ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 254801 пъти)

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #705 -: 24 юни 2011, 20:29 »
Наистина е брилянтен!
Много харесах стиха!
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #706 -: 24 юни 2011, 20:38 »
Далечни Светлини
от Александър Гочев

Отдавна, май бях на двадесет,
на нощния и пуст перон
от мене сянка някаква остана,
загледана в далечни светлини на влак,
проблясващи на хоризонта,
беззвучно, без да приближават.

Години след години вече проверявам
дали не е изчезнала, макар да знам -
ще я намеря пак усмихната да крачи,
напред-назад, напред-назад,
доволна, че времето е спряло
във най-прекрасния момент.

В отговор усмихвам се и аз.
Присъединявам се. Натам, обратно…
Два силуета на нощния перон,
сами, замислени за нещо свое.
После - както винаги. Кимвам за довиждане
И тръгвам леко към утрешния ден.

А сянката остава да ме чака.
Безцелно крачи по перона,
втренчена в онези трепкащи далечни
светлини на хоризонта, които, ето,
сякаш приближават, при-бли-жа-ват,
но не пристигат, не при-сти-гат .
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

gerrda

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 77
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #707 -: 26 юни 2011, 14:31 »
Заклинание

Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш.


автор: caribiana


Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #708 -: 26 юни 2011, 19:36 »
       Първата страст е измината


Ето че първата страст е измината.
Меко седефен е плажа.
Дай на ухото си ти раковината,
новост една да ти кажа.

Впрочем ти чувстваш навярно промяната,
тайно настъпила в мене:
тъй е – усещам се, сякаш съм пяната,
чезнеща с леко шумене,

сякаш съм блясъка, сякаш съм крясъка,
идещ от ятото бяло,
сякаш съм чисто кристалче от пясъка,
лепнещ по твоето тяло.

Вече не мисля за мнение ничие,
вече съм нейде далече.
Неописуемото безразличие
с отлива свой ме отвлече

и – безучастен – ме носи нататъка,
носи ме пенният гребен,
тъй че на времето мое остатъка
просто не ми е потребен,

тъй че, аз земният, страшно суетният,
вярвай, не ще побледнея,
ако ми кажат, че тоз ми е сетният
ден, отреден да живея.

Само в момента, във който отида си,
бавно притворил клепачи,
мойто последно видение ти да си –
другото нищо не значи!

Валери Петров
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Aneta_kz

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 82
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #709 -: 01 юли 2011, 04:46 »
 ЛЮБОВТА Е ДЕТСТВО

Любовта е детство. Аз сега
искам мост за тебе да направя
и онази шарена дъга,
грейнала над южните морави.
Премини по моста, премини -
давам ти земята за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
Всичките изгряващи звезди
аз на тебе подарявам само-
да светят в твоите гърди
и да пламне чувството голямо.
Погледни звездите, погледни -
давам ти небето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
Пролетна река отвън шуми
и в очите ми дълбоко свети.
Всички мои пътища вземи,
да намериш първа бреговете.
С ветровете ми дотам стигни -
давам ти морето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
И дано така да продължи -
ту стаена, ту пък поривиста.
Ако има между нас лъжи,
те са детски и остават чисти.
Дай ръката си за всички дни -
давам ти аз песен за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство!

                         Евтим Евтимов
АНИ-КЗ

swestan

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 134
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #710 -: 03 юли 2011, 19:56 »
       Впечатление



През сини летни вечери ще бродя по пътеки,
Ще газя, боден от жита, по ситната трева:
Ще чувствам аз свежестта на свойте стъпки леки,
Ще къпе волно вятърът там моята глава.

Ще бродя сам, безсмислено безгрижие понесъл,
Но ще залей любов без край духа с руменина,
И ще отмина аз далеч – като скиталец весел, -
Далеч, далеч в природата – щастлив като с жена.
                     

                                Артур Рембо

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #711 -: 04 юли 2011, 21:21 »
ЕДНА ЯБЪЛКА РАЗСТОЯНИЕ

Между звука и ехото се провира
една ненадейна луна.
Ти някъде вятър събираш -
а спя аз в утробата на вулкан.
Значенията не помня -
разпръснати пеперуди над светлосиня трева…
Душата ми нощем с крилете им броди
и се смълчава едва…

Но когато измеря времето
по разпиляните рози и изгреви
между звука и ехото
пресичам тъгата призрачна.

И ти винаги си отсреща -
на една ябълка разстояние.
Или ще запалиш свещ и
ще осветиш съня ми,
когато прекърши надеждата
в сърцето ми подлия страх,
или ще обърнеш на смях
пълното с думи мълчание.


ИЗВЪН ВЕЧЕРНИЯ ТРАФИК

Все същият пейзаж неравноделен.
Очи на хора. Улици под тях.
Измерват се със крачки уморени
начупените плочки и дъжда.
Случаен поглед. Спомен за възторзи -
измислени внезапни тържества.
И някаква до лудост невъзможна,
до смях несъответстваща печал.
Нанизани на сушинка за птици
са чушките, бурканите с компот,
покъщината от домашни митове,
снабдени с благородно потекло.
И цялото забързано човечество
лети към най-вечерната си цел:
да пусне телевизора навреме,
да вземе душ и да се наяде.
Очи на хора. Жадни за реалност.
Живеещи в един световъртеж.
И само поглед, спънат в теб случайно,
те дърпа настрани като въже.


***
Петелът -
глашатаят на сърцето,
разпери алени криле
самоизречен.
Смути се утрото, предизвестено.
И даже следващата вечер
се приготви за разсъмване.

А е тъга.

Цигулките на птиците
са глетчери,
които бързат към ноември.
Но с теб живеем
в късното си лято,
открили своето неравноденствие,
и всеки дрезгав крясък на петлите
ни буди за различна тишина.


Росица Ангелова

махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

Ена

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 44
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #712 -: 04 юли 2011, 21:54 »
Жената, която обича и е обичана –

Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.


Станка Пенчева

Ена

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 44
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #713 -: 04 юли 2011, 23:30 »
Нашата обич няма дом
С тежки врати,
С ключалки и щори –
Вместо стряха ми даде ти
Един свят просторен.
И ни приемаше тая земя
Със нежност няма
И навсякъде ставаше “у дома”,
Щом бяхме двамата...
Може би ние няма и да умрем,
Както умират другите хора:
Просто, дори без да разберем,
Във света ще се разтворим
Като дъх, като нежен звук...
И вече няма да ни има.
И ще бъдем тук –
Под стъпките ни незрими
Ще се люшкат диви треви,
Ще излъчват странен дъх цветовете.
Както винаги – заедно ще вървим,
Само че слънцето
През нас ще свети...

Станка Пенчева

Ена

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 44
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #714 -: 05 юли 2011, 08:02 »
Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #715 -: 06 юли 2011, 18:11 »
Понеже и на мен Станка Пенчева ми е сред най-най-любимите поетеси, с риск да се повторя (или потретя дори)... ще споделя едно нейно стихотворение.

* * *

Тихо в живота ти се втъках –
нишка по нишка,
незабелязано,
ала така,
че ако поискат да ни разделят,
трябва целия да те разнищят
или с нож да ме отсекат...
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

idemidoidemi

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 171
  • www.zadarabotim.com
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #716 -: 13 юли 2011, 22:27 »
Дневници

дрехите й омаляваха понякога

посредата

на стаята


Мария Липискова

Aneta_kz

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 82
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #717 -: 23 юли 2011, 15:34 »
Напиши отново... онова

Лесно е да се напише въздуха,
зимата в яките на палтата ни,
нищото, сълзите, главоболието,
Бог и ежедневните ни издевателства.
Лесно е да се напише самотата,
красотата, любовта след виното.
Лесно е да я отдалечим изкуствено
и да я подстрижем със причини.
Лесно е да бъдем неразбрани.
Да изпишем с керемида слюнките.
Да си сложим овчите перуки.
Да сме по-естествени на снимките.
Лесно е!
Пиши ми за хрущенето
на стъкло по босите си пръсти.
Късането на хасе със зъби,
мокро от пустинната ти същност.
Изгревите, всмукващи от фона,
педантично и свидливо досглобяван.
Напиши го като епилог,
като пръсти зли и посиняли.
Напиши го като лек коктейл,
който са ти сипали във шепите...
Направи го, мамка му! Без кръв.
Остави я да шуми край слепите.
"Нарисувай ми една овца!"
Аз ще слушам тихото й хранене.
Напиши отново... онова...
Напиши ми твоето оставане.

Димитър Гачев
АНИ-КЗ

idemidoidemi

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 171
  • www.zadarabotim.com
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #718 -: 26 юли 2011, 21:45 »

КОЙ ПРЕКАЛЯВА

Щом се прибера - от прага
сто въпроса се изричат:
"В колко трябваше да лягаш?",
"На какво си заприличал?",
"Мозък имаш ли в главата?",
"Жаба в джоба ли се носи?"...

А разправят, че децата
прекалявали с въпроси!


Виктор Самуилов


idemidoidemi

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 171
  • www.zadarabotim.com
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #719 -: 27 юли 2011, 15:15 »
Тъгата й – къща,
стара, наследствена,
поделена по равно между влюбванията.

Всяка есен къщата става
с мъж по-висока.

Стопанката умира в асансьора
от заседнала между етажите сълза.


Йорданка Белева


 

: ??:??