СЛУЧАЙНОСТ, закономерност, време, пространство, качество, количество и ЕВОЛЮЦИЯ

Автор Тема: СЛУЧАЙНОСТ, закономерност, време, пространство, качество, количество и ЕВОЛЮЦИЯ  (Прочетена 2070 пъти)

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Привържениците на сътворението допускат постоянно една и съща грешка като разглеждат протичане на процесите на еволюция извършващи се във времето и пространството само от гледна точка на чистата случайност, за да отрекат еволюционното развитие на света. Креационистите би трябвало да знаят, че случайността се проявява във времето, а се обективира в пространството. Изглежда такова използване на чистата случайност е умишлено, защото така само могат да приспособяват случайността като доказателство против еволюцията, а при всички останали случай случайността е относителна и работи против сътворението. Въпреки че еволюционистите постоянно показват и доказва фактологически материал и изпитаните методи за датиране в много други сфери на познанието, до които е достигнала науката, креационистите им приписват изборност и приспособимост само на фактите които са им изгодни. От изборност, приспособимост и изгода на фактите се ползват именно креационистите и то фактите постигнати от ненавистната им наука. Те правят груба грешка, защото науката е противоположна на сътворението, което е невъзможност да работи за него, но поради липса на други факти, на които да се опрат те се принуждават да го правят.
Първо копират и излагат от науката, това което им е изгодно или това, до което науката не е достигнала. Второ на божествената магическа пръчка не е необходимо доказателство, защото тя може всичко, само едно не може, да сътвори доказателство за всичкото, което води до отпадане на научния метод при сътворението. Трето ползват се от абсолютността на чистата случайност, която не може да съществува, когато съществува закономерното нещото, защото става относителна. Дори в абсолютното нищо я няма, защото няма какво да я осъществява. Бог сътворявайки света от нищото го превръща в нещо, което определя да има не само случайност, но тя да бъде относителна. Затова съществуването на нещото определя относителността не само на случайността, но и на себе си като унищожава абсолютността на нищо и го превръща в относително и така всичко става относително.
Случайността без нещото е невъзможно да съществува, а нещото са структурите и формите на материята, които са определени в качествено и количествено отношение като разнообразие, многообразие и натрупване. Така че първичния бульон е смес от огромно количествено и качествено многообразие на химични съединения в огромно многообразие на различни условия, които осъществяват закономерната връзка между тях и увеличават още повече както количественото натрупване, така и качественото разнообразие с нови съединения. Така всеки достигнат еволюционен етап съдържа ново качествено разнообразие и и ново количествено натрупване, което става основа за ново продължение на еволюцията и т. н., и т. н. като не се прави директен скок от най-простото /неорганичната материя/ до най-сложното /човешкия мозък/, а всичко става поетапно. Това показва че еволюцията не работи с магическа пръчка, а върви по-трудния път на развитието чрез закономерностите и налучкването чрез пробата и грешката. Затова нейното обективно доказателство е прекалено трудно, но не невъзможно и с помощта на натрупването на научен фактологически материал ще се стигне до необходимото доказателство.
Всичко това е така, поради това, че старото качество го няма вече, защото се е превърнало в ново, а са останали само продуктите на грешните опити, които са запазили родствената връзка между старото и новополученото качество. Такъв продукт са съвременните човекоподобни маймуни, по които можем да съдим директно за връзката им с нас чрез сравнителния метод, защото живеем в едно и също време с тях. Маймуночовека, от който точно сме произлезли вече го няма, защото ни има нас. Живял е в различно време от нас и можем да съдим за произхода ни от него косвено само по това, което е останало от него. Трудностите както за достигането на новото качество от еволюцията, така и нейното доказване, са свързани с това, че еволюцията е процес за развитие на относителното пространство във времето.
Изводът, е че старото и новото качество се определя от закономерностите, поради които структурите и формите имат цялост, която цялост определя съществуването на света. Количеството определя натрупването както като огромно качествено разнообразие, така и като огромно количествено натрупване на еднообразие от структури и форми. Качеството и количеството носят обективната материална реалност на пространствените структури и форми, а случайността се проявява във времето като действие и взаимодействие между структурите и формите на материята при тяхната среща и преобразуване. Затова, когато се оборва невъзможността на еволюцията за усложняване на структурите и формите на материята при тяхното развитие и стигане до живата и разумната материя, трябва да се борави с тяхното закономерно качество, тяхното количествено натрупване, тяхното случайно движение и среща във времето, за да се стигне до възможната вероятност за постигане и усложняване на определения еволюционен етап и превръщане на неорганичната материя в жива и разумна. Така че креационисти изчислявайте не само със случайността, защото само с нея и магическата ви пръчка не може да сътвори и най-простото нещо. Прибавете към случайността, за да намалите предложеното от вас невъзможно число до приемливи за еволюцията граници – и огромното закономерно разнообразие, огромното количество от атоми, молекули едноклетъчни форми, огромен брой разнообразни условия, огромното време и многобройните етапи и подетапи, което ще доведе до огромен брой срещи и още по-огромен брой взаимодействия, при които оцелялата структура и форма продължава еволюционното усложняване, за да се роди на определен етап от времето качествено новата структура и форма. Ако подходите така дори ще се зачудите, защо еволюцията е прахосала няколко милиарда години като е могла по-бързо до превърне неорганичното в живо и разумно, защото прибавянето на посочените фактори към случайността ограничава нейното вредно забавящо еволюцията действие като я ускорява. За да не се чудите дълго се допитайте до Тетралектиката тя ще ви обясни защо все пак еволюцията е протекла толкова бавно, защото най голяма тетралектична привилегия е да отговаря на най-важния въпрос Защо? Не боравете само със случайността и крайния резултат, защото няма да я има случайността, крайната качествена форма човека и света.


