Истината, добрината, красотата и любовта

Автор Тема: Истината, добрината, красотата и любовта  (Прочетена 828 пъти)

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Основните атрибути на живота: истина, добрина, красота и любовта без, които човешкият живот е невъзможен, стоят в основата на нашето съществуване и развитие. Без истината няма изобщо да го има съществуването, защото нещо, за да е истина то трябва да съществува, а за да съществува, то трябва да е истина. Затова истината е най-великото нещо носещо определение на същността на съществуването, но колко и да е велика истината, тя е относителна и не може да стои над себе си, за да може да се развива същността на съществуването и да бъде опозната тази същност.
Добрината е вторият по-важност атрибут на живота, който е необходимата възможност за съществуване и оцеляване както на индивида, така и на човешкото общество. Народът го е каза:”Злото куче не живее дълго”. Без добрината ще започнат деструктивните процеси на личността, което като цяло може да доведе до дехуманизация на цялото общество. Деградиралата личност е опасна, както за себе си, така и за хората около себе си, а дехуманизацията на обществото е опасна за цялото човечество. Защото деградирането на личността ще бъде всеобщ процес, който ще се превърне в принцип. Такива деструктивни процеси тлеят в нашето българско общество има, но не отминават и световната общественост. Те носят бездуховност, егоизъм и жестокост. Все още умират от глад, криминални престъпления и войни стотици милиони хора. Друга голяма част от човечеството е обезличена поради изяждането на времето от трудовия процес и може да си осигури само физическото съществуване, без да може да развива своите духовни /интелектуални/ способности. Тази разрушителна сила на злото както за индивида, така и за цялата човешка цивилизация може да бъде спряна от силата на доброто в човека. Така доброто се е развило като човешка добрина, а тя от своя страна е постигнала многостранни човешки добродетели, които ще се противопоставят на многостранните издънки на злото и ще го победят в негоните относитерни граници.
Нашият век на НТП крие опасност не поради постиженията на науката, а от деградацията на човешкото в човека, която води към самоунищожението ни чрез постиженията на науката.
Красотата и любовта са катализаторите за вървенето към истината и човещината, за да може да се осъществи нормалното възпроизводство на човека и неговото нормално развитие. От друга страна без истината и добрината, не може да постигнем истинска красота и любов.
Такива са необходимостите да вървим към истината с любов, красота и добрина, а към любовта с истина добрина и красота. Това ще издигне индивида и всяко негово общество на по-висок о качествено ниво, което ще бъде полезно за всички, особено за творческите процеси свързани както с живия живот, така и с виртуалния живот.
Истината в нашият свят е относителна, защото целия този свят на обективната и субектевната реалност е относителен. Това не означава, че няма истина или истината за нещата е различна за всеки от нас, поради нейната относителност. Точно тази относителност е единствената възможност за съществуването и развитието на света и определянето на неговата конкретна обективност чрез истината. Тази относителна възможност за съществуването и развитието, определя истината само като относителна, но доказуема. Чрез относителната истина може да опознаваме конкретността на обективната материална действителност и да докажем реалното и съществуване. Главен извод, е че относителната истината е основен атрибут на съществуването, развитието и опознаването на света. Няма да бъде пълно разбирането ни за истина, ако не разгледаме и противоположната страна на относителното – абсолютното. Абсолютното макар и забранено като обективно съществуване има място в разбирането ни за света. Това място не е обективно, но е най-важно, защото абсолютно може да бъде само самото съществуване, без което света нямаше да го има. Затова за относителната истина остава да определя обективната материална дейстнителност в нейното конкретно, крайно относително съществуване и развитие, за да го има това съществуване и развитие вечно.
Злото също е относително, което предполага относителна победа над него, в което точно има смисъл за развитието ни. Постигането на определена победа над злото, означава не абсолютно премахване на противоречията и злото, а достигане до относително равновесие, след което ще се появат противоречия от друг характер. Премахваме определено зло, но пред нас се изправя друго. Процесът е тетралектичен! То става неунищожимо чрез превръщанията си. Въпреки появата на новото зло вече сме направили крачка напред към доброто. Така че истината в света съществува като относителна, но конкретна за всяко нещо, за да не бъде абсолютна.
Съществуват и други абсолютни неща: вечността на времето и безкрайността на пространството, но те не могат да бъдат обективизирани. Двете категории са незавършени системи и затова са абсолютни, но не съвършени. Та затова има вечни и безкрайни неща, но не и съвършени. Такава вечност и безкрайност може да има само първичната материята, за да бъде неунищожима и несътворима като така осигурява съществуването. За да може, да се развива тя има най-прост потенциал от свойства /тетралектични, разбира се/, които я обективизират, като най-просто нещо, което е безструктурна, неделима и неразумна материална субстанция, която предполага безкрайността и вечността на съществеването си и развитието си.
