Покажи участието - akademika

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - akademika

Страници: [1] 2 3 ... 6
1
   Превръщането на неразумното животно в разумен човек, от начало, е съпроводено с телесно видоизменение, което е предпоставка за асиметрично развитие и функционално разделение на двете мозъчни полукълба при формиране на разумна психична дейност на човека. Биолозите при своите изследвания на функционалната дейност на двете мозъчни полукълба при бозайниците са установили, че те работят с чувствено-образно мислене и имат функционална симетрия – еднакво чувствено-образно мислене.
   През 1981 год., американския физиолог Роджър Спери получава нобелова награда за откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък като установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното е чувствено, работещо с конкретно образно мислене. Лявото полукълбо е доминиращо, по-развито при мислителите и учените, а дясното е доминиращо, по-развито при хората на изкуството, констатира той в процеса на опитните постановки. Откритието на Р. Спери и съвременните физологични и психологични изследвания на човешкия мозък ни предоставят възможността да проследим и уточним прехода на превръщането на неразумното животно в Разумен човек
   Превръщането на лявото животинско, чувствено полукълбо в логично, при еволюционното развитие на първобитния човек, е предпоставка за поява на мозъчна функционална асиметрия и разваляне на чувствено-образната симетрична функционалност на животинския мозък, при което се появява разумът.
   Еволюционното развитие при приматите и функционалното преобразуване на техните мозъчни полукълба, е възможно след формиране на добре развита чувствено-образна симетрична функционалност на техния главен мозък. Следващата еволюционна стъпка, необходима за формиране на разума, е видоизменение на телесната животинска система. Защото много бозайници са развили висока симетрична чувственост, но като не са достигнали до необходимото еволюционно видоизменение на телесната си система в правилна посока, са спрели прогресивното си развитие. При определен вид човекоподобна маймуна е постигнато необходимото преобразуване, или превръщане на четирите крайника в четири ръце, необходими за живота по дърветата и последвалото им тетралектично превръщане при слизането на земята, е важна предпоставка за раждане на разума.
   Развитата чувственост и видоизменението на телесната животинска система при определен вид човекоподобна маймуна, са двете основни предпоставки за превръщане на животинското стадо в равновесно първобитно общество, което създава условия за раждане и развитие на разума. Тетралектичните видоизменение на телесната система водят до превръщане на четириногото животно в двуного безопашато същество, което напуска дърветата и развива изправен стоеж за придвижване по земната повърхност.
   Така двуногото придвижване при слизане от дърветата, освобождава предните крайници за трудова дейност като развива тяхната хватателната възможност. Еволюцията е преминала през много неуспешни опити в тази двунога посока (при динозаврите, птиците, при някой двуутробни бозайници и др.), но не е успяла да превърне освободените предни крайници в ръце, годни за трудова дейност. Появата на трудова дейност при първобитният човек, води до формиране на обществена дейност и нейното координиране при общуване между членовете на първобитната община, което измества нечленоразделната реч и общуването с миризми при животинското стадо.
   Обществените отношения в това първично общество, формират равновесно социално състояние между неговите членове като примитивно равенство, което е възможност за разваляне на функционалната симетрия на животинския мозък и превръщането на лявото му полукълбо в мислещо. От друга страна поява на разум, гарантира оцеляването на членовете на първобитната община и създава условия за развитие на общуването между тях.    Много важна е необходимостта от обществена непротиворечивост в първобитното общество, която създава условия и прави възможен прехода от неразумно животно към разумен човек. При този преход животното губи отчасти инстинктите си, а бъдещия човек още не е станал достатъчно развит, за да ги замени с разума. Така това преходно същество е прекалено слабо и агресивно, но чрез взаимопомощ между членовете на непротиворечивото първобитно общество, е постигнало оцеляването и развитието си.
   След посочените телесни, психични и обществени видоизменения възниква необходимостта за общуване между членовете на първобитната община. За да бъде възможно появата на разум и общуване, чувствено-образното мислене формира символи, термини и понятия като думи, отражение на обективната материална действителност.Това е главната предпоставка за поява на членоразделна реч – посредник при общуването – което разваля функционалната симетрия на животинския мозък. При развалянето на функционалната симетрия на мозъка, дясното мозъчно полукълбо остава функционално непроменено – с чувствено-образно мислене – а лявото се превръща в логично с абстрактно мислене, работещо със символи, термини и понятия като думи, формирани от тях. С превръщането на лявото мозъчно полукълбо в логично, животното става разумно – появява се Хомо Сапиенс, който, за да оцелее и развие получения примитивен разум има необходимост от непротиворечивата първобитна община. Пълният необходим комплект от взаимосвързани системни качества е на лице, без липсващо звено, за да се проследи и докаже прехода от неразумно животно към Разумен човек
