Понякога попадам на разкази в сайта, които имат добра идея, свеж заряд, но за съжаление са претупани набързо, изглеждат недовършени или са зле построени и написани с тромав език. Тогава неминуемо си задавам въпроса "Добре де, ти как би го направил?" И понякога, когато идеята наистина ме е впечатлила, търся отговора на този въпрос. Само веднъж се осмелих да поискам разрешение от автор, да напиша нова версия на разказ по негов сюжет и да го публикувам тук. За щастие авторът ми разреши. В киното, телевизията, видео-игрите съществува понятието remake (отново направен). Одобрявате ли възможността това да съществува и в художествената литература или би било плагиатство? Моля, замислете се, преди да отговорите емоционално! 

Здравейте!
Преди години тук имаше подобно предложение, което не се осъществи. Спомних си за него, след като гледах епизодите на "Ръкописът" по БНТ. Става въпрос за творческо писане по задача.
Предложението е следното: Веднъж в месеца /може и на две седмици, ако добие популярност/ победителят от предния конкурс задава сюжет за следващия разказ. Участниците имат срок до края на месеца /или до 15-то число/ да напишат и публикуват в сайта разказ по зададения сюжет. Пускат го по общия ред със забележка в заглавието "За конкурса". Максималната дължина ще определим заедно, но предлагам да бъде не повече от 2-3 страници стандартен шрифт. Наградите ще бъдат само морални - първенецът ще определя следващата тема, а заедно с втория класирал се ще оценяват и класират участниците в следващия кръг. Разбира се, като жури, те няма да имат право на участие в следващия конкурс.
И сега най-трудната част - журито и оценяването на първия конкурс. Може би ще се наложи за него да помолим редакторите за съдействие и те да бъдат жури и да зададат темата. Добре е да започнем с нещо простичко, за да видим как ще тръгнем.
Темата е отворена за мнения и предложения! Трябва да се уточнят доста детайли, така че думата е ваша! Ако изобщо има интерес и потенциални участници. Затова бих помолил и тези, които нямат предложения, но биха се включили да драснат по едно "бройте ме и мен"! Да се преброим, както се казва!

http://www.vesti.bg/sviat/azia/spor-za-literatura-v-rusiia-svyrshi-s-ubijstvo-6004121

Впечатли ме последното изречение:
"През септември миналата година спор за теориите на философа Имануел Кант в бакалия в южна Русия завърши със стрелба"...

Ех, какви опашки по бакалиите имат хората! А ние тук, уж в сайт за литература, си говорим като по бакалиите - кой се бил напил, коя на кого се била сваляла... Мъка...

Напоследък все по-често това заглавие на романа на Шодерло дьо Лакло изплува в съзнанието ми. За пръв път се сетих за него, когато преди няколко седмици започнах да изучавам връзките между „основните играчи” в раздел... „Поезия”. За малко да напиша  „Поезия ООД”. Разбира се, не физическите им връзки, а връзките в коментарите им - кой пръв коментира, кой връща жеста, кой зарибява новопристигналите в сайта, ей такива неща. Не, че не се виждаше с просто око, кой има най-много коментари и кой дърпа конците, но все пак ми беше любопитен механизмът на инфантилизация на раздела и превръщането му в ООД. Не вярвах, че само един човек може да е причината за това. Още повече въпросната Веска от километър биеше на очи, че колкото и да е хитра и лукава, си е един илитерат. Да, основната роля за набиране на новобранци за ООД-то беше нейната. Тя като старшина–майка на ротата ги посрещаше, обгрижваше, заливаше със суперлативи и по-податливите от тях клъвваха стръвта и се присъединяваха към „ротата”. Разбира се, държаха с тях като с новобранци и ласкавите коментари бяха толкова, колкото да не избягат. Трезвомислещите новобранци я игнорираха и не след дълго приветствените слова в дебютните им творби бяха заличавани, т.е. те бяха разжалвани. Любопитно е отношението на Веска към отделните индивиди в ООД-то. Някои от тях тя наричаше с умалителни имена – Сесинце, Минченце и прочие. Към други, явно по-високо в йерархията, не смееше да се обръща толкова фамилиарно. Очевидно осъзнаваше своята неграмотност, но имаше нуждата от закрилата на тези над нея. Но за тях малко по-късно.
Филмът „Опасни връзки” на Стивън Фриърс започва с репликата „В началото бе писмото” и в много близък план камерата ни показва едно неразпечатено писмо и две ръце, които го държат. Натам историята се завърта. Защо го споменавам ли? Защото и аз получих писмо. От ООД-то. По-точно от главния пазител на печата – Веска. За протокола отбелязвам, че доста се колебаех дали да го публикувам. Но в него няма нищо лично, а само един нескопосан опит за манипулация. Така че, предупреждавам – на евентуални обвинения за неджентълменско поведение няма да отговарям! Джентълменството си го запазвам за истинските дами, Веска определено не е такава и никога няма да бъде! А ето и самото писмо и моят отговор до нея:
„>-------- Оригинално писмо --------
>От: vessi50@abv.bg
>Относно: Syobshtenie ot: жарава
>До: per_perikon@abv.bg
>Изпратено на: Понеделник, 2012, Януари 9 12:16:56 EET

