Покажи участието - rali2000

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - rali2000

Страници: [1]
1
Преди седем години станах част от този сайт. Писах за пролетта и есента, за лятото и мама. Вече съм малко по-голяма и променена.
Не знам колко от вас ще прочетат това, но исках просто да кажа, че всички тук сме късметлии.
Преди няколко месеца живота ми пое коренен обрат. Уж за добро, но преминах през най-големия си кошмар. И какво да правя аз, изпадналата в депресия 16-годишна... Писах. Бях сама, абсолютно сама, на 2721 километра от родината си (и все още съм). Бях отчаяна, загубих приятели, попадах в капаните на английския извратен свят, в който се намирам. Сякаш умрях вътрешно, но тялото ми някак си работеше, а как исках да спре...
Седем месеца по-късно аз все още съм тук и съм жива. Чета стиховете си от ноември, тъжни и викайки за помощ стихове, и си мисля "Оцелях." Искам да кажа на всеки, който води каквато и да било вътрешна война, ще се оправиш. Няма значение, че аз, момиче на 17 години, го казвам. Ще се оправиш, не знаеш какво имаш, щом имаш химикал и хартия.
Не спирай. Не спирай.
Аз не спрях и съм тук. Не съм си вкъщи, но успях да го преживея... макар и сама. Времето лекува, клише е, но е вярно. Не че болката изчезва, нито пък свикваме с нея, просто ние ставаме по-силни. Това, което пишем на хартия, ни превръща в бетон.

2
Наскоро един мой съсед почина. Бях много шокирана, защото момчето беше на едва 19 години. На деня на погребението (вчера) чух камбните на църквата и сякаш нещо ме удари. Бях толкова ядосана, защото той беше прекалено млад и, на всичкото отгоре, беше наистина добър човек. Спомних си времето, когато играхме навън всеки божи ден и ми стана ужасно тъжно. Хванах химикала и започнах да пиша. И писах, и писах, и писах... Написах точно каквото исках, не се запъвах, както при някои други произведения (които имам да пиша за конкурси примерно). Беше като експлозия и разбрах защо някои от приятелите ми ме питат как пиша стихотворенията си, докато те не могат да съчинят две изречения без някакво по-голямо усилие. Осъзнавам, че писането просто идва отвътре и аз, дори да не искам, имам нуждата да го правя, просто имам. Както жадните имат нужда от вода, а измореният - от почивка, така аз имам нужда да пиша. Толкова е силно, че не мога да го олицетворя чрез думи (о, иронията), но съм сигурна, че ме разбирате. Нали?

3
Здравейте!
Имам една нова творба... Също и много съмнения към някои рими, изрази и тем подобни. Бих искала да я погледнете и да споделите мнението, критиките и одобренията си!

ДЯДО - КАЛПАЗАНИН

Калпазани бяхме,
тичахме, играхме!
Пакости за всеки ден
имаше от мен...

Не слушахме старчоци,
нито пък уроци!
Ядове създавах,
бягах, падах, ставах...

Жаби пъхах във леглото
до на баба ми ухото...
Но батко ми си знаеше -
цял живот си траеше!

Дядо ми пък мишки
трябваше и да търпи -
и едничка нощ спокойна
не можа да се наспи!

Ала дядо съм сега
и безсъние ме мъчи -
със студената вода
внукът ме научи!


Благодаря за отделеното време!  :wave:

4
Здравейте!
Имам сайт. Скоро направих някои промени. Имам нови рубрики. Молбата ми към вас е да коментирате и да посетите рубриката "За поезията". Положих много труд и се надявам да не е било напразно :) . Това е от мен!

                                                                                                                                                                          От: rali2000

Страници: [1]
: ??:??