото усещане и се върви към биологичната чувственост на материята, за да се стигне до психическата чувственост на материята при човекът, която се развива до логично мислене и неразумната материя се превръща в разумна.
Развитието на чувствеността при бозайниците продължава и при човекът като се разваля функционалната симетрия на чувствения животински мозък и се стига до асиметрията на човешкия мозък, при което едното чувствено животинско полукълбо се превраща в логично. Така дясното човешко полукълбо си остава чувствено /животинско/ и работи с конкретно образно мислене, но не на ниво животно, а функционира като мисли на ителектуално равнище, характерно за човекът. Лявото човешко полукълбо придобива нова еволюционна функция като нарушава чувствената симетрия и работи с понятийно, абстрактно логично мислене и се превръща в доминиращо поради това, че е по-висш стадий на развитие, който определя разума. При мъжът е по-развито лявото логично полукълбо, а при жената дясното чувствено полукълбо. Затова при конфликт между тях, жената вади своите аргументи за чувства и мъжът отстъпва или и показва юмрук, поради неразвита чувственост, а мъжът, когато налага аргументрана логика жената отстъпва, поради недостатъчно развитие на логиката при нея и му предлага целувка. Затова мъжът избягва чувствените конфликти, а жената логичните.
След като примитивният човек е формирал символи, термини и понятия като думи, и чрез чувствено-образното си мислене е осъществил разбираема връзка за контакт с обективната реална действителност, мисленето му преминава на субективно ниво. Появява се неподреденото чувствено въображение /фантазия/, което ражда вътрешниобрази без логична връзка помежду им. Примери за това са рисунките по стените на пещерите, в които е живял този човек. С подреждането на възникналите вътрешни образи, се прави връзка между тях и се стига до раждане на първични идеи, които са все още в сферата на първобитната фантазия.
Следователно: Към истината се тръгва със информация, знание като основа, и се върви с чувство, което определя скороста, фантазията определя идеята, а логиката истината.
Човекът започва да задава въпроси и се раждат първите категории, което е предфилософски етап на развитие на мисленето. При търсене на отговорите на въпросите се появява необходимост от подредена смислена връзка между понятията, с която да могат да се обяснят определени явления и процеси в обективния свят, което е начало на примитивен логичен анализ, след който започва примитивен синтез. Възниква необходимост от писменост върху основа на съответните символи, термини и понятия като думи на изолирани общности от човешки същества, което ражда различните езици. Ражда се философията и човешката фантазия няма граници и сътворява, какви ли не идеи при недостатъчно познание и недостатъчна логичност. Оттук нататък човечеството е извървяло дълъг и труден път, за да стигне до днешното НТ развитие, без да разкрие същността на мисленето и на много други неща, поради което днешния човек си остава чувствено същество. Това го принуждава да взема повече чувствени решения при своите действия, с което прави много груби грешки както в личностен план, така и при обществени действия. Следователно разумният човек на този етап си остава повече чувствено същество /животно/ поради неразвитие на логичното мислене, което го прави все още много агресивно същество, формирало човешките отрицаелни качества: злоба, завист, омраза и др., и ги проявява безконтролно навсякъде. Затова в следващият постинг ще разгледаме вредата от чуственото мислене в обществен и личен план на Чувствения човек.

      Нашата цивилизация все още e на първото най-ниско стъпало на разума и не се нуждае от личностното безсмъртие, а има нужда от увеличаване на човешкия живот и продължителността на неговата активност. Въпреки че все още нямa необходимост от безсмъртие, ние се движим към него чрез увеличаване продължителността на живота, по естествен път и по изкуствен такъв, дирижиран от науката.
      Първобитният човек е имал средна продължителност на живота около 15 години. По времето на Римската империя средната продължителност на живота стига до около 30 години. В началото на 20 в. неговата продължителност вече е 40-50 години. През 80 години на ХХ в. средната продължителност стига 70 години. Днес средната продължителност на живот в Япония надхвърля 90 години. Изводът е, че естествената продължителност на живота се ускорява, а периодът на времето на това ускорение намалява.