   Следващите обществени формации, след разпадане на първобитната община, развиват обществото, изградено от индивиди с първичен разум, с недоразвито логично мислене и освободеното от контрола на животинските инстинкти, чувствено-образно мислене, което е предпоставка за формиране на новото противоречиво общество. Така Разумният човек става заложник на общественото развитие като потвърждава сентенцията, „Човек за човека е вълк“, което го потапя в пот, кръв и сълзи. И днес, в последния технологичен етап на противоречивото обществено развитие на капитализма, сме свидетели на вълчия нрав на човека. За да изчезне вълчия апетит на човека, са необходими социални промени в съвременното капиталистическо общество, за да придобие то човешко лице, с възможност за развитие на човешкия индивид. Това ще спре потоците от пот, кръв и сълзи, проливани от човечеството в хода на трите етапа на противоречивото обществено развитие, като се създадат условия за развитие на положителни качествени промени в човека.
   Ако зададем въпроса, Защо? – развитието на обществото изяжда своето дете – Разумния човек по най-жестокия начин, за да му създаде обществени условия, които да гарантират неговото физическо оцеляване и духовно развитие. Отговорът е, че крехкия разум роден в непротиворечивата равновесна система на първобитната община все още е прекалено слаб, противоречив и алогичен, особено след освободената животинска чувственост (животинските инстинкти), което формира и отключва нисшите чувствени човешки инстинкти като неконтролируема животинска жестокост. Човекът изграждащ това общество, поради посочените причини, придобива и отрицателни качества на ненаситна животинска жестокост, продиктувана от човешкия егоизъм, алчност, злоба, ярост, завист и др. т. отрицателни човешки качества, необходими за формиране и развитието на противоречивото общество. Така на Разумния човек, на този етап, най ще му подхожда прозвището Човекът животно, съчетание на необузданата животинска жестокост с прекомерната човешка алчност и другите отрицателни качества, необходим двигател за противоречивото обществено развитие.
   Краят на противоречивото обществено развитие е свързан с постигането на определен връх на Научно-технически прогрес (НТП), който ще бъде социалната основа за раждане на Научно-техническо (НТ) непротиворечиво общество. С постигането на социално непротиворечивото, равновесно общество ще завърши противоречивото обществено развитие и ще започне развитието на отделния човек. Повтаря се етапът на първобитното непротиворечиво равновесно общество с примитивно социално равенство, при което е възникнал разума. С тая разлика, че при новото равновесно общество, социалното равенство се дължи на по-висшия НТ обществен стадий на развитие, който ще освободи отделния човек от зависимостта за физическото оцеляване и ще му предостави условия за духовно развитие, което ще го направи хуманен. Това повторение на първобитното равенство като негово отражение на по-високо еволюционно ниво също потвърждава верността на Биогенетичния закон на Хекел при общественото развитие.
   Необходимостта от възникване на разум и социално равенство в Първобитната община е продиктувана от освобождаването на предните крайници като възможност за оцеляване и примитивна трудова дейност при първичното слаборазвито общество. Във вторият случай на съвременния етап от НТ постижения на развитото общество, се освобождават ръцете от трудовата дейност с предпоставка за развитие на човешкия разум. В първият случай възниква необходимостта за превръщането на предните животински крайници, ръцете в оръдие за трудова дейност, а във вторият случай, те отпадат като оръдие за трудова дейност. Заплахите за оцеляването на Първобитната община идват отвън, затова се ражда Разумния човек. Оцеляването на развитото НТ общество е застрашено отвътре поради изоставане на човешко съзнание от НТП, което предопределя необходимостта за неговото развитие и хуманизиране. Причината за поява на това еволюционно повторение с обратен знак на по-нисшите еволюционни етапи при по-висшите етапи на развитие е Тетралектичното отражение, което в биологията е познато като Биогенетичен закон.
   Следователно последния стадий на капитализма, е постигането на високоразвито технологично общество, което на този съвременен етап е необходимо да приложи голяма част от капиталовложенията си, а не жалките подаяния като дарения, за пълно социалното осигуряване на човека. Това ще му осигури повече свободно време за развитие, чрез знание и мислене, и ще предопредели хуманизирането му с повишаване на мисловната дейност на мозъка в посока на логичното мислене, което е възможност за контрол на неверните и неправилни емоционални решения.
   Технологичното развитие е най-важното за капитализма, но достигане на определен връх ще бъде край на противоречивата система и основа за преминаване към качествено новата равновесна система. Капитализмът ще роди и развие своя гробокопач – НТП, който ще предопредели неговият край, с предпоставка за преминаване към следващия социално равновесен обществен строй с истински свободен човек. Така ще завърши дългия изнурителен път на човечеството, необходим за развитие на обществото, платило огромен данък от потоци пот, кръв и сълзи за да се превърне човекът в творец на себе си.
