Изкуство е да не направиш зло,
но също и елмази да шлифоваш,
и гробница на дама с потекло
със мраморен релеф да облицоваш.

Доброто във душите си погазихме,
забравата покри го с тежък пласт
и неусетно някак се намразихме,
напук на клетвите за вечна страст.

Според мене обяснението е много по-просто: в съзнанието на потребителите този сайт не е за дълги текстове. Затова, когато попаднат на такъв, той просто не се вписва в представата им и бива отхвърлен.

Четенето на 90 страници изисква принципно различна нагласа. Аз лично не бих отделил толкова време за аматьорски текст.

Критерият "ако отначалото ме грабне" не е добра идея -- много хубави романи не са никак грабващи в началото (говоря за класика, разбира се, а не за съвременните бест-селъри).

Здравейте,

това е по-скоро съобщение до админа. При опит за достъп през списъка с произведения в категория поезия, няколко произведения се оказват недостъпни.

Когато човек отиде на http://otkrovenia.com/main.php?action=showindex&type=bytype&value=stih, последното произведение на страницата е с час на публикуване 22:04. Когато човек отиде на втората страница, http://otkrovenia.com/main.php?&action=showindex&type=bytype&value=stih&start=40&rows=40&sort=bydated, първото произведение е с час 21:34. При сверка с http://otkrovenia.com/main.php?action=newworks се оказва, че между тези две произведения има седем други (с часове 21:39, 21:42, 21:54...).

Не зная дали е случайност, че тази зона на "здрача" е точно трийсет минути, но моля да потърсите и отстраните бъга.

Какво значи да разбираш от поезия? И може ли, примерно, да разбираш от поезия, без да разбираш от проза?

Според мене има два типа хора: тези, за които езикът е просто средство за изразяване, и тези, за които езикът е стойност сам по себе си. Първите са далеч по-многобройни, но от поезия разбират другите.

Пределно ясно е, че за истинския поет значение би трябвало да има само мнението на тези, които наистина ценят езика. Обаче така почваме да звучим елитарни... Поетите, които се учат в училище, са главно представители на мнението, че трябва да се пише "за (неграмотните) маси". И те имат точно участта, която сами са си избрали: четат ги хора, които не вдяват много от словесно изкуство. Ама са популярни. Ама куцо и сакато им знае стихчетата наизуст. Ама техните "песни все ще се четат".

Има и една друга раса поети, тези които работят за истинското изкуство. Тях ги пускат в учебниците "за пълнота на изложението". Тях малко ги четат и то главно другите поети, а не "обикновените хора".

Всеки да си казва мнението, всеки да хвали, всеки да критикува. Но за мен лично ценно ще бъде винаги мнението на влюбения в езика.

Много ясно -- далеч по-интересно е човек да чете своите неща или да пуска тонове коментари.

И аз попаднах на тази статия преди няколко дни и много се зарадвах, че има хора, които казват истината. Интересно ми беше и да науча, че тези истории с "ако искаш нещо много силно, то ще се случи" са сравнително скорошни -- явно човечеството не винаги е било толкова зле в психо отношение...

Цитат

"Лицимер" и "съжеление" най-вероятно не са печатни грешки. Не може за всичко да е виновна клавиатурата. А и не пречи човек да си прочете написаното и да си го поправи, преди да го пусне.

ба...
откъде тая сигурност - какво може и какво - не?

Бих ти обяснил, ама ще кажеш, че не съм прав.