Покажи участието - James Hetfield

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - James Hetfield

Страници: [1] 2 3 ... 5
1
Значи пиша си аз примерите от книгата "Практически самоучител С++ Трето издание" и на една програма ми дава грешка, но всичкоп е наред. Компилаторът ми дава грешка в подчертания издраз, но не мога да я открия.


#include <iostream>
using namespace std;

class myclass {
  int a;
 
public:
  myclass(int x); // конструктор
  int get();
};

myclass::myclass(int x)
{
  a = x;
}

int myclass::get()
{
  return a;
 
int main();
}
  myclass ob(120); // създаване на обект
  myclass *p;  // създаване на указател към обект
 
  p = &ob;  // поставяне на адреса на ob в p
 
  cout << "Value using object: " << ob.get();
  cout << "\n";
 
  cout << "Value using pointer: " << p->get();
       
  return 0;
}

Имам и друг въпрос, как да запазя прозореца на изпълнението на някаква програма, написана на С++ отворен. Като пусна ехе-то прозорецът само "мигва" и тва е.

2
Once more, the Sith will rule the galaxy, and we shall have peace.


http://iradev.hit.bg/100_6489.jpg
http://iradev.hit.bg/100_6500.jpg

3
А сега да видим има ли хора, които ще го празнуват тука и ако има как ще го празнуват.

6
Цитат
Поводът е 100-годишнината от Айнщайновата Annus Mirabilis - 'чудодейната година' 1905-а, през която 26-годишният експерт в швейцарско патентно бюро прави три открития, определили не само в научен, но в много отношения и в глобален смисъл облика на света

Изпратихме ХХ век с шумния и твърде противоречив избор на "човека на столетието". В крайна сметка, за всеобщо удовлетворение и облекчение, емблема на ХХ в. стана Алберт Айнщайн - великият физик, хуманист и философ.

Затова не е чудно, че физическата общност избра за световна година на физиката 100-годишнината от Айнщайновата Annus Mirabilis - "чудодейната година" 1905-а, през която 26-годишният експерт в швейцарско патентно бюро прави три открития, определили не само в научен, но в много отношения и в глобален смисъл облика на света.

Физиката, както Аристотел нарича през ІV в. пр.н.е. науката за природата, е една от най-древните науки.

Ервин Шрьодингер, един от създателите на квантовата теория (и Нобелов лауреат по физика за 1933 г.), смята, че началото на тази теория се проследява до времето на Левкип и неговия ученик Демокрит, т.е. V-ІV в. пр.н.е.

Излиза, че през 1/20 от времето на своето съществуване Homo Sapiens се е занимавал с физика.

Тогава, как и защо от тази дълголетна история физиката едва сега избира своя световна година и тази година е 2005-а?

Ще започна с отговора на по-лекия въпрос:

Как?

Историята на този избор започва в края на ХХ в., когато Айнщайн вече е избран за "човек на столетието".

Към средата на 2000 г. във френското списание "Annales de la Fondation Louis de Broglie" (25, №3-4, 2000) е приета за печат статия от български автор, озаглавена "Бележки върху Айнщайновата Annus Mirabilis 1905".

В редколегията на списанието е тогавашният вицепрезидент на Европейския съюз на физиците проф. Марсиал Дюклоа.

Доброто си впечатление от тази статия той споделя с български физик, който по същото време е командирован в неговата лаборатория по лазерно лъчение.

В края на същата година, на Третия световен конгрес на физическите съюзи (Берлин, декември 2000), проф. Дюклоа предлага 2005-а да бъде провъзгласена за "световна година на физиката".

Основният аргумент е, че това е 100-годишнината на Айнщайновата Annus Mirabilis, когато Айнщайн прави едновременно три фундаментални открития в три твърде различни области на физиката:

квантовата теория (фотоефект),
теорията на полето (специална теория на относителността)
и статистическата физика (Брауново движение).

Прекъсвам за кратко повествованието, за да обясня основната интрига на тези открития.

Въпросът е: как да си обясним, че Айнщайн практически едновременно разработва три теории, които даже днес, 100 години по-късно, съставят различни раздели на физиката?

Не говори ли това, че тези теории имат общ логически корен?