>Здравейте perperikon, потребител жарава (Веска ) Ви е оставил съобщение чрез сайта http://otkrovenia.com
> ----ЦИТАТ: --- Здравей!
>За много години!
>Само ще ти кажа, че те уважавам!
>Ерудит си!:) --------------
>

А аз само ще ти кажа, че ми е мъчно за сайта, който благодарение на теб и на други като теб, се превърна от сайт за любителско изкуство в сайт за нелюбителско лигавене и чат...
И никакви опити за манипулиране от твоя страна не могат да променят това чувство.”

Публикувам го, за да покажа механизма на манипулация и запушване устата на критиката чрез претръдки. Поводът за нейното писмо е един нелицеприятен коментар от моя милост за писанието й „Ако стигна до върха...” Последва светкавична реакция! Забележете часа на писмото – 12:16! А моят коментар излезе в 12:13. Три минути! Можел ли е Шодерло дьо Лакло да си представи, че някога писмо ще отива и ще се връща за три минути! Ето така се държат изкъсо нещата в ООД-то. Знам, че много от авторите в Откровения са получавали подобни писма, но не смеят да го признаят. Очевидно са или по-големи джентълмени от мен или смятат Веска за по-голяма дама, отколкото аз я смятам. Със сигурност г-н Валентин Чернев е един от тях, след като не издържа на натиска и изтри определението „пошлотевина” под последното писание на Веска...
Но да се върна на разследването на опасните връзки в „Поезия ООД”. Подозирах, че има хора, които удобно се криеха зад гърба на Веска и май имаха по-голяма изгода от нейната уж доминантна роля в сайта. Веска е като лиана, сама не може да расте, трябва й опора. Навремето нейната опора беше канибала. Сега трябва да е някой друг. Като казах „канибала”, ето един любопитен щрих за Веска – тези дни търсих под писанията й нейни благодарности към канибала от лятото на недоизбродираните кувертюри. Сещате се - 2010-та и ордата недоизбродирани, които се бореха за званието "първа съпруга". Ами не намерих нито едно „благодаря ти сеньоре”, а как се сеньорстваше навремето Веска във всички пози с канибала... Не вярвам админът да ги е изтрил, по-скоро  извънземните може да са. Толкова за „добричката” Веска...
Търсех хората или човека, който е сегашната й опора. Имаше ли такъв човек? Можех ли да го изкарам на светло? Реших да опитам. Има манипулации и манипулации. Ако един писател не може да манипулира читателите си, какъв писател е тогава? А каузата в случая бе благородна. Затова, признавам, използвах някои техники, но все пък пръв влязох в кошера ООД. Е, поужилиха ме пчеличките, налетяха с жилата, но пък нали това беше и целта ми.  Вярвах, че и други трезвомислещи ще ме последват. Не се излъгах в тях и им благодаря. Съзнавам, че използвах доста цапнати изрази, но целта ми беше не да обиждам Веска, а да провокирам тези над нея. И те, или по-точно той изплува от мъглата. Елиминирам масовката с кратките лозунги от рода на „Дръж се, Весе, ние сме с теб!” Елиминирам и Ангар, който винаги е бил джентълмен, винаги е казвал каквото мисли, и е честен до наивност. И някак си остана само Илко поета...
Поете, тежки думи каза по адрес на трезвомислещите. Обвини ни във всички смъртни грехове. Завист, злоба, его. Нас, които отдавна не публикуваме в сайта! И то да завиждаме на кого – на Веска илитерата... май „илитертката” звучи по-цветущо?!  Май докато уж си защитавал нея, си мислил за себе си? Кажи, застрашен ли се почувства, ако Веска изчезне и лиготиите престанат? Царството на слепите, в което има само един едноок може да изчезне, нали? И тогава едноокият няма да е цар, нали?
Но не това те издаде. Признавам, че тази ти реакция не стигаше, за да те разпозная...