RalitsaAleksandrova

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 11
Интересна статия. От една страна, вярно е, че еклектиката отрича случайността, и се позовава на сътворението. Ти твърдиш че привържениците на сътворението се позовават на чистата случайност.Това не е точно формулирано - привържениците на сътворението вярват че всичко е създадено с определена цел и ред ,а създателя е Бог ,т.е. сътворението съществува благодарение на някакво усмишлено действие.Но от друга страна науката индиректно защитава същата теория, позовавайки се на строгите физични закони и на надеждата, че може да се изведе формула, за всяко налично физично явление. Очевидно е, че случайността не се харесва нито на религиозните хора, нито на научните работници. Идеята за детерминираната вселена е заложена в стремежа към еволюцията, провокирайки хората да търсят обяснението на случващите се явления във времето, тъй като когато едно явление е детерминирано, то тогава се ражда възможността да бъде контролирано. Някак си ни е трудно да си представим че всичко е чиста случайност - това звучи доста стряскащо и само по себе си подсказва липсата на избор когато става въпрос за оцеляването, тъй като нищо не би могло да бъде планирано и контролирано в бъдеще време.Друг е въпроса ,че идеята за детерминираната вселена също изключва сама по себе си избора и разкрива една не по- малко стряскаща картина :това че всичко би могло да бъде обяснено и на практика целия ни живот ,всичките ни емоции и решения могат да бъдат обосновани със физичните закони. В крайна сметка и двете теории разгледани поотделно излагат повече доказателства за съществуването на противоположната теория и затова и в двете се създава парадокс, като взаимно се отричат.Понеже до сега не съм чувала някой да дефинира този парадокс ще си позволя нескромността да го нарека "парадокс на Ралица" :) ,ако вече съществува поправи ме. Като заключение мога да кажа ,че наука която изключва чистата случайност и се позовава на детерминираните явления ,в крайна сметка извежда изводи близки до еклектичната представа за сътворението и обратното ,тъй като както вече казах всяко детерминирано явление може да бъде контролирано -което само по себе си доказва възможността за съществуване на Бог.В този ред на мисли отправям малка критика към статията ти ,тъй като това са изводите след краткия прочит ,особено в частта с отричането на чистата случайност :).
« Последна редакция: 10 май 2009, 21:46 от RalitsaAleksandrova »