   Първото най-важно условие (НТП), което ще създаде благата чрез пазарната икономика, го имаме, но НТП в един тетралектичен свят има и обратна отрицателна страна на медала, която съдържа самоунищожението. Затова втората важна необходимост е спиране на войните от всякакъв характер, защото войната е възникнала в примитивното общество, заради развитието му, а съвременното общество трябва да се откаже от нея, поради постигнатото развитие, предпоставка за самоунищожение, за да има бъдеще човекът. Съвременните капиталовложение за военни цели са огромни, а разрушенията предизвикани от тях, като загуби, са няколко пъти по-големи. Простата аритметична сметка показва, че капиталите и ресурсите за военни цели използвани само от няколко водещи държави във военно отношение, са достатъчни да премахнат неравенството и всякакви кризи като се постигне Обществения рай на Земята. Какво ще стане, ако всички капитали за военни цели се пренасочат за развитието на Човека…и какво ще стане, ако се увеличават капиталовложенията за военни цели, каквато е съвременната тенденция? В първият случай ще превърнем Земята в рай за всички и ще осъществим великата мечта на човечеството, а при вторият случай – сигурен ад за всички. Дошло е съдбовно време за избор, време за премахване на социалното неравенство и войните, от което ще спечелим всички, в противен случай всички ставаме губещи.
   Приликата между двете непротиворечиви равновесни общества (първобитното и посткапиталистическото), е че при тези общества се прави качествен скок свързан с развитие на човека и неговото мислене. При първото, първобитното общество се ражда разумния човек от неразумното животно, а при второто НТ общество се развива примитивния разум, за да се роди умния съзнателен човек. Стоящите между тях три етапа (робовладелски, феодален и капиталистически) на противоречивото обществено развитие, раждат парите, двигател за развитие на обществото и потискане развитието на индивидуалния човек и определени групи от хора. Необходимото замразяване развитието на отделния човек през противоречивия период, чрез потисническата му експлоатация, прави от него най-опасното животно с първичен примитивен разум и  безконтролна чувственост освободена от контрола на животинските инстинкти. Така чрез задържане развитието на човека през противоречивия период се развива обществото, за да се създадат социални условия за направа на преход и се премине към качествено нова непротиворечива система, която ще роди хуманния, високосъзнателен, мислещ и умен човек. За да се стигне до появата на посочения непротиворечив етап и хуманен човек, са необходимо обществени условия за развитие на логичната мисъл чрез всестранно познание, което ще доведе до единно правилно мислене като мироглед на цялото общество. Това ще развие и образно-чувственото мислене като го превърне от вредно и безконтролно, в най-полезната съставка на мисленето за скоростно вземане на правилни решения като интуиция.
   Разликата между нисшoто и по-висшoто непротиворечиво НТ общество е, че при локалното първобитно общество се ражда индивидуалното съзнание като предпоставка за поява и развитие на познание. При по-висшето непротиворечиво НТ общество, развитото познание ражда високото личностно съзнание с възможност за формиране високосъзнателно глобално общество.
   В първият случай съзнанието измества животинските инстинкти в определена степен като необходимост за поява на разум и развитие на мислене и познание, предпоставка за оцеляване на първобитния човек и неговата община в агресивната външна среда и разселването му по цялата планета. Върху тази основа се появява семейството, частната собственост, парите и държавата като необходимост на противоречиво обществено развитие чрез потискане на индивидуалното развитие на човека.
   Във вторият случай, високото съзнание породено от определен по-висш етап на познанието, премахва социалното неравенството, частната собственост, парите, държавите и семейството, което обединява земната цивилизация с единен световен мироглед. Така се спасява света на човека и човекът от себе си и се открива пътя за разселване на човечеството в нашата галактика.
   Постигането на НТ непротиворечиво, равновесно глобално общество, преминава през противоречивото обществено развитие след разпадане на първобитната община като получава наследство от нея примитивно, неразвито човешко съзнание и освободени животински инстинкти, които при развит НТП в последния капиталистически стадий на противоречивата система са предпоставка за самоунищожение, което е осезаемо в нашето време.
   Следователно на примитивния човек в локалната първобитна община, за да оцелее и развие обществото си, му е необходимо първично ниско съзнание, за да роди познание и мислене, а на развитото противоречиво НТ общество, за да оцелее и се развива като се превърне в непротиворечиво глобално общество, му е необходимо развитие на познанието и мисленето като предпоставка за повишаване на съзнанието. Защото съзнанието при първобитното общество е необходимо само, за да се роди разума, който слага начало на познанието и мисленето, което предопределя следващия етап на противоречиво обществено развитие. Раждането на разумния човек и началното познанието при него е за оцеляване като се противопостави на агресивната външна среда.
   Развитие на ниското съзнание при последния НТ етап (капитализъм) на противоречивото общество е необходимост за оцеляване, защото оцеляването му е застрашено не от външната среда, а от вътрешната обществена среда на ниското личностно и обществено съзнание, създаващи обществените противоречия. НТ противоречиво общество, не е застрашено от локалната агресия на външната среда, както е при първобитното общество, а е застрашено от собствената си агресивност както върху глобалната външна среда, така и към себеподобните си изграждащи това общество и живеещ в тази среда. Това е така, защото съвременното противоречиво общество разполага с НТ потенциал за глобално положително и отрицателно въздействие както върху външната среда, така и върху човекът.

