Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/ и съответния закон са /ПГЗЕФ/ са еталони на основните еволюционни етапите на развитие на материята. ПГТЕФ като еталон на еволюционното развитие е напълно завършена периодична система. Като отразява основните етапи на развитие на материята предполага съществуването на периодични таблици и съответни периодични закони на тези етапи, които са незавършени системи. Колко е по-нисък етапът на развитие, толкова е по-незавършена периодичната система.
Първият етап е физическият – отразяващ периодичното развитие на елементарните частици със съответната таблица /ПТЕЧ/ и периодичен закон /ПЗЕЧ/, което е разгледано и изложено в по-предните статии. Тъй като ПТЕЧ е частен случай от ПГТЕФ отразяваща първичния етап на материалната еволюция, който започва с нулево точковидно геометрично пространство. Това нулево геометрично пространство го определихме като Идеална материална точка – ВРЕМЕТО или неговите частици и античастици: БЕГЕТРОНИ И АНТИБЕГЕТРОНИ. Следователно Бегенронът и Антибегетронът се намират в първа група на първи период на ПТЕЧ и са начало на всичко съществуваща и развиващо се. При взаимодействие между тях се получават вакуумонът и антивакуумонът, а те изграждат структурата на вакуума. Те се намират в последната девета група на първи период и отразяват едномерната отсечка и безкрайната линия от геометричния периодичен еталон.
Целият втори период на ПТЕЧ е изграден от частиците и античастиците, носители на останалите три основни сили в Природата: ядрени, електромагнитни и гравитация. Логично е свързващите сили при структурирането на материята да съществуват преди структурната цялост на създадените от тях частици и античастици. Единствено изключение правят частиците и античастиците на времето или Материалната субстанция, защото са безструктурни и носят Първичния електромагнитен потенциал – силата, от която произлиза всичко. Следователно периодичното подреждане на частиците и античастиците във втори период изяснява броят на носителите на останалите основни взаимодействия и определеното им място и служба в Природата. Това положение е пренесено като аналогия при Менделеевия периодичен химичен закон.
В началните три групи на втори период на ПТЕЧ влизат трите вида неутрина – носители на ядрените сили. В четвърта група се намира фотонът – носителя на атомния електромагнетизъм. Следващите четири групи са огледални на първите, защото те са изградени от античастици, антиподи на влизащите частици в началните четири групи, отговорни за съществуването развитието и управлението на антивселените. Последната девета /нулева/ група е изградена от гравитонът и антигравитонът, носители на гравитацията, действена в мегасвета. Описаната същност на носителите на основните взаимодействия в света е правдоподобна, защото се определя тяхното място и периметър на действие в пространствените дължини на света.
Трите вида неутрина и антинеутрина като носители на ядрените сили са и отговорни за цялостната структура на нуклоните и антинуклоните. Следователно теорията за съществуването на кварките, от които са образувани нуклоните и антинуклоните, е погрешна, защото такива частици не съществуват в Природата.
Следващият носител на основно взаимодействи е, фотонът, който е добре познат като носител на електромагнитните взаимодействия, управляващи химическия свят. Тези електромагнитни сили са производни на електронните слоеве на атомите и антиатомите.
Хипотетичният гравитон е носител на гравитационните сили, управляващи мегасвета. Логично е гравитонът да се намира в структурата на нуклоните и антинуклоните и то в центъра на тяхната структура, защото гравитацията е централна сила. Излъчва се винаги от центъра към повърхността, а нейното проявление и действие е възможно с натрупването на атомна, веществена материя.
Същността и произходът на основните сили в света не е познат, а тяхното опознаване и изясняване е възможно чрез построяването и съществуването на ПГТЕФ и ПТЕЧ и съответните периодични закони. Така може да се стигне до Материалната субстанция и частиците и античастиците на времето – ПРОТОМАТЕРИЯТА. Всички тези построения без познаването на ТЕТРАЛЕКТИЧНОСТТА НА СВЕТА, са невъзможни, а ТЕТРАЛЕКТИКАТА, която разкрива и доказва това съществуване, като предоставя системната възможност за моделиране и достигане до тези построения. Защото всичко започва от тетралектичната същност на БЕГЕТРОНИТЕ И АНТИБЕГЕТРОНИТЕ. Стига се до структурата на ВАКУУМОНИТЕ И АНТИВАКУУМОНИТЕ, от които е изградена структурата на безкрайната ВАКУУМНА нишка и носителите на останалите три основни сили в Природата: ядрени – трите вида неутрина и трите вида антинеутрина; електромагнитни – фотонът и гравитицаонни - гравитонът.