Тогава се намеси Фортуна и случайно или не, точно по същото време един Поет с главно „П” влезе в сайта. Колко много може да се прочете между редовете! За пръв път Веска не присъства на посрещането! Но поета е там. Случайност? Да бе! Влязъл е голям човек и старшинката е скрита, посреща го полковникът. На следващия ден старшинката започва да се умилква, а полковникът пази дистанция. Случайност? Да бе! А случайност или изпускане на нервите е коментарът днес:
 „Попретрупано с определения, обстоятелственост и повторения...
Но е определено добро стихотворение.”
На новодошлия трябва да се покаже правия път! Уж завършваш с комплимент, ама с половин уста. Казваш го за Валентин Чернев. Нервно и изсмукано от пръстите. Застрашен ли се почувства от присъствието му? В царството на слепите дойде напълно зрящ и застраши едноокия му цар! Какво следва сега? Ще го гоните с прегръдки или с критика? Веска е по-добра поетеса от него, а? Никога, ама никога не си я критикувал, но Чернев е по-лош от нея и започвате да го унищожавате? Та какво беше казал за злобата, за завистта и егото?!
Във филма „Опасни връзки” в първия кадър, показващ Виконт дьо Валмон, героят сваля маска от лицето си. Боя се, че в Откровения някои хора никога няма да свалят ухилените до инфантилност маски на добротата, под които се крият злобливи малки сърчица, компенсирани от огромно и надуто с въздух его!
Не знам дали Айнщайн е чел „Опасни връзки”, но хем е прав, хем не е прав. Прав е като казва, че само Вселената и човешката глупост са безкрайни, но не е прав, като казва, че Господ не играе на зарове. О, играе и понякога губи! За справка – Веска и с-ие...
Прегръщайте се на воля и плодете сайта със скудоумие! Пак ще намина след няколко месеца да видя докъде е стигнала наглостта ви...

В скучния ни провинциален литературен животец в последно време една нова звезда бавно, но трайно, се издига към зенита си. Това е звездата на поета-инженер, гродостроителя-историограф, математика-криптограф Инж Андреева. „Математици много, градостроители тоже, за поетите да не говорим – под път и над път са!” – би възкликнал някой. И ще е прав. Но когато всичко това се обедини с истинското призвание на тази пътеводна комета – да бъде борец за граждански свободи, тогава нещата идват на своето място. „Новият Ботев” - както бе я определила на едно място професионалният сайтов коментатор Веска Жарава. „И дЪлновиден народен будител” – бе казал друг капацитет в жанра - Минка Конарова. На професионалистите определено трябва да се вярва! Въпреки, че Ной не е бил професионалист, но се е справил криво-ляво с кораба си, странно защо предварително набеден за ковчег; а професионалистите, уж проектирали кораб с името „Титаник”, се оказало, че са построили ковчег... Но всичко това е в миналото, днешните професионалисти не грешат.
Ето и пълният текст на новия шедьовър на госпожа Инж:

Излезнах на супер далавера,
купих си чисто нова гарсониера –
там на двайстия етаж
до магазини “Бриколаж”…
Продадох си нивите, лозята,
къщата на село с липите и асмата…
Сега ще слагам сателит –
готвят манджи по канала с апетит…
Гледам и турист-травел
между стените на бетонния панел…
А пък модисти леле-мале –
акъла все са ми вземале:
то са шапки, флинтифлюшки,
голи гърбове, прашки и ботушки!...
Айде много да не ви говора,
че токът спря и заседнах в асансьора…
Пеша ще слезна аз за хлебче меко,
за едно яйце и кофичка с млеко…
Не стигат паричките за масълцето краве,
айде вие останете си със здраве…
Ще почерпя за гарсониерата в моя чест,
когато се пенсионирам на шейсет и шест!...