2
   Думата Утопия не съдържа негативния смисъл като разбиране за отрицание на съществуване, което и се приписва, а е положителна противоположност. Негативният смисъл съдържа думата Антиутопия но не като невъзможност и отрицание на съществуване, защото е противоположност на Утопията. Поради това, че думата Утопия на гръцки означава „място, което не съществува“, а не невъзможност за съществуване. Когато Томас Мор написва своята "Утопия", с която слага началото на идеята за едно общество със социално равенство, без вътрешни противоречия, а не съвършено общество, или това е идеята за комунизма, която тогава, както и сега никъде не съществува и затова е избрал подходящото заглавие на книгата си да бъде Утопия – остров, място, което никъде не съществува. Доказателства за това, че Утопията не съдържа невъзможност за съществуване, е съществуването на Първобитно-общинния строй, който е първичното най-несъвършено стъпало на човешко общество родило Разумния човек и началото на мисленето, с което е постигнал примитивно познание за заобикалящия го свят и относително социално равенство. В първобитната община съществуват почти всички идеи описани в "Утопия" на Томас Мор, с което той слага примитивното идейно начало на комунизма като завършен модел. В „Утопия“липса пътя на развитието за постигне на социално равенство, защото на човечеството му е предстояло да извърви трудния път на историческото си развитие чрез пробата и грешката. За това такова общество построило относително завършен комунизъм, а не съвършен, няма никъде, което отговаря на значението на думата Утопия сложена от Т. Мор за заглавие. Защото Първобитно-общинният строй му липса научно-техническия прогрес, и за разлика от обществото в „Утопия не постига само необходимото социално равенство, а се развива, за да се противопостави на външната агресивна среда развивайки първичния си разум и постигане на примитивно познание. Комунизмът ще го има като прогресивно развитие, което ще освободи човекът от физическия труд и той ще започне истинското духовно развитие, което ще го превърне от Разумен човек с ниско съзнание в Мислещ човек с високоразвито съзнание, разбиращ напълно думата Утопия. Точно с това трябва да се занимават както световните философи, учени, политици и-богаташи, така и нашите философи учени, политици, корумпирани пишман български бизнесмени – какво развитие следва и как е протекло то, след Първобитно-общинният строй и какво следва след посткапитализма. Защото трябва да се стигне до пълното разбиране, какво са парите, защо са парите и възможно ли е свят без тях, а не да се надпреварват по-възможно най – противочовешкото количествено натрупване на хартийките – пари, унищожават хората и човешкото в себе си. Най-богатите трябва да се замислят за качеството на парите, след като притежават количеството им, защо то трябва да е в служба на човечеството, или в противен случай ще се превърне в унищожение, от което най-ще загубят притежателите на власт и пари. Бедните, които са преобладаваща част от земното население няма какво да губят, защото ще загубят мизерния си живот, а богатите ще загубят охолния си живот, ако не направят добро битие за бедните, ако го направят то ще бъде и добро за тях. Защото сме обречени да живеем заедно по човешки на тази планета Земя, или да умрем заедно по нечовешки, като се възползваме от негативната страна на НТП. Стига с разпределението на света, стига с разграбването на Българската баница, защото от света ще остане за разпределяне само една камениста пустиня, а от Българската баница само тепсията, за да се чудят извънземните, какъв летателен апарат е била.
Затова трябва да използваме парите за разкриване и разбиране на законите на Природата за благото на човека като му позволим развитие на мисълта, за което трябват правилни знания, които не могат да се постигнат без разбирането на правилната същност и значение на символите, понятията и категориите като думи с които работим.
Утопия – означава начало на всяка идея като положителна, красива приказка хипотеза, която при Тетралектичното си развитие образува цикличната система на Тетралектиката като Тетрада. Цикличната тетрада при развитието на Утопията съдържа и Тетралектичната триада: Тетрада: 4. Утопия – 1. Догматична истина без доказателство, 3 Научна истина с доказателство и 2. Аксиоматична, нагледна истина без доказателство. Тетралектичната триада както всяка такава системна триада съдържа двете противоположности и равновесно, нулево състояние между тях със признаци и от двете свободни противоположности без да е противоположна на тях.
Триада: 1. Догматична истина – 2. Аксиоматична истина – 3. Научна истина. Аксиоматичната истина не изисква доказателство поради нагледния си характер, с което прилича на Догматичната истина без доказателство и по същата причина се явява обективно съществуваща истина, която няма необходимост от доказателство.
Антиутопията – е антипротивоположност на Утопията, но като огледален двойник може да съществува съдържаща отрицателното разрушително черногледно начало или грозна приказка хипотеза. Такива общества са съществували и могат да съществуват, но нямат бъдеще, защото не могат да имат прогресивно развитие и загиват. Антиутопии са романите на Д. Оруел: „1984“ и „Животинска ферма“.
Следователно преди да се търси, намира и доказва, каквато и да е истина, трябва да се изчистят понятията като получат определение, което да отговаря на тяхната същност. Защото понятието или категорията Утопия се представя с невярна, лумпенска същност, което е нанесло и нанася вреда за разбиране на идейната същност на света като произход, съществуване, развитие и управление. Неразбирането на нещата винаги е било спирачка на мисленето и прогресивното развитие, защото вече в интеирнет пространството се е появило извращението – Науката е утопия, в което се влага лумпенското разбиране на категорията Утопия или науката е невъзможна, съдържа неистини, а в мистиката и религията е истината. Да наченки на науката, както и изкуството са се появили в пещерното време, преди около 50000 години и идейно като Утопия по-късно, но днес са се е развила по-горепосочения начин. Прогресивното развитие е предоставило на човечеството огромно количество от научно-технически знания необходими за неговото оцеляване и развитие, ако той го приложи в името на човека, а не в мистичните, теологичните и плутократичните илюзии, които ще го доведат до самоунищожение.

