Как намразих операта, или по-точно ходенето в онази сива сграда зад паметника на Стамболийски...
Да ме извинят любителите на операта, но поради един злощастен опит за сближаване с въпросното изкуство, произведен в най-крехка юношеска възраст и оставил неизлечими следи в ранимата ми по онова време душа, по настоящем изпитвам панически страх от доближаването до сградата на Врабча н`нам кой си номер. Уверявам ви, че това е непоносимост единствено към сградата, но не и към музиката на Верди, Пучини и компания! Как се случи това? Ами както всички пътища водещи към ада са застлани с добри намерения, така и онова злополучно посещение, бе плод на едно добро намерение. Добро намерение от страна на една млада и амбициозна учителка по литература да запознае питомците си с изучаваното в училище литературно произведение по един нестандартен и новаторски начин. Изучаваното произведение бе "Фауст" на Гьоте, а нестандартният начин на запознаване - "Фауст" на Гуно. Дали двата "Фауст"-а се срещнаха във възприятията ми, е трудно да се каже, но предполагам, че отговорът е по-скоро "да", и то защото и двата ми бяха натрапени насила, а и защото и на двата спах... И нямаше как да бъде другояче, след като онзи на Гуно бе в 5/!!!/ действия! Или иначе казано - пет действия и четири антракта, третият от които трийсетина минути, нещо като голямо междучасие. Начало 19:00, край 00:25 на следващия ден! И то при положение, че четвъртият антракт беше съкратен в движение, защото в един момент и на диригента, и на музикантите, и на певците им бе писнало и бързаха да приключат час по-скоро. И как нямаше да им писне, след като бяха попаднали в онова омагьосано царство на Спящата красавица, в което всички поданници сладко си похъркваха. Включително и гардеробиерките. И за да бъдат сигурни, че нечие палто няма да отлети с арията на Луцифер, бяха заключили всички врати на голямата сграда още по време на второ действие. Оказахме се в капан, от който нямаше измъкване, като от договор с Лукавия! Не ми оставаше нищо друго, освен да се отпусна в спарения въздух на втория балкон и да се опитам да не обръщам внимание на пищящия фалцет на Офелия...
Някъде след полунощ сградата на операта бе щурмувана от тълпа разярени родители, чиито отрочета бяха станали жертва на брутално отвличане от страна на извратени меломани. Само ще обърна внимание, че по онова време последният трамвай бе в 23:05, а тогавашна нощна София по нищо не се различаваше от днешно нощно Павликени например...
Та въпросният щурм трябва да е бил или в четвърто, или в пето действие, нещо за което не съм сигурен, но така или иначе вратите бяха разбити и заложниците, демек ние учениците бяхме спасени!...
Денят бе петък, в събота учехме, но душевните травми от предната нощ не ми позволиха да отида на училище на следващия ден. Това май бе единственият кяр от преживяването... А! И алибито, което имам днес, за да не ме замъкнат на опера! Иначе слушам с удоволствие хоровете от оперите на Верди, а от "Фауст" ми е останало само "...Да пресуша водата застояла е най-последна, висша цел в живота ми..."
Тема: Ходите ли на Опера? (Прочетена 3141 пъти)