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Re: Ралица. Привържениците на сътворението се позовават точно на чистата абсолютна случайност, за да отрекат еволюцията, а сътворяват света с магическата пръчка. Така че моята гледна точка, която застъпвам в статията, е че както случайността, така и закономерността вземат участие в процесите на съществуване, развитие и управление на света, което ги прави тях и света относителни. Креационистите не са привърженици на случайността, а именно отричат възможността случайността да взема участие в еволюционните процеси. За да докажат тая своя теза те се възползват само от чистата случайност при отричането на еволюцията, без да вземат под внимание закономерностите и относителността на света. Така че случайност и закономерност не могат да бъдат абсолютни, а са относителни и са изучавани от науката. Затова детерминираността не е абсолютна, както не е абсолютна случайността. Науката изучава случайността като теория на вероятностите и затова има раздели статистика, комбинаторика, теория на игрите и др.
Няма парадокс, защото случайност и закономерност са противоположности, както са противоположности много такива двойки. Закономерностите дават относителна детерминираност на нещата, за да съществува целостта на структурите и формите на материята, което определя съществуването. Случайността дава отностителното неопределение на нещата, което е необходимо за развитието. Затова света е смес от относителна закономерност и относителна случайност, които взаимно унищожават абсолютните си стойности, за да могат структурите и формите да съществуват като цялостна система, но същевременно да могат да се разрушават, за да се развиват към качествено нови структури и форми и т. н. и т. н. Затова не може да съществува абсолютната случайност и абсолютната закономерност. В първия случай ще има вечен хаос без възможност за цялостни системи, а във втория ще има вечна замръзналост на цялостните системи. И при двата случая света е невъзможен, а е възможен само относителен свят, в който всичко е противоположности. Поздрав!!! 
« Последна редакция: 12 май 2009, 22:15 от akademika »

RalitsaAleksandrova

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 11
RE : akademika
Всичко това, което казваш е вярно, само дето се отнася за привържениците на сътворението от преди 200 години. Съвременната религия, се е развила до толкова, че не отрича еволюцията. Напротив тя се приема като част от божия план. Има много нови течения, които считат, че науката е най – верния път за доказателството за съществуването на Бог. Именно поради тази причина все повече хора от различни религиозни общности се насочват към точните науки, изучавайки законите на „сътворението” - като привържениците на Селистинското пророчество. Колкото до презрителното отношение към магическата пръчка мога само да кажа, че нашето съзнание не може да си представи петизмерно пространство с относителни стойности на пространствено времевата крива. Ако попиташ който и да е човек –не би могъл да ти го опише. В този ред на мисли само ще добавя, че когато съзнанието ни е ограничено от толкова много условности и рамки, не бихме могли да стигнем до най-естествената логика, която може и да включва на пръв поглед нелогични изводи.Науката която произтича от човека ,както повтарям чийто мозък още не може да приеме петизмерно мислене не може да не може да предвижда физичните явления до толкова че те да бъдат напълно детерминирани. Но това не значи ,че пълна детерминираност не съществува , нито пълна случайност. Прав си и за тезата си, че липсва парадокс, чудесно си я формулирал  – поздравявам те за което ,но наличието на относителност  и в твете теории създава възможност за наличието на абсолютна детерминираност и абсолютна случайност. Какво определя каква степен на детерминираност или случайност ще се проявят в дадено явление. Това което го определя е единствено способността на съзнанието да детерминира определено явление, или обратното - да го обяви за чиста случайност.Т.Е ние разглеждаме определено количество информация и го определяме спрямо развитието на нашия „процесор” образно казано, който умее да складира и анализира информация. Информацията, която произтича от дадено физично явление се обработва от нестатичното съзнание, което има своите пикове и падове в способността да детерминира определени явления .Какъв е пътя на развитие на дадено съзнание до толкова, че то да умее относително да детерминира явленията – той винаги е свързан с опита и осъзнаването  ,че случайността дава отностително неопределение на нещата.За да оправдае собственото си съществуване обаче мисловния апарат отрича случайността.Това е пътя който изминава съзнанието за да може да детерминира абсолютно дадено минимално явление.  Ако съществува възможност за абсолютно детерминиране дори на минимален процес – то тогава напълно е възможно да съществува и абсолютна детерминираност , която да не би могла да бъде осъзната от още развиващо се съзнание. Дефиницията за развиващо се съзнание е онова съзнание което приема относителната случайност и относителната детерминираност. Дефиницията на завършено съзнание е онова съзнание, което би могло да детерминира всяко явление. Извода от всичко казано до тук ,е че често правим грешката да разглеждаме дадена теория без да включим в нея относителната способност на нашето съзнание да детерминира определено явление , тъй като съзнанието което я разглежда също не е константа.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.