      След разкриване структурата ДНК и РНК, структурата на белтъците, тази на ензимите, генетичния код и мн. др., генетични открития се прокарва пътят към мечтана продължителност на човешкия живот. През 2001 година бе направена много важна крачка с разкриването на целия човешки геном /последователността на подреждане на човешките гени/, което е пътят към продължителността на човешкия живот, лечението на рака, спина и мн. др. болести. В последно време учените са открили ген на смъртта и имат успешни опити за продължаване на живота при примитивни организми. Ще се стигне до ново ускорение за продължаване на живота на човекът, което ще бъде най-перспективно, постигнато от човека чрез научно-техническото и биологичното познание.
      Клонирането също е възможност за вечен живот, чрез безкрайно прераждане на физическата същност на духовно различни индивиди.
      Огромният напредък на медицината също е фактор, който влияе положително върху продължителността на човешкия живот.
      Увеличаването на живота се постига и при употреба на много биологично активни вещества против стареенето. Така, чрез постиженията на съвременната наука, "вечната младост" вече не е химера, а близко бъдеще.
      Друго съвременно приложение за увеличаване на човешкия живот е замяната на заболелите или повредени органи на човешкото тяло с естествени органи от донор или изкуствени такива, получени от нежива материя. Изкуствени полимерни органи вече се употребяват за подмяна на сърдечни клапи, електронни сърдечни стимулатори и цяло изкуствено сърце, зъбни и костни имплантанти и др. В Англия е започнало производството на биологични органи чрез соматични клетки с генетиката от съответния пациент.
      Най-фантастичното безсмъртие се съдържа в идеята за обединение на биологичните системи на човека с компютърни и кибернетични системи. Това ще даде възможност за постоянно обновяване на тези системи с огромни възможности за продължителен живот. Върхът на тази фантастична идея ще бъде прехвърляне на човешката личност в компютърни роботизирани системи и обратно прехвърляне на личността на робот или изкуствен разум в човешко тяло. За да може да реализираме посочените фантастични идеи ще е необходимо усъвършенстване както на компютърните ни системи, така и достигане до нови научно-технически познания. Защото компютърните ни системи не са достигнали дори животинската организация, а се намират на първично, информационно ниво въпреки огромната скорост, с която оперират. Предстои им да извървят пътя до чувственост, фантазия и логично мислене –аналитично и синтетично – , за да получат разум. От друга страна, в науката също е необходимо да се направят много нови открития и да се овладеят много нови технологии, които ще направят възможно получаването на изкуствен разум и обединението му с човешкия разум, за да се стигне до бъдещия киборг. Всяка разумна цивилизация има бъдеще в посоченото по-горе, само ако се развива и се хуманизира по-нататък.
      Определението за Тетралектика е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, а тетралекнтичното определение за разум е: информация /памет/, чувственост, въображение /фантазия/ и логично мислене, което е аналитично и синтетично като физическо и функционално единство на човешкия мозък. Тетралектичното определение на информация е, че тя е паметта на материята и е невъзможно да съществува материя без информация, както е невъзможно да съществува и информация без материя.
      Следователно, Тетралектиката е стигнала до вярно определение на разум и информация, което очертава правилната посоката на развитие, за постигане на изкуствен разум и развитие на човека в посока към неговото безсмъртие.
      Има и безсмъртни клетки. Това са ракови клетки, които биолозите отглеждат в изкуствена хранителна среда. Те представляват безформена постоянно растяща маса, на постоянно делящи се клетки, вече десетки години. Затова съществуването на безсмъртните ракови клетки ни дават повод за много размишления. Например,   въпреки че са безсмъртни като безкрайно делене, те не могат да стигнат до определена системна структурна форма, а само до една аморфна нарастваща маса. Също така, те не могат да бъдат абсолютно безсмъртни, защо са паразитни и се нуждаят от храна, която не могат сами да си набавят, поради това, че не са структурирани като цялостен функционален организъм и нямат разум.
      Човешкият организъм, който е изграден от строго съгласувани функционални структури и форми на своите органи и системи, също няма възможност за абсолютно безсмъртие, както и няма необходимост от него, но има възможност и необходимост за увеличаване на своята продължителност на живот, като се развива чрез разума, за да върви към вечността. Тази му възможност е заключена в силата на разума, който създава научно познание като разкрива природните закони и ги прилага за технологично развитие, което е възможност за промяна и усъвършенстване от всякакъв характер на човешкото тяло.