Отговорът е положителен. Към началото на ХХ в. Айнщайн заварва физика, в която се открояват три принципни противоречия:

между динамиката и електродинамиката (етер),
между електродинамиката и термодинамиката (черно лъчение)
и между термодинамиката и динамиката (Брауново движение).

Айнщайн се досеща, че в дъното на тези противоречия стои светлината. Тази идея го извежда до симетричен подход, благодарение на който трите противоречия се превръщат в три фундаментални физически теории.

Връщаме се към Третия световен конгрес, на който са представени повече от 45 физически съюза.

Конгресът единодушно подкрепя предложението на проф. Дюклоа. Световната година на физиката (СГФ, WYP2005.org) ще бъде насочена не толкова към миналото на физиката, колкото към нейното настояще и бъдеще.

Основната цел на СГФ ще бъде да привлече вниманието на световната общественост към физиката като фундаментална наука за природата с огромно въздействие върху социално-културния живот на човечеството.

Постепенно идеята за СГФ набира скорост. Извършена е огромна разяснителна работа, привлечено е вниманието на държавници, общественици, дипломати.

Идеята е подкрепена от авторитетни международни организации като IUPAP (Международния съюз за чиста и приложна физика), Американската физическа асоциация, ЮНЕСКО (с резолюция от септември 2003 г.) и ООН (резолюция от юни 2004 г.).

В текста, отнасящ се до СГФ, резолюцията на ООН гласи: "В духа на приетата резолюция, документ А/58/ L.62, Общото събрание на ООН провъзгласи годината 2005 за Световна година на физиката и призовава ЮНЕСКО да организира нейното честване в сътрудничество с физическите общества в света, включително в развиващите се страни".
Началото е поставено. В края на 2003 г. Съюзът на физиците в България (СФБ) създаде Национален организационен комитет под председателството на своя председател акад. Матей Матеев.

Сформиран беше и почетен организационен комитет, който се ръководи от президента Георги Първанов и чиито членове са ръководителите на водещи научни и културни институции. Вече са в ход редица от предвидените инициативи.

През май м.г. гост на СФБ беше сегашният президент на Европейския съюз на физиците проф. Мартин Хубер.
Неговите прекрасни лекции по астрофизика, срещите и разговорите му с физическата общност значително стимулираха дейностите по честването на СГФ.

На някои от предстоящите инициативи във връзка с честването на СГФ ще се спра по-късно. Нека обаче сега да се опитам да отговоря на въпроса:

Защо?
Наистина защо на физиката й е нужна световна година?
Това е труден въпрос. Досега той не е поставян в явен вид, макар че част от отговорите се съдържат в аргументацията на предложенията за СГФ.

Всъщност първият - и основен отговор на този въпрос е: за да бъде информирана широката общественост относно ролята и значението на физиката за културата и бита на човечеството.

Как да се постигне широка информираност на обществото?

Този проблем трябва да се решава от самите физици. Сред физическата общност е разпространено мнението, че в науката се цени само откриването и създаването на нова информация.

Но само физици могат да организират тази нова информация (обзори, монографии) и да я разпространяват (учебници, популярни статии и книги, лекции и т.н.). Така че СГФ ще стимулира самата физическа общност да обърне повече внимание на умелото разпространение на физическите знания.

Шири се мнението, че има общ спад на интереса към физиката. Това е по-скоро конюнктурна преценка.

По повод песимистичните прогнози за развитието на физиката известният руски физик акад. В.Л.Гинзбург, Нобелов лауреат по физика за 2003 г., пише: "този песимизъм е плод на недостатъчна информираност, некомпетентност или просто недоразумение" (УФН 169, №4, 1999).

Наистина не е трудно да се убедим, че физиката "завладява" все повече научни области, прониква все по-далеч от своята "същинска" тематика.

Физиката е в основата на множество интегративни науки - от физикохимията и биофизиката до синергетиката, теорията на хаоса и плектиката (сложност и простота) та чак до екологията и иконофизиката.

Това, че физиката отдавна няма строго очертан "периметър", по-скоро подчертава нейното универсално значение. Този сравнително нов облик на физиката трябва също да бъде компетентно разясняван пред широката публика.