3

1. Плуреализмът е възможност за раждане на много и различни мнения, а реализма е възможност за приемане, доказване и узаконяване на едно правилно мнение.
2. Плуреализмът, чрез свободата, разкрепостява раждането на множество от различни мнения, без да постига истината, а реализмът налага диктатурата на едно мнение съдържащо истината, което изключва плуреализма.
3. Мнение без доказателство за истина, може да се наложи с насилие, невежество и диктатура, а мнението с доказана истина се налага по необходимост само чрез диктатурата на истината в него.
4. Не е важно всеки човек да има мнение, а е важно правилното мнение съдържащо истина да стигне до всеки човек.
5. Плуреализмът е свободно надлъгване с мнения, а реализмът с диктатурата на едно мнение премахва лъжата.
6. Само изказване на мнения е чесане на езика, а доказване на правилното мнение го превръща в истина, което предпазва езика от инфекцията на чешането.
7. Изказаното мнение без доказателство, е заблуждение до тогава, до когато се докаже, че е съществуваща истина.
8. Ако разчитаме само на свободата на мнения, ще си останем без мнение, а ако разчитаме само на едно мнение, ще останем без свободата си.
9. Авторитетът е плуреалист, когато само е изказал мнение, а е реалист, когато е доказал мнението си.
10. Плуреализмът е пътят към истината, а реализмът е целта на истината.
11. Плуреализмът улеснява търсенето на истината, а реализмът я утвърждава.
12. Плуреализмът е свобода за хипотетични мнения, а реализмът е диктатура на мнението съдържащо доказателство за истина.
13. Плуреализмът без определено ограничение на свободата на мнения се превръща в безсмислена говорилня, а реализмът без определено ограничение на диктатурата на едно мнение съдържащо истината се превръща в спирачка на прогресивното развитие.
14. Плуреализъмът без ограничение, води до хаос, а реализмът без ограничение води до стегнация.
15. Плуреализмът не трябва да прекалява със субективното, а реализмът с обективното.
16. Краят на плуреализма за определено нещо е реализъм, а краят на реализма за това нещо е плуреализъм за друго нещо.
17. Реализмът ограничава субективното в плуреализма, а плуреализмът ограничава обективното в реализма.
18. Плуреализмът не разбира от ред, а реализмът има необходимост от него.
19. Без плуреализъм няма реализъм, а без реализъм, плуреализма е излишен.
20. Свободата на плуреализма развива обществото, а диктатурата на реализма запазва целостта на постигнатото развитие.

4
Глупостта отрича всичко, което не разбира, за да изглежда умна. Умът има метод за логичен анализ или синтез като доказателство, за да разбере нещата. Така се върви към по-разбираем и по-човешки свят.

5
1. Еднообразието е хармония, разнообразието е дисхармония.
2. Простотата е хармония, която сложността превръща в дисхармония.
3. Източната мистика и религия, търсят и намират хармонията в бездействието, а западната демокрация в действието.
4. Източната мистика и религия, намирайки хармонията остават без действие, а западната демокрация действайки, остава без хармония.
5. Източната мистика и религия, намирайки хармонията в бездействието (покоя), ограничават прогресивното си развитие, без да осъзнават, че хармонията е бездействие, бездействието е хармония.
6. Западната демокрация чрез свободата на действието се развива прогресивно, без да осъзнават, че свободата на действието разрушава хармонията, а хармонията ограничава свободата.
7. Хармоничната система се развива към дисбаланс, а дисхармоничната към баланс.
8. Хармонията и дисхармонията не могат да се свържат в равновесие, защото едната го има, а другата го отрича.
9. Хармонията и дисхармонията между равновесната и противоречива система е динамичен преходен баланс между тях.
10. Връзката между хармонията и дисхармонията е възможна само като динамично равновесие.
11. Връзката между хармонията и дисхармонията е само преходна.
12. Хармонията и дисхармонията са сложни противоположни системи, изградени от прости двуполюсни (полярни) противоположности.
13. В хармоничната система преобладават свързаните в относително равновесие противоположности, които унищожават, зануляват противоположните си свойства, за да настъпи хармония в системата.
14. В дисхармоничната система преобладават относително свободните противоположности, които най-добре изявяват противоположните си свойства като правят системата противоречива.
15. Хармоничната система върви към развитие като се разрушава, а дисхармоничната се развива като сътворява.
16. Най-хармоничен е абсолютния ред, в който няма движение, а най-дисхармоничен е абсолютния хаос, в който движението е абсолютно.
17. Хармоничната система се развива като натрупва противоположни свойства, които я превръщат в дисхармонична, а дисхармоничната система се развива като натрупва противоположни свойства, които я превръщат в хармонична.
18. Хармонията и дисхармонията се превръщат директно една в друга, при развитието си.
19. Динамичното равновесие превръща хармонията и дисхармонията, директно една в друга, при развитието им, поради което не могат да образуват триада.
20. Хармонията и дисхармонията са производни на основните Тетралектични системи: Равновесна и Противоречива, което определя Хармонията като цялостна система на съществуването, а Дисхармонията като разрушителна система определяща развитието.

6

   Въпросът е зададен от Симеон Станчев, Враца, при чат с него в скайпа.
   Здрасти Цецо. Наложи ми се да прочета в Уикипедията точното значение на термина ПАРАДИГМА. И понеже "точно" значение няма, защото с развитието на познанието смисъла на термина се променя, то формулирам към теб следния въпрос: Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието? Не бързай с отговора, защото ми се струва, че отговора на този въпрос би обяснил и смисъла на съществуването ни, а смятам, че това също е променлива категория.