      Движението на науката към вечния живот е и движение към вечната младост на човека, защото вечен живот на грохнало от старост човешко същество не е нужен. Такъв вечен живот ще бъде по скоро жестоко безсмислено наказание, което религията ни го предлага като Ад. Подобна е и истината за съществуването на живот в мумифицирани йоги, които са на повече от хиляда години, но те са осъществили само много бавна, хилядолетна смърт, която е по лоша от ада, въпреки че е осъществена в земни условия.
      Затова съществуването и развитието на хуманна човешка цивилизация ще има нужда от голяма продължителност и активност на човешкия живот. Защото нехуманната разумна цивилизация, с преобладаващи уродливи човешки същества, ще бъде ограничена от самоунищожението си, което ще предизвикат нейните научно-технически постижения. Такава цивилизация ще има възможност да стигне в своето развитие само до постижения, с които може да се самоунищожи.
      Всички мистични и религиозни учения ни обещават вечен живот след смъртта, но до сега си останаха само с празни обещания; само науката ни обещава увеличаване продължителността живота преди смъртта. Науката върви към него и е допринесла за увеличаване средната продължителност на живота на човека по направленията предложени по горе. Не е случаен фактът, че точно в най-развитата технически Япония, се е стигнало до най-голяма продължителност на живота.
      Може разумно да избираме и разберем, че само чрез научно-техническо и хуманно развитие по необходимост може да постигнем желаната продължителност на човешкия живот. Човекът /разумът/ само ще увеличава своята продължителност на активен физически и духовен живот, но това движение ще бъде безкрайно, за да има смисъл. Поради това съм поставил вечната младост в кавички, за да подчертая, че смислено е само вечното движение чрез развитие на тази младост. Следователно, няма съвършено съществуване никъде в Природата. За да има развитие – само съществуването на първичната материя може да бъде абсолютно, но не съвършено, като съдържа потенциал за относителното развитие. Това предполага, че между абсолютно и съвършено има огромна разлика. Например, безкрайността е абсолютна, но несъвършена, защото не е завършена система, няма външни стени и пр. От другата страна стои ограничението на най-малкото първично, като неделима най-проста Субстанция на материята, с потенциал за еволюция. Това най-малко първично нещо няма вътрешност. То е безструктурно, значи безформено, но само с потенциални тетралектични свойства за развитие, които определят неговото абсолютно съществуване,неразумност, несътворимост, неунищожимост, безкрайния му брой и вечното му развитие.
      Безсмъртие свързано с човека, разбира се, има и то на всичко съществувало във времето и пространството, но то не е нито физическо, нито духовно. Можем да допуснем, че то е информационно, което не означава нито обективно, нито разумно и може само да го определим като вечна памет на материята. Затова ще изкажем хипотезата, че на определено структурно ниво на материята се съхранява цялата информация за съществуването и развитието на всеки отрязък във времето и на всяко кътче от пространството. Това информационно съхранение вече можем да наречем вечна и безкрайна памет на материята, която не е разум. При достигане на определено ниво на развитие, разумът, роден от еволюцията на материята, един ден ще достигне и борави с тази информация, само ако оцелее и разкрие необходимите природни закони и се хуманизира по-нататък. Тук вече можем да потърсим великия смисъл на съществуването и развитието на нашата цивилизация чрез познанието, с което ще вървим към вечността, но не с иреалното, а с реалното и обективно, действително познание, което ще й позволи да се развива и да оцелява.
      Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността, което дава реални измерения на предположението ми, че всичко родено от човешкия разум не само може да съществува някъде във времето и пространството, но и всичко съществувало във вечността на времето и безкрайността на пространството, се запазва. Такова запазване дава смисъл за съществуване на вечност и безкрайност, които имат неограничени възможности за запълване с информация, а в разчитането на тази информация се намира великият смисъл за нас – да я разчетем в даден момент, но само като се развиваме, което отчасти е развито в статията „Тетралектика и най-великият смисъл”.
