Интернет пространството поставя началото за бъдещето духовно развитие на човека

Автор Тема: Интернет пространството поставя началото за бъдещето духовно развитие на човека  (Прочетена 1117 пъти)

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Единодушни сме всички от необходимостта за духовно развитие, но голямото различие по въпроса за духовното идва от това, че няма точно определение за духовната същност на човека, което води до изпаряване на единодушието ни. Щом разума е еволюционен продукт на физическата информационна материя, то човешкия дух трябва да се носи от органа определящ разумността при човека. Този орган е централния мозък на човека с неговата асиметрична функционалност.
Философията е започнала точно с това търсене на първичността на съществуването и развитието: дух без материя или материя, която се развива в дух, при което са се родили, какви ли не верни и неверни идеи за духовната същност на човека и са се появили двете основни философски течения:материализъм и идеализъм. Първоначалното примитивно търсенето на мястото за духа/душата на човека/в човешкото тяло в древността е определило неговото място в най-долната част на човешкото тяло – петите. С времето си разбирането за мястото на духа е започноло да го изкачва нагоре по тялото на човека. Така душата временно е бил заселен в бъбреците, стомаха, черния дроб, сърцето и накрая разумния човек се е досетил, че духовния орган при човека е централния мозък. Това досещане не е само съзерцателен помисъл, а е продукт породен от опита при правенето на първите изследвания на мозъка на човека при аутопсия. Ето това е и първата крачка на разумния човек към изследване и изучаване на органа носещ и определящ разумността, която го отличава от животните. Мистиката и религията най-много са атакували тази възможност при която разума може да разкрива собствената си същност и затова са наблягали на последното свърталище на душата - сърцето.
На съвременният етап от развитие на науката знаем достатъчно за мозъка на човека, за да межем да го определим като духовен орган. Изследвайки мозъка неврофизиолозите са разкрили заедно с многото центрове за физическото, химическото и биологическото управление на тялото и много центраве на психическата дейност на човека. Това води до определението на мястото на паметта, център на страха, на агресията, на удоволствието и мн.др. В последно врема са разкрити и два нови центъра, които носят илюзорни представи. Единият център е Дежа вю, който определя заблудата, че сме били на място, което никога не сме виждали през живота си и което беше един от основните аргументи за прераждането, но с това откритие се стига до опровергаване на прераждането. Другият център е също илюзорен, който ни довежда до илюзията да виждаме тялото си извън нас. При симулация на този център при здрави хора се постига същата илюзорна картина да виждат собствените си тела извън тях, което пък е повод за опровергаване на напускането на душата от тялото по време на клинична смърт. На този етап науката е в подстъпите на мозъчните духовни тайни, а колко ли са и какви ли са още тайните на най-сложната структурна организация на материята наречена централен мозък, все още са в сферата на догатките. Така че мозъка на човека съдържа и изразява неговата духовна личност с неговите пороци и добродетели с неговата чувственост, с неговите фантазии, неговите информационни и мисловни възможности и мн.др., което като цяло може да се нарече човешка личност.
Много са примерите за това, че духовните заложби, които изграждат човешката душа се формират още с раждането на детето, когато тази най-сложна материална същност е още информационно девствена като съдържа само определени инстинкти за дишане, бозаене и др. необходими за първоначално оцеляване. Малките при животните са прекалено облагодетелствувани от вложеното в техните инстинкти и затова срокът за тяхното съзряване е много кратък, докато съзряването на детето трае деситилетия през които се ражда и изгражда неговата духовна човешка същност. Тук можем да посочим много примери, при които детето родено с нормален мозък, изостава с проговарянето поради това, че никой не го учи на това или недостатъчно се учи да говори. Така също е установено, че нормално родено дете от глухонеми родители, ако няма говорещи хора покрай него, остава глухонямо. Друг още по фрапиращ пример е деца отгледани от животни си остават за винаги животни поради неразвитие на човешките психически функции на мозъка. при тези деца липса човешката духовна същност. Такъв е примера с двете индийски деца отгледани от вълци, които не се подавали на опитите за очовечаване. Дори при възрастен човек, стоял дълги години в изолация от хората, се стига до психически и интелектуални отклонения. Физическото нараняване на мозъка също води до духовен упадък, а химическото му третиране/наркомания, алкохолизъм и др./ също водят до физическа и духовна атрофия на мозъка. Увреждането на мозъка от микроорганизми също е причина за загубата не само на физическите способности при човека, но и загуба на духовния човешки облик. Може да попитаме, къде е тогава и за какво е тогава онази абсолютна душа идваща от вън, която обсебва човешкото тяло и която именно в тези случай трябва да се намеси и нормализира духовното развитие на тези човеци. Такава душа не съществува  и затова това не става, а такива деца и възрастни остават по-близо до животните, отколкото до човека именно поради липсата на духовното при тях. Причината е именно не навременното развитие на духовния орган – мозъка на човека. Това е лесно доказуемо при деца родени с физически недоразвит мозък. Колкото е по-голямо отклонението от нормално физическо развитие на мозъка при тези деца, толкова е по-голям кретенизма при тях.
Така от казаното до тук можем да напровим следния извод. Духовната същност на човека се определя от развитието на неговия централен мозък, който има огромен потенциал за това, защото сега използваме само 5 – 10% от тези възможности. Храната за мозъка е информацията идваща като отражение на обективната действителност чрез образно – чувственото мислене пречупена през атрибутите на разума: въображение и мисъл ще ни позволи да превземем още от потенциала за развитието на нашия мозък в посока към човешкия дух. Защото Мозъка това съм Аз, а Аз това е Мозъка. Най-правилно ще бъде всестранното развитие, което води до многобройни всестранни връзки в нашия мозък. Затова Бернар Шоу е казал: „Стани тесен специалист, за да станеш тъпак”. Началото на това всестранно развитие необходимо за всички хора е започнало с раждането на виртуалното интернет пространство: сайтове, блогове, форуми и др., които създават възможността за всестранно зареждане с информация, всестранно общуване и дискутиране на всякакви теми и мнения, което неминуемо ще се отрази на нашето духовно развитие.
От участието ми в многобройните български сайтове, и форуми с още по-многобройните теми съм стигнал до извода, че българинът е с огромни физически и интелектуални възможности, с което можем само да се гордеем, както можем да се гордеем, че сме имали Велика България и велики предци. Предстои в бъдеще този изтрадал народ да роди Великия български интелект в лицето на всеки българин, който ще бъде короната на съществувалата Велика България и ще допринесе за развитието, и хуманизирането на човечеството. Виртуалното интернет пространство е възможност за това, която възможност в продължението на този постинг ще се опитам да доведа до по-пълно разбиране.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.