Още един аспект на проблема за разпространението на физическите знания е свързан с незапълнените информационни ниши. Известно е, че в природата не остават незапълнени екологични ниши.

Същото е в научното знание. Там, където физиката по една или друга причина отминава с мълчание определени знания, в празната информационна ниша чевръсто се наместват "нетрадиционни учения", които шумно обявяват своята "нова физика" (студен ядрен синтез, уфология, торзионни полета и т.н. - все изоставени от науката насоки на изследване).

Очевидно борбата с това паразитно явление също е отговор на поставения въпрос.

Не е възможно да се посочат всички отговори. Но ще се позова на казаното от Исак Нютон в едно писмо:

"Онзи, който се задълбава в кладенците на познанието, трябва, подобно на всеки изкопчия, от време на време да излиза на повърхността, за да подиша свеж въздух. Именно при едно от тези излизания Ви пиша."

Така че по примера на своя велик представител физиката трябва през своята световна година да излезе на повърхността. В такъв случай въпросът е:

Какво предстои?
Най-общо казано, предстоят
конференции,
изложби,
лекции,
филми,
печатни издания,
юбилейни марки и монети,
конкурси,
сценични постановки и т.н. както по света, така и у нас.

Вече се състоя тържественото откриване на СГФ на голяма международна конференция под наслов "Физиката за бъдещето" (13-15 януари т.г., централата на ЮНЕСКО в Париж).

В присъствието на държавни глави, дипломати, министри и стотици ученици и студенти Нобелови лауреати по физика са изнасяли популярни лекции, имало е свободни дискусии, неформални срещи и мн.др. Това е много добро начало на предстоящата поредица от изяви.

За Европейския съюз на физиците се предвижда кулминацията на честването на СГФ да бъде неговата 13-а Генерална конференция (11-15 юли). Тя ще се състои в швейцарската столица Берн, където Айнщайн е работил в патентно бюро (1902-1909 г.).

На неговите теории от 1905 г. ще бъдат посветени три паралелни научни конференции по:

- Относителност, материя и космология
- Фотони, лазери и квантова статистика
- Брауново движение, сложни системи и биофизика

Европейският съюз на физиците избра за емблема на СГФ образа на релативистичните конуси на събитията в създадената от Айнщайн през 1905 г. специална теория на относителността.

Външната прилика на тези два допиращи се във върховете си конуса с древния пясъчен часовник напомня, че времето на Световната година на физиката вече започна да тече.


Democrit.com

9




П.С. Ръчка няма. Сложил съм такава щотот не ми се занимаваше да пробивам гнездо  в струннкика

10
Цитат
MobileBulgaria.com: Според резултатите от изследване, проведено в корейски университет, електромагнитната радиация, излъчвана от мобилните телефони, няма вреден ефект върху човешкото тяло или поне няма "конкретни доказателства", че тя причинява тумори. Авторите добавят, че може би са необходими допълнителни проучвания по проблема, така че все още нищо не се знае със сигурност.