      Това е смисъл за всички разумни цивилизации, но първото, което трябва да направят е да съществуват, за да се развиват, което не е толкова лесно, защото в развитието на разума се стига винаги до откриване на сили не само за продължаване на неговия живот, но и с които можем да се самоунищожи, но само ако не е хуманен и не открие гореизложения смисъл за себе си и за цивилизацията си
      Накратко ще направим изложение, което определя възможността на материята да запаметява и запазва информацията, която разумният човек ще разчете и ще използва за постигане на собственото си абсолютно безсмъртие.
      Логично е да предположим, че съществуването на вечността е невъзможна без обективното наличие на времето. Другият логичен извод, е че без наличността на пространство е невъзможно наличието на обективна безкрайност. Тези две всеобщи, абсолютни качества на материята позволяват да има обективно относително развитие и абсолютно информационно запазване на всичко съществувало и развивало се във времето и пространството.
      Главната и важна необходимост за съществуването и развитие на света е реалното материално съществуване на времето като първична неразумна, неунищожима и несътворима Субстанция, която да роди вторичните обективни, смъртни, относителни структури и форми на геометричното пространството. Това са реални безструктурни частици на времето с тетралектични електромагнитни свойства наречени от автора на книгата„Тетралектика на природата” Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон/Б+/. Тези субстанционални частици и античастици са с потенциални свойства за вечно съществуване и безкрайно развитие. Така първичните частици на електромагнитното време запълват безкрайната пустота на пространството, като правят нищото относително, даващо възможност в него да се ражда и развива структурна геометрична организация на материята.
      Първата такава равновесна организация са неутралните електромагнитни частици на вакуума: Вакуумон /В0/ Антивакуумон /В-0/, получени при взаимодействие на Бегетрона и Антибегетрана. При взаимодействие си Вакуумоните и Антивакуумоните се навръзват чрез активните си магнитни си свойства /S и N магнитни полюси/, подобно на полимерите. Така се получават безкрайните вакуумни нишки със зануляване на всички тетралектични свойства на времето, за да се стигне до най-великото равновесие в Природата като най-неактивна, но организирана неразумна материя с определени възможности. Така безкрайният брой и безкрайната дължина на вакуумните нишки е с безкрайни възможности за записване, а като най-голямо равновесие е с възможности за вечно съхранение на записаната информация. Трябва ние само да оцеляваме и на определено ниво на развитие да я разчетем, използваме и възкресим обективно като реална материална действителност, съществувала в определено време и на определено място в пространството.
      Вакуумът и сега си взаимодейства с мозъка на човека, при което произлизат загадъчните психотронични явления. Случаят с Ванга е такъв. Такива са възможностите на вакуума при взаимодействие с разумната материя, защото неговите частици влизат в основата на всички структури и форми на материята и са потопени в нас на най-ниското субструктурно ниво, а всичко, цялата реалност и ние сме потопени във вакуума. Така най-висшият еволюционен продукт с необятни възможности – мисълта на разумния човек – си взаимодейства с необятните възможности на вакуума.
      Най-важното е, че този низ от логични хипотези за обясняване на първичната Субстанция на материята, нейната първична организация и нейното проявление се опират на научното познание и Тетралектиката, която обединява философията и естествознанието.
      Следователно, това не са догматични измислици, в която трябва само да се вярва и да се тълкува. Поради това изложените хипотези подлежат на научно доказателства, като се започне със структурата на вакуума, неговото проявление и взаимодействие с останалата материя и с особено важно значение е разкриването на неговото взаимодействие с човека.
      В заключение ще отбележим, че развитието на научното познание води до нови технологии, а те водят до възможност за продължаване на човешкия живот, което ще има съответното прогресивно отражение за натрупване на ново познание и на още по-висши технологии. Развивайки се, човечеството не само ще продължи съществуването си, но ще премине на ново качествено физическо и психическо ниво на издръжливост, което ще изисква необходимостта от разселването му в галактиката. Висшите технологии ще осигурят големите скорости с които ще се движим между звездите, а е известно от СТО, че при пътуване със скоростта на светлината времето спира, което води до неостаряване на човешкия организъм – друг вид безсмъртие.
