Здравейте, заглавието на темата веднага ме привлече, защото това е нещо, върху което размишлявам от известно време.
 Като студент в СУ бих искала да кажа, че уважавам мнението на своите колеги и каузата, за която се борят. Повечето от тях обаче, в борбата си за справедливост, свобода на словото, морал в политиката и пр., забравят да се държат човешки със своите колеги, съдят и обиждат всеки, който не е съгласен с някое от техните искания и са готови да смажат достойнството му. Не смятам, че един будител трябва да се ръководи от максимата "Целта оправдава средствата", защото това е един псевдо морал, в който се опитваме да променим системата без да полагаме усилия да променим първо себе си и отношението си към другите. Отново повтарям, че става дума за ПОВЕЧЕТО колеги, а не за всички.
Все пак в мен е останала някаква надежда. Будители има и винаги ще има. Днес това не са политически фигури и високообразовани граждани, които да дават морален пример на всеослушание, а бедни дядовци и самотни майки, които отделят от средствата си за да помогнат на някого да се образова или излекува. Понякога пък рискуват да бъдат пребити, докато просят в центъра, за да има какво да дарят после в църквата. Вероятно никога няма да ги видим по новините и едва ли ще разберем имената им, за да ги впишем в учебниците по история...
Все пак достойнството, добротата, чувството за справедливост и мъдростта се предават от поколение на поколение и понякога ни се явяват в неочаквани форми, но те са безсмъртни и аз вярвам в това!
Само това исках да споделя...

Много хора намират ситуацията за трагикомична, но на мен изобщо не ми е смешно...това е подигравка с изкуството, с труда, с вложените чувства, емоции и тн. Това не са откраднати пари да ги прежалиш! А за "авторката" мога да кажа само:  пълна липса на морал, отговорност, себеуважение...за съвест да не говорим!
Не оставяйте нещата така! Борете се до край за правата си! Това ще се отрази на всички млади хора, които искат да публикуват творбите си и да се развиват. Аз винаги съм се страхувала да го правя и единствено в ОТКРОВЕНИЯ се чувствам сигурна. Заставам твърдо зад вас и съм готова да помогна! Успех!

 Не знам тук ли е мястото да се коментира, но...
Искам да ви кажа, че беше страхотно! Едно много приятно изживяване. За първи път присъствам, но след малкия спектакъл в театър "Ариел" бях много вдъхновена и написах няколко неща (а не бях писала от доста време).
Благодаря ви за прекрасната вечер!

"Това е чалга, не - поезия" - каза преди малко един всеизвестен "критик".
Започвам тази нова тема, понеже ми се иска да чуя вашите мнения: Какво означава това изказване? Ако изобщо има такова разграничение, как да различаваме поезията от чалгата? И не може ли чалгата също да бъде поетична?

Съпругата на един от най-известните поети, Дамян Дамянов, в момента си изкарва прехраната пишейки текстове за чалга-песни. Не съм сигурна (ако греша - извинете ме), но мисля, че и тя е поетеса. Което показва, че чалгата и поезията могат да бъдат свързани.
Не, че си падам особено по чалгата, не е сред най-предпочитаните ми стилове музика, но понеже не разбирам особено от поезия (което означава, че не чета много от нея), бих искала някой да ми разясни въпроса, който ме терзае 
Какво означава, че едно произведение е чалга?

Когато искам да изразя нещо с прости думи го правя.Но не бих нарекла това чалга.Да ,чалгата може да бъде много поетична ,но тъйкато много хора не мислят така ,за мен понятието "чалга" е много обидно!