11
На 1 февруари 2003 година се случи едно нещастие, което отне седем живота. На тази дата най-старата совалка в NASA се разпадна в атмосферата над щата Тексас, САЩ. Причината е в две думи дупка в крилото.  Сега ще спомена за какво става дума, но първо ще спомена за навлизането в атмосферата.
При навлизане в атмосферата совалката се движи с около 8 km/s, което ще рече около 23 000 km/h, като преди това тя трябва да слезне под 2ра космическа скорост, която потдържа совалката в точно определена орбита. Совалката изключва двигателите, обръща се със задницата напред и се завърта по надлъжната ос на 180о. Тогава се включват системите за корекция, които представляват малки двигатели с размерите на 1/2 cola които духат по okolo 10 kg тяга, което е напълно достатъчно в безвъздушното пространство.  Совалката губи около половината си скорост и продължава да "пада". След определена скорост совалката се завърта по напречната ос и се връща в старата позиция.  Понеже вече е в горните слоеве на атмосферата и трябва да се съчетае съпротивление и аеродинамичност (управление като обикновен самолет) совалката вдига носът с 40о и започва да прави S - образни маневри, които още повече убиват скоростта. Температурата на корпуса е около 1500о С и единственото нещо, което прдпазва екипажа от ада навън са специялни керамични плочки които имат много голяма термоустойчивост и изолация. Броени минути след като плочата излезне от пещта човек спокойно би могъл да държи една такава плоча с незащитена ръка.  При самото навлизане в атмосферата се образува ударна вълна - нещо подобно като при преминаване на моторна лодка, но моного пъти по-силно. Темепературата на корпуса на совалката е около 1500о С, но температурата на ударната вълна  е няколко пъти по-висока.  За да може совалката да кацне тя трябва да измине около 8000 km в безмоторен полет. Работи само системата за корекция, която добре деиства и в атмосфера ако става дума за много финни настройки на курса и височината.  След като скороста падне под определен минимум пилотите преминават на ръчен режим (маневрите дотук са невъзможни за човек) и се насочват към определеното летище.
Носителя представлява един огромен резервоар с твърдо гориво защитено от 2 слоя общивка и един слой нещо като полиуретанова пяна (строителите сигурно ще ме разберат), предпазва горивото от процесите при изтрелване. В тази пяна има пукнатини, празни пространства с въздух. и винаги при всяко изтрелване се отчупват парчета, които не правя кой знае какви повреди. НО при совалката "Колумбия" нещата стават малко по-иначе. При изтрелване, от резервоара се отчупва голямо парче пяна, което се удря в една от плочките при левия колесник и фактически проблемът е бил още на Земята. Въпреки избитата плочка совалката успешно достига орбита, изпълнява брилянто мисията си и тръгва да се прибира. Още в орбита  2 сателита са видяли как от лежия борд се отделят парчета с големината на тетрадка, но за жалост мисията на екипажа не е включвала излизане в открития космос.  Когато навлезли в атмосферата и започнали S - образните маневри започнало да си проличава. вътрешната обшивка се пробила и плазмата навлязла в крилото като нарушила аеродинамичността. Първоначално  с това се справял авто пилотът и системата за корекция. Но когато крилото било вече много повредено автопилотът изгубил борбата за траекторията и совалката се разпаднала.

12
Цитат
В 'черния списък' на противопоказаните за съвместна употреба се оказват повече от 50 медикамента, съобщава Николай Атанасов от БГ фактор
21.01.2005  
Сокът от грейпфрут в комбинация с някои лекарствени препарати се превръща в смъртоносно за човека питие, предупреждава специализираното издание "Medical News Today".
Екип специалисти от школата за медицински сестри към Университетския медицински център Рочестър публикува в декемврийския брой на медицинското издание "The American Journal of Nursing" статия за вредното взаимодействие на сока от грейпфрут с някои от най-разпространените медикаменти.

Ръководителката на изследователския екип Ейми Керч дава като пример смъртта на пациент, който в течение на два месеца съвместявал приема на медикаменти, намаляващи нивото на холестерин в кръвта, с две-три чаши сок от грейпфрут дневно.

Според нея фаталният изход може би е резултат от конкурирането на съставките на сока и въпросните лекарства за едни и същи ферменти, които ги разграждат в черния дроб.

В частност става въпрос за цитохромата P-450 3A4 (микросомален фермент на черния дроб).

В "черния списък" на противопоказните за съвместна употреба със сока от грейпфрут са се оказали повече от 50 медикамента, използвани за намаляване на холестерола, понижаване на кръвното налягане, антидепресанти, болкоуспокояващи, антиалергетици, орални контрацептиви, както и лекарства, увеличаващи потентността като виагра и нейните аналози.

Авторката на публикацията уточнява, че за потенциалната опасност, която представлява сокът от грейпфрут при употребата му с определени лекарства, се знае отдавна, но до момента не й е било придавано съществено значение.

Керч препоръчва на лекарите при предписването на лекарства от рисковия списък, задължително да напомнят на пациентите несъвместимостта им със сока от грейпфрут и да им дават подробни указания за правилната употреба на препаратите

netinfo

13
Цитат
Кафявите джуджета са звезди с малка маса, който поради малката си маса, не могат да разтапят водорода на неговата основа, както нормалните звезди. Като резултат те стават големи, газови обекти, които излъчват малко видима светлина.