      Следователно, времето е най-загадъчната същност на материята, като я овладеем ние не само ще премахнем старостта, но ще разчетем и неговата история, като памет на материята, ще постигнем абсолютното безсмъртие и ще имаме възможност да пътуваме в миналото и бъдещето. Всичко това ще се случи един ден, само ако направим хуманно нашето настояще.

                                                                      Резюме

      В статията е отразена необходимостта на човека да се удължава неговият живот. Разгледани са различните направления, които са постигнати от съвременното научно-техническо развитие или могат да се постигнат от продължаване на развитието ни.
      Разгледано е, като главно направление за постигане на безсмъртие, възможността на тетралектичната структура на вакуума да записва и запазва информацията на всичко съществувало във времето и пространството. При развитието си човешкия разум ще достигне определено ниво на научно-техническо познание, което ще му позволи да разчете тази информация и да възпроизведе определена материална реалност, чрез което ще узакони абсолютното си безсмъртие.
      От тази възможност, за абсолютно безсмъртие, нашата цивилизация може да се възползва само ако се развива научно-технически и хуманно, като продължава човешкия живот по различните възможни направления.

1. Най-великото нещо е истината, защото тя е същността на съществуването, развитието и управлението на света, но не може да стои над себе си, защото е относителна, за да може да я откриваме, доказваме, разбираме и прилагаме за доброто на човека.
2. Целта е най-добрия катализатор.
3. Съвършенството е полезно и смислено, само ако не съществува, а несъвършeнството е полезно и смислено, само ако съществува.
4.Съвършено е само абсолютното нищо.
5. Животът няма почивен ден, а има само загуби и победи.
6. Относителното е временно, а абсолютното е постоянно.
7. За умът знаенето е смисъл, а същността е мисленето.
8. Няма материя без информация, както няма информация без материя.
9. Ако използваме само главата ще затъпеят краката, а ако използваме само краката ще затъпее главата.
10. Съвършеното е забранено, защото трябва да съдържа "ограничен абсолют" и "неограничена относителност", които са невъзможни.
11. Фениксът не се ражда в дворците, а се ражда от пепелта.
12. Мутра - тяло без дух.
13. Няма невидима светлина.
14. Най-студено е нищото.
15. Изживеният миг е минало, а неизживеният е поглед в бъдещето.
16.Съвършеното нищо не се развива, поради това, че е съвършено и поради това, че е нищо.
17. Несъвършеното нещо се развива поради това, че е несъвършено и поради това, че е нещо.
18. Глупостта стимулира с невярното, а умът с вярното.
19. Глупостта е глупава поради малкото ум, а умът е умен поради малкото глупост.
20. Глупостта знае всичко, но незнае, че знае най-малко.

          С предложените свойства на неделимите и неразумни Идеални материални точки Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/ или Материалната субстанция и неделимите Демокритови атоми се стигна до определението им като първични електромагнитни частици и античастици. Техният електромагнетизъм се различава от атомния електромагнетизъм на химическия свят по това, че е първичен и елементарен /1 електричен заряд и еднополюсен магнитен заряд – монопола на Дирак/. Това предполага тяхната неделимост като безструктурност, безформие и неразумност, което е същността на Бегетроните и Антибегетроните. От всичко това следва, че първичната сила необходима за взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните, е електромагнитна фундаментална сила, на която са носители и от която произлизат останалите основни сили: ядрена – микросила, електромагнитна – макросила и гравитация – мегасила.
    Така Първичният електромагнетизим се явява като четвъртата фундаментална сила, която управлява субмикро света или субмикро физическия свят. Там в началото не съществуват: ядрени сили, електромагнитните сили на атома и антиатома и гравитация, защото те са производни на Субсилата. И трите сили /ядрена, електромагнитна и гравитация/ са свойствени на атома и антиатомът като съдържание и проявление на тяхната структура. Атомът и Антиатомът са продукти на химическата еволюция, от която започва вещественото развитие на материята, което определя тяхната несъвместимост като несъвместимост на вещество и антивещество.
