Да си спомним за Пеньо Пенев

Автор Тема: Да си спомним за Пеньо Пенев  (Прочетена 1624 пъти)

argonyk

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 56
Ако беше жив, днес поетът щеше да навърши 82 години - 07 - 05 - 1930 - 27 - о4 - 1959
Харесван и отричан, и приживе и след смъртта си, той си остава един от най-обичаните поети в съвременната българска поезия.

ПРИЗНАНИЕ

„На П.”

Аз бях добър, аз бях невинен,
но хвана ме и мене бяс:
щом няма как да ви надрасна,
поне да дораста до вас.
Оставих простите си дрехи,
сърцето, острия си ум,
облякох нов костюм и тръгнах
по вашия известен друм.
И неусетно над живота
изгасна слънчевия ден;
дойде нощта със свойте буйства,
със викове и мрак студен.
По масите звънтяха чаши,
от дъното ревеше джаз
и със селяшка доверчивост
на всичко се отдавах аз.
Но и пиян, но и отчаян   
пак никога не изтървах
ни вашите фалшиви думи,
ни вашия неискрен смях.
Творци на вицове и сплетни,
шумяхте вие до зори,
присмивахте се над Вапцаров
и с Ботев спорехте дори.
Един за друг крещяхте „браво”.
Лютеше от тютюнев дим.
Вбесявах ви, но ме търпяхте,
защото бях необходим.
Ръцете ми лежаха тежки
като прекършени крила,
но аз с очите си ви плашех,
смразявах ви с усмивка зла.
И ваште благоверни дами
към мене гледаха със страст,
че любех аз от вас по-силно
и пиех по-добре от вас.
Когато тръгвах да си ходя
от тези сцени отегчен,
над масите превити, вие
със завист гледахте след мен.
Защо? Щастливец ли изглеждах?
Къде излизах от нощта
със този възел на челото
и с гневно сключени уста ?
Кой би могъл да си помисли,
че като никога преди
една усойна тежка мъка
ще легне в моите гърди;
че аз до сутринта ще скитам
из градските градини сам
и под дърветата ще плача
от огорчение и срам;
че като птица ще се моля
на изгрева червен и тих:
дано ме върне при земята,
при хората, при моя стих !

Георги Джагаров

argonyk

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 56
Re: Да си спомним за Пеньо Пенев
« Отговор #1 -: 07 май 2012, 21:33 »
Ина, Пеньо е първата ми "любов" в поезията, няма как да подмина тази дата :)
Чудя се само, как нито един потребител днес не спомена нещо свързано с поета...
но... явно са заети да си менкат  благодарности и споделености :)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Пеньо Пенев
« Отговор #2 -: 07 май 2012, 23:04 »
Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.