Ако приемем, че бог е съвършенен абсолют. Тогава и истините му, и неистните му ще бъдат съвършени /няма да има нито истина, нито лъжа/и неоткриваеми за нас, но ние ги откриваме като относителни, защото света е относителен. Значи, че такъв съвършенен абсолют не съществува, за да можес вета и ние да съществуваме и да се развиваме като постоянно усвояваме и прибавяме нови истини към познатите ни чрез научното познание. Този процес е вечен, а броя на истините безкраен, което е отрицание на абсолютно съвършенната истина.
Изводът, е че на първо място трябва да има истина, за да може да съществуват света, добрината, красотата и любовта като истини, които да се развиват, а човека и обществото ни да се хуманизират.
Истината за съществуването, управлението и развитието на света не е дадена от никой и не може никой да я премахне. Тя си съществува независимо от нас, но като отражение на реалната действителност от нашия мозък тя стига до нас. До нейното определение можем да достигнем само с един метод - научния, защото до сега не съществува друг метод, който като докаже истината може да ни я покаже чрез опита. Вярно е, че всички могат да изкажат различни доводи, но не е вярно, че всички доводи са обосновани. Защото обосновката на един довод може да бъде самото доказателство за него. И това доказателство ни показва реално съществуваща действителност като истина. Затова истината макар и относителна си остава истина за едно определено нещо, а за много неща обединени като цяло, истината става обща, пак една, защото и при двата случая конкретизира нещата. Точно в различието на мненията не се съдържа истината. Защото истината за определено нещо е само една, а всички останали мнения за това нещо са неистини, празни приказки. Затова възможността да огледаме едно нещо от всички страни не води до различни мнения за него, а е възможност за стигане на основната истина за него.
Отражението предоставя на човешсия мозък информация за реално съществуване на мислене и измисляне, но когато мисленето измисли нещо и докаже, че то действително съществува, тогава това нещо се превръща в истина. Но недоказано измислено нещо си остава една празна и невярна измислица. Калко са неверните измислици на човечеството /нямат брой/. Най-лошото е, че тези измислици/мистични, догматични и идеологични/, са противопоставяли хората един на друг и са потапяли човечеството в кръв в името на истината. Затова ще живеем и творим най-правилно като узнаваме повечето истини за света, който живеем, за да го управляваме добре. В противен случай ще станем роби на догматични идеалогии, които превръща в щампа нашия мироглед и не допуска други истини, освен догматичната щампа, която довежда до много издънки като неистини.
Науките се разклоняват на много видове и подвидове точно поради разшишряването на познанието за истината. И когато достигнат нова истина тя става единна за цялата цивилизациа. Затова нашата цивилизация е достигнала до НТП. Без тази единност на истината не е възможно нито познание, нито развитие, защото няма да съществува, какъвто и да е ред, а предимство ще има хаоса. Единността на научната истина ни говори, че законите на физиката, на химията, биолигията и психологията и др. са реални и единни за всички хора по света. Не може в Америка да има различни закони на физиката, химията и т. н. от законите на тези науки в Европа. Това единство се дължи на откриване и доказване на научната истина, която става валидна за всички. Това води до единен технологичен прогрес в света, който е достигнала нашата цивилизация.
Обратно стоят нещата с мистиката и религията и идеалогиите. Те се разклоняват на различни секти и учения, като всички имат претенциите, че те са самата истина, но няма доказана истина при нито една религиозна секта и при нито едно мистично учение, при нито педна идеаелогия. Логичният извод, е че те се разклоняват точно поради това, че се разминават не само с истината, но имат противоречия и помежду си. И повечето войни, които са водени на Земята, са точно поради тази причина. Затова не може да има логични доводи за тяхното съществуване, но произволни може да има, както са произволни и всички останали доводи на мистиката и религията и идеалогиите, защото не се подчиняват на доказателството и могат да се талкуват по всевъзможни начини, които не съдържат истинана, но водят до огромният брой религиозни секти и мистични учения и идеалогии.
Основен извод, който ще направим за взаимовръзката на истината с добрината, красотата и любота, е че истината е главният атрибут, който определя съществуването на света, на добрината, красотата и любовта. Добрината, красотата и любовта са катализаторите за търсене на истината, а злото, грозното и омразата са инхибаторите, които забавят нейното намиране, за да може човешкото съзнание да порасне и да настигне НТП, заради оцеляването на човечеството. Затова в света има място за всичко, което подлежи на доказателство, защото истината определя съществуването управлението и развитието на света, а съзнателният човек ще се възползва от нея.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.