   Физиците погрешно са определили, че четвъртата фундаментална сила е слабото ядрено взаимодействие и търсят неговия носител като предполагат, че е Х – бозонът. Слабото взаимодействие не може да бъде четвъртата основна сила, защото е разновидност на ядрените сили, което и самите физици признават, но го издигат за фундаментална сила. За слабото взаимодействие няма определен фундаментален свят, в който де се проявява и да го управлява. Защото това взаимодействие се проявява в отсек с определена пространствена дължина в микросвета и управлява процесите там, което показва, че то е частен случай от ядрените сили, които се проявяват и управляват процесите в тези пространствени дължини. Дори откриването на Х – бозона, което е може би вече факт, който няма да спомогне за обединението и изясняване същността на основните видове взаимодействия или основните сили в Природата, защото физиците са в погрешна посока на това търсене. Въпреки погрешното търсене те могат да стигнат до общо вътрешно обединение на различните пространствени дължини определящи различните по сила ядрени взаимодействия. Физиците могат да направят това обединение на ядрените сили, само ако го търсят в структурата на нуклоните и антинуклоните. В противен случай няма да постигнат и това обединение. Много важно и основно значение имат носителите на ядрените сили: трите вида неутрина и трите вида антинеутрина, които детерминират диференциацията на ядрените сили. В подобна постановка изпаднаха физиците при търсене на монопола на Дирак. Дори го търсеха в структурата на скалите, но не го намериха там и се отказаха от търсенето, въпреки че математичното уравнение съдържа истината за съществуването на монопола.
   Какво се оказа? Оказа се, че както монопола на Дирак, така и четвъртата фундаментална сила са сродни и обвързани помежду си и се намират в началото на съществуването, развитието и управлението на света или по точно казано, те са това начало. Логично е силата, от която произлизат останалите три фундаментални сили на света да съществува преди тях, още по-логично е тя да се намира в началото на съществуването, развитието и управлението на света. Трудността за достигане до монопола на Дирак и до четвъртата фундаментална сила или Първичния електромагнетизъм, ще е необходим ускорител на частици с огромна мощност, надвишаваща мощността на ЦЕРН хиляди пъти или ще е необходима нова технологична методология, за да се получи такава мощност.
Фундаменталните сили в Природата все пак са четири: първичен електромагнетизъм, ядрени, електромагнитни и гравитация. Получената система на основните сили в Природата е цикличната тетрада на Тетралектиката  така тетралектичното систематизиране ни предоставя възможност чрез системите на Тетралектиката да строим модели, с които бързо се достига до истината.
   Първичният електромагнетизъм е различен от силите образуващи триадата:ядрени, електромагнитни и гравитация, но ги предполага, защото се раждат от него. Триадата от ядрени сили, електромагнитни сили и гравитация са сродни, защото определят вещественото и антивещественото състояние на материята като го управляват в своите пространствени дължини. Ядрените сили в микро пространствените дължини; електромагнитните сили в макро пространствените дължини и гравитацията в мега пространствените дължини. Необходимоста да има сили извън атома и антиатома или извън вещественото и антивещественото състояние на материята, предполага тази сила да е Първичният електромагнетизъм, който обединява материятя и антиматерията, за да съществува, да се развива и да се управлява света. Тази първична сила се проявява, създава и управлява сруктурирането на елементарните частици и античастици до появата на ядрени те сили, които са основната сила в структурата на нуклоните и антинуклоните и и в ядрата на атома и антиатома.

   За да стигне до същността на времето, ще трябва да тръгнем от геометричното пространство, което е най-добре изучено и добре познато. В геометрията има три измерения: едномерно, двумерно, тримерно и четвъртото, нулево измерение – точката. Това най-добре се наблюдава в Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/. Херман Минковски разкрива връзката между трите измерения на геометричното пространство и времето и ги обвързва в четиримерно пространство-време, което става основа на айнщайновата теория на относителността. Ето пак стигнахме до системната тетрада на Тетралектиката – времето обвързано с трити измерения на геометричното пространство, което ще ни послужи като отправна точка за изясняване на същността на времето.