Това е нов прочит на екзистенциалната тема за Човешкото търсене. На пръв поглед авторът е извадил на показ поредната миграционна вълна по оста село-столица, но не е ли точно миграцията еманация на човешкия дух за свобода и търсене на по-добър живот?!

Излезнах на супер далавера,
купих си чисто нова гарсониера –
там на двайстия етаж
до магазини “Бриколаж”…

Без никакви лирични встъпления г-жа Инж хвърля своя лиричен герой направо в конкретиката на нещата. Покупката на гарсониера в столицата винаги е била голяма далавера за нейните довчерашни гости /”нейните” – на столицата, не на гарсониерата!/. Но когато това просторно жилище е на двадесетия етаж в „Люлин” и то до „Мосю Бриколаж” обикновената далавера се превръща в супер-далавера. Какво прозрение, какъв тънък битов психологизъм! Строителният хипермаркет на една ръка разстояние е повече от предимство, още повече когато строителството е „чисто ново” и човек няма начин да не се нуждае я от торба гипс, я от тоалетна чиния, я от винкел за остъкляване на тераската за превръщането на гарсониерата в многостаен апартамент. Двадесетият етаж е метафората за издигането на героя. Човек е голям, колкото са големи мечтите му. На някои мечтите достигат до втория етаж, на други – до петия, нашият герой е близо до облаците. Той е волна птица, рееща се над посредствеността, а и при ясно време нощем от двадесетия етаж се виждат отблясъците на песента на Рамщайн Benzin, с която люлинци поздравяват собствениците на автомобили в Дружба и Младост...

 Продадох си нивите, лозята,
къщата на село с липите и асмата…

Четиристишието се е превърнало в двустишие. Само информация, суха информация. Никакви сантиментални забежки, лиглива носталгия и прочие по „бащината къща, когато вечерта смирено гасне”. Търсещият дух къса от раз с миналото. На него дори и четиристишието му е дълго, за да скъса с това минало. Продава, взима парите и бяга! Кратко, стегнато и ясно.

Сега ще слагам сателит –
готвят манджи по канала с апетит…
Гледам и турист-травел
между стените на бетонния панел

Какво е първото нещо, което прави Търсещият човек? Слага сателитна антена. Каква метафора, какво прозрение! Във века на информацията, тя /информацията/ е по-важна дори и от храната. Затова лирическият герой на първо място поставя кулинарните програми от сателита. Римата „сателит-апетит” идва да ни внуши по един метафоричен начин нуждата от задоволяване на информационния глад. Следващата титанична метафора е сблъсъкът на полета на човешкото въображение със затвора на вътрешното ни себеограничаване и автоцензурата. Турист-травел е полетът на въображението, бетоновите стени са човешките комплекси и страха от мечти. Но лирическият герой  превъзмогва своите комплекси с лекота и самочувствие. Той пътува в мечтите си и нищо не може да го спре! „Турист травЕл – бетон панел”! Какъв величав антагонизъм, каква рима, каква наслада за душата! След сто години само този стих да остане от този сайт, не сме се трудили напразно!

А пък модисти леле-мале –
акъла все са ми вземале:
то са шапки, флинтифлюшки,
голи гърбове, прашки и ботушки!...



Авторът много добре владее ритмиката на произведението. След поантата  „Турист травЕл – бетон панел”, тя отстъпва крачка назад, за да осмисли читателя този връх. В този разтоварващ атмосферата стих г-жа Инж задоволява фантазиите на всеки свой потенциален читател. За женската половина споменаването на думата „мода” е достатъчна, за мъжката половина прашките разпалват въображението, а за останалата трета половина на другия бряг на реката са флинтифлюшките и ботушките. Какво майсторство, какъв тънък психологизъм, какво познаване на човешката природа във всичките й аспекти!

Айде много да не ви говора,
че токът спря и заседнах в асансьора…
Пеша ще слезна аз за хлебче меко,
за едно яйце и кофичка с млеко…

И точно, когато виждаме у лирическия герой една величава личност, авторката с един замах го сваля на на земята, за да ни покаже, че нищо човешко не му е чуждо. Тук отново виждаме метафората като изразно средство, овладяно до съвършенство от авторката. „Осанна” е заменена с „Разпни го”. Животът е асансьор – нагоре , надолу, нагоре, надолу. Но понякога токът спира и дори и слизането по стълбицата на живота се налага да извървим пеша и сами... Яйцето е началото на живота, кофичката с мляко е краят му. Отново и отново метафора след метафора. Величаво!

Не стигат паричките за масълцето краве,
айде вие останете си със здраве…
Ще почерпя за гарсониерата в моя чест,
когато се пенсионирам на шейсет и шест!...

Това четиристишие е енигмата на стихотворението. Това е авторовият подпис на поета-загадка. От една страна казва „край” с това „останете си със здраве”; от друга страна оставя отворен финала с обещанието да почерпи. Има някаква скрита символика в това „Шейсет и шест”, в което се крие разковничето, но тя е толкова дълбоко закодирана, че човек трябва да познава цялото творчество на г-жа Инж в детайли, за да разбере смисъла на тези думи. Шестицата е най-рядко срещаната цифра в творчеството на г-жа Инж. Всъщност тя се среща само на две места в необятното й творчество. Там тя е преведана като химичния елемент Въглерод - № 6 в Менделеевата таблица. Не е ли въглеродът химичният елемент, който ту участва активно в живота под формата на цветя и дървета, ту се превръща в съединение с кислорода при умирането на този живот? Каква дълбока символика! Въглерод – въглерод! „От въглен сме направени и на въглен ще станем”! Този код дава отговор на повечето, да не кажа всички, екзистенциални въпроси! От друга страна шест на немски е sechs. Дали един виден полиглот, каквато е авторката, не е закодирала нещо друго? Като секс например? Това в първата шестица. А във втората? 6... 6... 6... Ужасно прилича на буквата „в”. В... в... в... В като война! Но разбира се! „Правете любов, а не война!” Това е! Хуманност в най-чистата й форма! Хуманността като амброзия! Ето как зад едно привидно лековато и хумористично стихотворение геният на г-жа Инж се докосва до най-дълбоките екзистенциални въпроси! И дава техните метафорични отговори. Поклон пред този гений! Поклон!

Всичко това е само шега, но не аз започнах да се шегувам първи, че това е поезия!

Преди месец маскирана и въоръжена жена обра банка в Плевен. Тази нощ я хванали. И се оказало, че не е някоя българска Бони Паркър, загубила незнайно къде своя Клайд, нито пък някоя нахакана Лара Крофт, а най-обикновена учителка по български език и литература от Славяново... Та си я представих госпожата с пистолет в ръка насред банката и дори първоначално някак симпатична ми стана, защото се сетих за оная Рада госпожина, дето и тя бе зарязала учителството и бе грабнала револвер и хукнала да бута една империя. Да, ама не! Едно е да буташ империя, друго е да обираш банки, пък дори и за да си платиш кредите! Та се замислих – това някакво спорадично и случайно действие на изперкал индивид ли е, или дъното на падението на българския учител? Колкото и да ми е болно да го кажа, май в случая не е първото... Изперкали индивиди винаги е имало, и то по всички географски ширини, ама такова животно – учителка да обере банка – го няма и в белия свят, и в третия, и в четвъртия. Частен случай? Може. А частен случай ли е обичаят да се водят на книга в училищата деца, които отдавна са заминали зад граница? А частен случай ли е извиняването на безброй отсъствия на избягалите от час, само и само да не се наказват калпазаните с преместване и изключване, защото сакън ще закрият училището? А частен случай ли е, че българският учител е най-болният учител в света? Навремето министър Вълчев се осмели да изнесе секретната информация, че българският учител боледува средно 22 дни в годината! Първият срок – 4 дни, вторият – 18. Някой да ми припомни, че не помня - след кой срок бяха кандидатските кампании? Добре, че учителите по физическо възпитание, музика, труд и техника и други такива не участват в подобни кампании, защото като нищо днес правителството щеше да предложи НОИ да не плаща не първите три дни от болничните, а първите седем! Всъщност всичките горни „частни случаи” са бели кахъри. Нямаше изобщо да повдигна въпроса за тях, ако резултатите от учителския труд бяха налице. Да, ама не!... Неграмотността е пълна и повсеместна. Дано поне тази учителка, която обра банката, да са я идентифицирали по някоя забележка направена към банковите касиерки относно граматиката! Нещо от сорта на: Не се казва „Сака е пълен със пари, госпожа”, а „СакЪТ е пълен С пари, госпожО”! Или поне ми се иска да е така...
"Бедни ми, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!..." бе възкликнал дядо Вазов, а аз бих перифразирал "Бедни ми, бедни български Учителю! Защо умря в безвремието на прехода?!..."