По някой характеристики тези обекти приличат Юпитер. Те са типичният Юпитеров размер, макар и много по плътен от планета. Повечето масивни кафяви джуджета тежат около 80 Юпитера, или 0,08 пъти слънцето. (Всяка по-голяма от това и с налягане в кората си ще започне процес на разтопяване, образувайки звезда). Все още ясният диаметър на тези тежки звезди е не по-голям от този на Юпитер.

Кафявите джуджета изглежда също да имат нещо като атмосфера, при много звезди липсва поради тяхната висока температура при която крехките молекули бързо изгарят. Gliese 229B, кафяво джудже намиращо се на 19 светлини години от Земята, има голямо количество метан и водни пари в горната си атмосфера, придавайки композиция подобна на тази на Юпитер и луната на Сатурн, Титан.

Но кафявите джуджета и Юпитер подобни са формирани различно, което прави тези две групи съществено различни. Звездите се изграждат от гравитационен колапс на облак от газ и прах. Ако съществува достатъчно маса в частта на облака да образува налягане в основата и да започне съединение, звездата ще започне да се формира. В случая на кафявото джудже, масата е достатъчно голяма, за да колапсира облака, но не достатъчно голям, за да произведе ядрено съединение в ядрото. От друга страна планета се формира от частици сблъскани и събрани заедно в облак. Веднъж масата вече да се обособи от прилепналите частици, образувалата се гравитация в следствие на това ще привлече още частици.

Разграничаването на кафяво джудже от планета остава все още едно предизвикателство за астрономите. Ако те открият обект 10 пъти маста на Юпитер, те не могат веднага да го определят без да знаят начинът му на създаване. В този случай, кой го интересува как ще го определяте? Както е казал Шекспир, розата под каквото и да е име ще мирише винаги така хубаво.


Фил Плеит

14
Цитат
MobileBulgaria.com: От Токийския университет, и по-специално от неговия Център за квантова електроника, дойде новината за създаване на скенер във вид на гъвкав лист, съдържащ органични диоди, който трябва да бъде прилепен до обекта за сканиране. Това е особено удобно за сканиране едновременно на две страници и ще намери приложение при дигитализиране на стари книги, които често са с изключително чупливи и чувствителни на огъване страници. Новият скенер не се нуждае и от количеството светлина, ползвано в конвенционалните устройства, тъй като органичните фотодиоди работят с отразена от обекта светлина - например, за да получите добър резултат, може да поставите страниците под директна флуоресцентна светлина.

netinfo.bg

15
Цитат
Това показва, че Вселената и до момента се развива активно, съобщава Димитър Петков от БГ Фактор

Апаратът на НАСА за изследване на дълбокия космос Galaxy Evolution Explorer (GALEX) откри нова зараждаща се галактика, която се намира сравнително близо до Слънчевата система, съобщава официалният сайт на GALEX.
Апаратът откри хиляди звездни системи на разстояние от 2 до 4 млрд. светлинни години от Земята.

Повече от 30 звездни системи са няколко пъти по-ярки от Млечния път, което е признак за тяхното активно формиране.

Възрастта на младите "ултравиолетови" галактики е от 100 до 1 млрд. години, докато Млечният път се е образувал преди около 10 млрд. години.

Това говори в полза на хипотезата, че Вселената и до момента активно се развива, коментират специалистите.

Досега астрономите смятаха, че образуването на нови галактики в близките до Слънчевата система области на Вселената е преустановено (с изключение на сливанията).

Младите галактики, открити досега, се намираха приблизително на 11 млрд. светлинни години, разположени в покрайнините на Вселената.

Според ръководителя на проекта GALEX Тим Хекман откритието е все едно да се натъкнеш на динозавър в задния си двор.

Сега учените могат по-детайлно да възстановят историята на възникване и развитие на галактиките, убеден е той.

Работата на Galaxy Evolution Explorer (GALEX) стартира през април 2003 г.

Основният инструмент на апарата е 50-сантиметров ултравиолетов телескоп, който прави широкоъгълни космически снимки.

Мисията ще продължи две години и половина.

Целите й са: получаване на сведения за звездите в далечни галактики, излъчващи значителна енергия в ултравиолетовия диапазон, и изучаване на историята и химическата еволюция на звездните системи.


netinfo.bg

Страници: [1] 2 3 ... 5
: ??:??