За да може да се осъществяват взаимодействията между относителните е елементи на света, да има вечно движение и безкрайно развитие – е необходимо да съществува Абсолютно празно пространство. Това е безкрайна празнина или Абсолютно нищо, което да бъде изпълнено с относително нещо /структурите и формите на материта/. Тази празнина не може да влияе на изпълващите я материални структури и форми, а само им предоставя място за движение, закономерно съществуване и развитие като геометрично пространство. Това е възможно, поради причината, че Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. Затова влиянието което изпитват елементите на материалния свят не идва от Абсолютното нищо, а идва от Абсолютната протяженост на вакуума и неговите относително занулени свойства, които се влияят от елементите /структурите и формите/ на света. Следователно, вакуумът влияе на структурите и формите на света, а структурите и формите на материята влияят на вакуума. Защото вакуумът изпълва Абсолютното празно пространство, а в него е потопено всичко и неговите частици и античастици /Вакуумони и Антивакуумони получени при взаимодействието на Бегетроните и Антибегетроните/ се съдържат във всичко и са основа на всичко. Затова е възможно това двустранно взаимодействие между вакуумът и потопените в него материални структури и форми. Свойствата на вакуума са определени от неговите безкрайни, субмикро електромагнитни нишки, които макар и занулени, могат да бъдат възбудени от много енергийни силови полето /електромагнитни, гравитационни и ядрени взривове/, при което се проявяват неговите свойство. Така научаваме, че вакуумът не е нищо, а най-плътна материя. Следователно вакуумът макар да е абсолютен се проявява и като относителен, защото има структурна организация, което подчертава неговата тетралектична същност. При разрушаването на структурата на вакуума се раждат виртуални частици и античастици. Въпреки това неговите безкрайни нишки са неунищожими , а само на мястото на разкъсването се създава напрежение, което поражда виртуалните частици и античастици.
Такива са достиженията на науката за вакуума, а Тетралектиката само обяснява тези факти, от което света, в който живеем става по-разбираем. Тетралектиката води до възможността науката и философията да разрешат натрупаните нерешени противоречиви проблеми, след което познанието ще направи необходимия качествен скок, като развитие.
В предложената поредица от статии „Тетралектика материя и дух“ се вижда как чрез моделирането посредством системите на Тетралектиката се стига лесно до отговорите на най-трудните въпроси свързани със съществуването, развитието и управлението на света. Подобно моделиране е направил Ръдерфорд, без Тетралектиката, като е построил планетарния модел на атома, след което започва бурно развитие на атомната физика, квантовата механика и физика на елементарните частици. За разлика от тетралектичното моделиране, Ръдерфорд, чрез опита, сам е разкривал фактите, с които е построил планетарния модел на атома като е създал и първия ускорител на частици. Възможността по този начин Ръдерфорд да стигне до планетарния модел на атома, е че този модел е много прост. Съставен само от две частици: протон с положителен електричен заряд и електрон с отрицателен електричен заряд.
Докато Тетралектиката е призвана да моделира много по-сложни структури на съществуването, развитието и управлението на света. Например в структурата на нуклоните и антинуклоните влизат повече от половината от основните елементарни частици и античастици. Пред тетралектичното моделиране се открива възможност за постигане на структурата на всички елементарни частици и античастици. Затова тетралектичната методология има необходимост да работи с цялото научно познание и и фактите предоставени от него, което обединява философията с естествознанието. Следователно атомният модел на Ръдерфорд е поставил началото на квантовата физика, а с тетралектичните модели се прави следващата качествена крачка към субквантовата физика, чрез която ще се стигне до обединяването на основните сили в света. За това обединение Айнщайн е работил 30 години без да го постигне. Чрез тетралектичните модели ще бъде решен въпроса за същността на основните взаимодействия в Природата и решени много, други проблеми, което правим в момента. Тези въпроси не са решени, повече от половин век, а някой от тях са поставени още в началото но 20 век, но поради неправилния подход и липса на правилна философска и научна методология не са получили решение.
Най-важните и основни въпроси свързани със същността на съществуването, развитието и управлението на света са поставени още в зората на философията и до днес не са решени. До тяхното решение е стигнала Тетралектикатка, защото се ползва от правилната методология на естествознанието с философията. Това прави философията обективируема наука, която доказва своите изводи чрез синтетичното логично мислене и логичното, системно тетралектично моделиране. Следователно философията може да създаде синтетични логични модели, оперирайки с фактологията от частните науки и да стигне до същността на съществуването, развитието и управлението на света. Така ще се стигне до решението на основния философски въпрос и проблемите свързани с общите закони и с Всеобщият закон на съществуването, развитието и управлението на света. Това ще рефлектира върху естествознанието и откритията ще потекат като от рог на изобилието, което ще реши много проблеми на науката, човека и обществото.
Тема: Тетралектика, време, субстанция, пространство - продължение (Прочетена 1670 пъти)