А бе все се каня да предложа, ама все ме досрамява... Да вземем да въведем барем две оценки за гласуване в този сайт! А по-нататък може и повече. Не че аз сега се възползвам от дадената ми възможност и за една, но някак си справедливо ще бъде да промоцираме на първо време една ЕМОЦИОНАЛНА оценка за всички, които споделят напълно, частично, или никак, възгледите на автора, независимо как е написал стихото, есето или разказа. И една втора оценка - чисто ТЕХНИЧЕСКА такава. Тя ще бъде за майсторството на изпълнението на двойния Тулуп, тройния Аксел, или четворния Ротвайлер... пардон - Ритбергер... И като изока някой от нас "У-у-у Утепиго го!" за някой или нещо си там, без значение кой или какво, да могат всички укащи да се нашестичат, а неукащите да се нацъфарят. Пък после по-куражлиите и от едните, и от другите да направят разбор, пък да рекат едните "Ма много неизчистено, защо 'утепи го', защо не уточни как да го утепаме... Я двойка!" Или обратното "Против съм да го тепаме, даже напротив - трeбe да го любиме, но съм възхитен от това удължено у-у-у - метафора за народната любов! Я шест!" Туй за ТЕХНО-оценката разбира се. И така ще се разнообразиме малко! Че то сега какво – Шест, шест, шест... като в една чалгия  на един италианец с българско име... ъ-ъ или беше обратното?
А по-нататък може да въведем още нови оценки - ЗА ПРАВОПИС, ЗА ПРАВОГОВОР, ЗА ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, ЗА ФОТОГЕНИЧНА СНИМКА НА ПРОФИЛА, ЗА НЕФОТОГЕНИЧНА СНИМКА НА ПРОФИЛА, ЗА НОСЕЩ ДОБРЕ НА ПИЕНЕ, ЗА НОСЕЩ ДОБРЕ НА БОЙ и други такива... Някой ще попита „Защо ще ги въвеждаме тия?” Веднага обяснявам – защото имам намерение да въведем  и лимит на оценките!... Глътнахте ли си граматиките, а?! Като ше е рИволюция – да е! Нема само гърчолята да ми  рИволюират, пардон – рИват! Значи идеята е следната – имате право да дадете тази седмица една шестичка, една петичка, една четворка и т.н. да не броя обратно до края, че току-виж литнем. А, да ви видя тогава, дали толкова лесно ще ги раздавате тия шестици така, както ром раздава обещания за подаръци на циганска сватба! И за да не кажете „Малко ми е една шестичка”, давам ви повече, но в гореизброените различни категории. Най-малкото ше почнете да подбирате и сменяте снимките на профилите си!...
Сега, нЕкой ще попита „Нема ли да го обърнем на оценъчно счетоводство?” На което веднага отговарям – а бе, аланкоолу, то сега не е ли същото?! Тия оценки, дето ги диплите, разменяте и гледате – те не са ли същото? И като имаш нужда от тях, няма ли да ти е по-кефско да имаш още и още?!...
Та да ви чуя - какво мислите по гореизказаните предложения?