   В добре формулираните въпроси се съдържа половината от отговора, а въпросът на Симеон Станчев съдържа повече от половината на отговора: „Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието“?
   Съвременното значение на„парадигма“ е определено и използвано от Т. Кун.
   Всяко закономерно познание съществува като парадигма, получено чрез мисленето и развито от мисленето. Познанието е относително, с възможност за натрупване, и променливо, с възможност за развитие и стигане до ново познание. Натрупването, определя съществуването на старите парадигми като основа за развитие и поява на нови парадигми.
   Следователно старите парадигми определят съществуването, а новитe развитието, или промяна.
   Първобитният човек е формирал своите парадигми от ежедневните практики и нужди в заобикалящи я го свят, за да оцелее и се развива. На по късен етап започнал да си задава въпроси и да обобщава натрупаните практически познания, което ражда философията.
   Философията започва обобщаващо търсене на отговорите за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, но в този начален етап, без научно познание, тя ражда изобилие от съзерцателни и натурфилософски парадигми, предпоставка за зараждане на частните науки. С раждане на частните науки (естествознанието) и отделянето им от философията, тя стеснява своя кръгозор и изпада в криза, а частните науки отнели и почти всички въпроси изучават света на материята във всичките и измерения и форми, без да постигнат отговора на въпроса – Защо?, или да отговорят на въпросите поставени от философията.
   Закономерните постижения в естествознанието довежда до бурно технологично развитие, и света на научното познание е залят от информационен потоп, от който само философията може да го спаси като направи своя синтез върху основата на постиженията от частните науки и така отново да заеме мястото в царствения трон на познанието.
   Следователно от многобройните частни парадигми (частни закони на материята) философията трябва да разкрие оная обобщаваща парадигма като Всеобщ закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, която започва да дава отговор на въпроса защо и да обясни съществуването, развитието и управлението на света. В това обяснение се намира смисъла на съществуването ни, което ще се разкрие чрез Всеобщия закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света.
   Така че чрез промяната, развитието на парадигмите на познанието ще се постигне оная синтетична съвкупност като Всеобщ закон, който са търсили всички философи и всички учени на всички времена. Всеобщият закон трябва да има най-проста систематизация и формулировка и да определя промяната без неговите системи да се променят, или едновременно да бъде непроменлив и променлив, което е отражение при елементарните частици да съществуват едновременно като вълна и частици.
   Такъв е Всеобщият тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Въпреки тази възможнос на Всеобщия закон, той не е абсолютен, а относителен, с непроменливи системи да се постигат променливи структури и форми на материята като нови качествени парадигми. Ако е абсолютен, законът ще има една замръзнала парадигма с невъзможност света да съществува, а ако неговите системи са променливи ще има абсолютен хаос и съществуването на света също е невъзможен.
   В това е величието на неразумната Природата с този единствено възможен метод света да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем без богове и демони, а при определено развитие разума може да прави корекции, защото той е най-съвършената част на еволюционното развитие на неразумната Природа, която го е родила.
   Всичко това води до смисъла на нашето съществуване да се развиваме като овладяваме все повече закони на Природата, за да оцеляваме, а най-сигурния метод за оцеляваме е коригиране на заобикалящата ни закономерна материална действителност, което зависи от нивото на нашето развитие. Тези корекции сме започнали да правим още след раждането на разума, с което се отличаваме от животните, защото те се приспособяват към средата, а ние приспособяваме средата към себе си. Например запалили сме собствен огън и сме стигнали до днешното НТР и атомния огън, което ни изправя пред въпроса да бъдем или да не бъдем. Защото невежото променяне на средата, която правим и което може да стане много бързо при една световна война ще бъде гибелно за нашата цивилизация.
   Това го предполага тетралектичността на света: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.
   Затова не са виновни откритията, защото те съдържат спасението и унищожението, а са виновни хората, които ги използват за унищожение, защото всяко нещо или всяка противоположност има и обратната страна на медала. От нас зависи, от коя страна ще се възползваме.
   Изводът, е че от всичко това може да ни спаси пак само развитието, но към научното и технологично развитие да помислим и за развитието на човека. Защото след раждането на разума това развитие е замръзнало. Как да го размразим и в коя посока да го насочим, защото човекът си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни за него и за цивилизацията ни.