   Геометричната точка, като нулево измерение, е четвъртото състояние на геометричната циклична теттрада. Следователно геометричната точка като четвърто състояние с нулево пространствено измерение ни води до логичното допускане, че това геометрично състояние може да бъде времето, което е различно от геометричното пространство. В подкрепа на това логично допускане е разработката на Х. Минковски, която обединява геометричното пространство с времето като четвърто измерение. Друго в подкрепа, че времето е четвъртото нулево измерение на геометричното простронство, е издигнатата в по-предните статии хипотеза за съществуването на Материалната субстанция като Идеална материална точка с физически носители Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/. Бегетроните и Антибегетроните са точковидни, неделими, безформени и неразумни елементарни частици античастици с електромагнитни свойства, от което правим извод, че са електромагнитните частици и антицастици на времето. Следователно: Материалната субстанция, Идеалната материална точка, Бегетронът и Антибегетронът, Първичния електромагнетизъм и Демокритовия атом са, едно и също нещо – Първична материя или Времето.
   Времето, въпреки, че е нулево геометрично пространство има физическа реалност и определени параметри, за да съществува като елементарните неделими частици Бегетрони и Антибегетрони с потенциални свойства за развитие. Поради това, времето може да ради геометричното пространство при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните. Още през миналия век съветския физик Козирев е доказал, че времето има физическа реалност, но остава загадка неговата същност, която можем да определим чрез тетралектичното системно моделиране.
   Първите структурирани частици и античастици при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните са Вакуумонът /В0/ и Антивакумонът /В̄0/, от които са построени безкрайните електромагнитни нишки на вакуума, което уточнихме в по-предните страници. Така от първичното нулево пространство или безформието на времето се ражда вторичното геометрично пространство като развитието на материята върви от Бегетроните към Вакуумоните. При това положение материята получава форма и физическо реалност в лицето на Вакуумоните и Антивакуумоните, които при взаимодействието си изграждат структурата на  вакуума, и „Континумът притежаващ физически свойства“измества безплътния етер. От реалното, безсмъртно и неразумно време се ражда морфологичната действителност на геометрично пространство с определено време на живот: от милионна част от секундата при елементарните частици, до милиарди години при вселените, галактиките, звездите и планетите. Следователно от първичното безсмъртно несъвършенсво на времето се ражда, смъртната сложна, еволюираща геометрична материя. От неделимостта на най-простата Материална субстанция се получава сложната материална организация на действителността, която може да се разрушава, за да се формира ново качество като безкрайно разнообразие на обективните структури и форми на базата на четири противоположности. С раждането на геометричните материални структури и форми, започва да тече времето на техния живот, което ражда причината и следствието свързани с посоката на времето подчиняващо се на Антисиметрията. Най-големите истини за времето са се родили  на това изстрадано парче Земя, наречено БЪЛГАРИЯ. Най-древната от тях намираме в орфеизмза, който издига максимата, че всичко е възникнало от времето. Нашият най-свят и чист революционер В. Левски е изказал също една голяма истина за времето: „Времето е в нас и ни сме във времето“, което е верен извод на ТЕТРАЛЕКТИКАТА , че всичко е потопено във вакуума, а неговите частици са начало на всичко. Не е случайно, че българския философ А. Стефанов пише книга със заглавие „Философия на времето“. Изводът, е че БЪЛГАРИЯ Е ПОДВЛАСТНА НА ВРЕМЕТО, НО ВРЕМЕТО Е ПОДВЛАСТНО НА БЪЛГАРИЯ.

   ВРЕМЕТО Е МАТЕРИАЛНА СУБСТАНЦИЯ БЕЗ ВЪТРЕШНОСТ, КОЯТО СЪДЪРЖА ПОТЕНЦИАЛНИ СВОЙСТВА НА РАЗВИТИЕТО, ЗА ДА СЕ РОДЯТ ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ИЗМЕИРЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНАТА ТРИМЕРНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
   НА БЕЗСМЪРТНОТО ВРЕМЕ, КАТО НАЙ-ПРОСТТА  МАТЕРИЯ, МУ  ЛИПСВА СЪВЪРШЕНСТВОТО И ТО СЪЗДАВА СМЪРТНИТЕ ГЕОМЕТРИЧНИ СТРУКТУРИ И ФОРМИ НА МАТЕРИЯТА, ЗА ДА ВЪРВИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО ЧРЕЗ ТЯХНОТО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ И НИКОГА ДА НЕ ГО ПОСТИГНЕ, НО ПОСТИГА ТЕТРАЛЕКТИЧНИЯ СМИСЪЛ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, РАЗВИТИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА.