Няма думи, които да успеят да опишат усещането от нещо такова...Просто знам, че когато бях на стадиона го обичах, обичах го, както и всички останали 20 000 души, той също ни обичаше тогава и ни даде всичко. Раздаде се изцяло... Звук, ефекти, изпълнение... Перфектни го последния детайл, оставиха у мен чувството за безкрайността на изкуството. Някои ще кажат, че преувеличавам, може да са прави, но аз знам че се чувствах така ТОГАВА. След концерта остана удовлетвореността, аз бях получила всичко... Не ме интересуваха часовете на чакане в дъжда, не ме интересуваше закъснението му, дори успях да забравя възрастния човек (50-60 годишен) до мен, който не пропусна да "побългари" нещата, чоплейки през цялото време семки...
Съществуваше само ТОЙ, беше истински и се раздаде, какво повече да искам освен отново да имам възможността да присъствам на нещо такова... Пожелавамм го на всеки! Струва си!