7
1. Информация – това е идеалната същност на съществуването и развитието на материята, а разумът е еволюционен продукт на тази същност.
2. Статичната информация е задържащия фактор на еволюцията, за да има съществуване на материалните структури и форми, а динамичната информация е променливия, развиващ фактор на материалната еволюцията.
3. Динамичната информация преминава през празнината, за да осъществи връзка между обектите, а статичната информация държи в цяло структурата и формата на обектите.
4. Динамичната информация е необходима за общуването между обектите, а статичната е за общуване на обекта със себе си.
5. Първичната микроплътност на неделимата Материална субстанция е необходимото условие само за външна динамична информация, а Вторичните материални структури и форми притежават и оперират с външна и вътрешна информация или динамична и статична информация.
6. Съществуване на информацията е възможност за разрушаване и сътворяване на нещото, защото се съдържа и излъчва от него, а безинформационното нищо е неразрушимо и несътворимо.
7. Абсолютната микроплътност съществува само при най-малките и неделими първични безструктурни частици и античастици.
8. Абсолютната плътност съществува само интелегиблено, субективно, а обективно може да съществува само като Абсолютна микроплътност при най-малките и неделими Субстанционални частици и античастици.
9. Неделимостта не може да бъде нищо друго освен Абсолютна микроплътност, защото неделимия обект е безструктурен и в него няма празно прастранство.
10. Абсолютната, безкрайна плътност е неделима, и ако съществува, светът няма възможност за съществуване и развитие, а абсолютната празнина е делима, за да може светът да съществува и да се развива.
11. Неделимостта е ограничение чрез Абсолютната микроплътност за безкрайно приближаване на първичната субстанция към нищото, за да има света начало на еволюционното развитие.
12. Големият взрив е ограничение на сингулярността на Вселенската черна дупка да се превърне в Абсолютна микроплътност, за да има начало на развитие на Вселената.
13. Черната дупка увеличавайки плътността си унищожава информацията като инволюция, а неделимите частици на материята и антиматерията увеличават информацията като я усложняват чрез еволюционно развитие.
14. Времето е несътворимо и неунищожимо, защото ще трябва време за това, но няма откъде да го вземем.
15. За да съществува на времето му трябва пространство, а за да съществува и се развива геометричното пространство му трябва време.
16. Времето като първична Материална субстанция съществува само с потенциал за раждане и развитие на вторично геометрично пространство, като относителни обективни структури и форми на материята.
17. Развитието е движение за прогресивна промяна, а промяната е възможност за разрушение.
18. При развитието се разрушава целостта на определена обективна система, а продукта от него я запазва като качествено нова цялостна система.
19. Светът съществува и се развива като относителен, защото материята балансира между Абсолютната празнина и абсолютната плътност.
20. Логиката на жената е потопена в нейната чувственост, а чувството на мъжа е потопено в неговата логика.

8
Re; re4o - Ето това вече е друго! Като дискутираме предложеното ще можем да го определим какво е? Японската мъдрост наполовината е вярна, защото във всяко нещо има добро и зло, което Тетралектиката го установява и доказва. Тази японска мъдрост не е взела под внимание Тетралектичното раздвояването на противоположностите, което води от една страна, че като махаш от нещото то става по-неразрушимо поради опростяване на структурата му - значи по-хубаво, но от друга страна опростяване на структурата е инволюция, връщане назад и вървене към нищото - значи лошо. Същото нещо става и с голямото. Колкото по го увеличаваш то губи своето определение и стане ли безкрайно се губи обекта, предмета. Затова, за да съществува, да се развива и да бъде управляем света в Природата има ограничение и откъм безкрайно малкото и от към безкрайно голямото. Към безкрайно малкото ограничението е неделимостта, за да има начало развитието на света, а към безкрайно голямото, ограничението е относителността, за да има смислено съществуване на света. С тези две ограничения света може да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем. Същото е и със знанието. Малкото знание лесно се усвоява, но е ограничено в определени рамки, което ограничава знанието и възможностите. Многото знание е неограничено, разширява хоризонта на разбиране и възможности, но трудно се усвоява и още по-трудно се разбира. Направи един мислен опит с един предмет като безкрайно го намаляваш или опростяваш и после безкрайно го увеличаваш и усложняваш и тога можеш да се убедиш, че малкото и голямото са двойствени, съдържат и добро и зло.
"Тетралектика на природата"е излязла през 2007 год., разкриваща, доказваща и обясняваща многоспектърно много необяснени неща. Всичко е 40 годишен труд върху многоспектърно познание. Нейното резюме е излязло на английски в последния том на философското списание към Великотърновския философски факултет, а статията, "Тетралектика - човек и еволюция" ще вземе участие на световна конференция по философия, през май, организиран във  Великотърновски философски факултет. Опитай се да намериш нещо, което няма противоположност и след това намери такава противоположност, която не се раздвоява и ще можеш да ме обориш по-всички фронтове . Защото кратката формулировка на Тетралектиката е: Всичко е противоположни системи, които се раздвояват, за да се удвоят - за да може света да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем. Поздрав!!! 

9
Re: refab -  Предложените мисли за нищото и нещото са са за мислещ човек и са мярка за интелект и ще и има следващи. Защото Аристотел още в древността е осъзнал, че нищото е много важно като е казал: "Имали в света такова място, в което няма елементите земя, вода, въздух и огън", което означава Абсолютно празно пространство (Абсолютно нищо), Леонардо де Винчи е издигнал нищото за най-велико нещо. Аристотел след тези размишления въвежда 5 елемент ефимерния етер, който А. Айщайн заменя с реално съществуващия Вакуум. Досега въпросът с празното пространство остава нерешен, което налага да има размишления за него. Поздрав!!!

10
Re: re4o - Умният човек се занимава с предложеното за дискусия, а глупавия лепи отрицателни етикети на автора, за да изглежда умен. Поздрав!!!

11
Re: kasius - Поздравявам те и аз, защото е по-добре да имаш гледна точка свързана с представения материал, отколкото гледна точка, нападки като правене на отрицателна характеристика на автора, а не дискусия по същество на предложеното. Когато си открадна време ще анализирам твоите антитези, защото е вярна онази гледна точка, която е най-близо до истината или я съдържа. Всички останали гледни точки остават хипотези. Поздрав!!!

12
Re: re4o - Афоризъм е най-кратко, концентрирано представяне на истина за определено нещо, а най-важното в това представяне е логичния извод от обективните противоположности, съпоставени с субективните противоположности.
Афоризмите 14 и 15 са взаимно обвързани и се допълват, а не се обезсмислят. Защото информацията и материята за така обвързани, че  няма материя без информация и информация без материя. Затова когато ги отделим една от друга света се превръща в нищо и то Абсолютно нищо, в което няма и информация и материя, но такова Абсолютно нищо е невъзможно да съществува, защото то би представлявало безкрайна и вечна празнина, отрицание на всичко. Светът съществува и се развива, като еволюционно усложняване на информацията на материалните структури и форми. Защото е потопен в тази празнина и със своето съществуване я насича като я превръща в относителна, което означава, че вътре в структурите и формите на материята има празнина, а не Абсолютна плътност, а самите структури и форми са потопени в празнината, която е извън тях или между тях. Ето защо нищото и нещото могат да бъдат и абсолютни и относителни - раздвояват се. За нищото го изяснихме, а нещото е относително, защото е крайно, обективно и ограничено, като запълва цялото безкрайно празно пространство и със своят безкраен и разнообразен неограничен брой го превръща в Абсолютно. Това е така, защото Абсолютно означава безкрайно, неограничено, а относително - означава крайно, ограничено. Следователно изводът е: Празнината е без качественото и без информационно нематериално, което да не пречи на качественото и информационно материално (геометричните структури и форми на материята) да съществува и се развива. Поздрав!!!

13
Re: nacho - Да се смееш на нещо и да викаш браво, без да знаеш, защо не изглежда много добре!!!???

14
Re: refab - Как определи Тетралектеката за псевдо наука и псевдофилософия без да ги разбираш. Защото, за да отхвърлиш или приемеш нещо може само с аргументи. Без аргументи може да приема и да отхвърля всичко, само глупакът.
Кой ти дава право да забраняваш и да разрешаваш, какво да се пише и да обиждаш, когато никой не те обижда. Щом не разбираш и не ти харесва Тетралектиката, какво търсиш тук.
Ти нещо се въртиш все покрай психатрията, да не си бил там, защото твоят синдром е всезнаещия глупак, който не понася казаното от другите и критикува само с нападки без да се обоснове. Защото да се обосновеш трябва знание и ум. Расъжденията ми са далеч от твоя синдром, открий защо.
По хубаво да не пишеш тези неща, защото излагаш човешката си мърсотия и  глупостта си на показ.
Няма половин наука и половин истина, защото това означава казаното от теб: "ако не съм (изцяло) прав!" "прилича на наука само по някой белези". Представил съм нещо, по което не е задължително да се дискутира, но който изяви желание, трябва да го прави със знание, мисъл и човещина. Поздрав!
     

15
1. Всичко е пространство: Абсолютно празно пространство (Абсолютно нищо нематериално), възможност за движение и развитие на всичко; Времето – неделимо, нулево пространство като реална Материална субстанция, начало на всичко съществуващо и развиващо се; Геометрично пространство на съществуващите и еволюционно развиващите се структури и форми на материята.
2. Абсолютното нищо не притежава дори себе си, а абсолютното нещо притежава всичко.
3. Нищото и нещото са необходимите същности на пространството, за да съществува и се развива света.
4. Няма пространство без същността на нищото и нещото.
5. Нищото, дори когато е относително, пак е субективно, а нещото, дори когато е абсолютно, пак е обективно.
6. Нищото е относително, поради нещото в него, а нещото е относително поради нищото в него.
7. Нищото е субективна празнина, а нещото е обективна пълнота.
8. Нищото е безсмъртно, защото не се развива, за да се промени, а нещото е смъртно, защото се развива като се променя.
9. За нищото няма време или времето не тече, а за нещото времето изтича.
10. Абсолютното нищо е безкрайно еднообразие, а абсолютното нещо е безкрайно многообразие.
11. Нищото не е подвластно на времето, защото не го съдържа в себе си, а нещото е подвластно на времето, защото го съдържа в себе си.
12. Нищото не е подвластно на пространството, защото е неопределена празнина, а нещото е подвластно на пространството, защото е определена, крайна, конкретна, ограничена, относителна пълнота.
13. Развитието е възможно само в празното пространство (нищото), а съществуването е възможно само като пълнота на нещото.
14. Ако премахнем информацията от материята, света се превръща в нищо и престава да съществува.
15. Ако премахнем материята от информацията, света се превръща в нищо и престава да съществува.
16. Пространство без информация е Абсолютно нищо, което не се развива, защото е несътворимо и неунищожимо, като няма какво да се сътворява и разрушава в него.
17. Нищото е празнина без информация, което е възможност за предаване и приемане на информация между нещата.
18. Абсолютното празно пространство съществува като нематерия (нематериално), затова не се развива.
19. Нематериалното, Абсолютно празно пространство не съдържа информация, за да не пречи на съществуването, развитието и управлението на информационните структури и форми на материята.
20. Нищото е без информация, затова е несътворимо и неунищожимо, а вторичното нещо съдържа информацията на материалните структури и форми, които са сътворими и унищожими.

Страници: [1] 2 3 ... 6
: ??:??