Много остроумно разказваш, Перперикон, но приказката не е такава.
Някога начело на държавата ни стояла една Столетница. Тя била добра и мъдра. В държавата имало много работници, и за всички имало работа. И те строили заводи, пътища, и напоителни системи. И работели в заводите, и обработвали земята, и прибирали реколтата. Данъците в държавата били малки, данък ДДС там нямало. От заплатата на всекиго се удържали пенсионни вноски, но мъдрата столетница не държала тези пари в банките, а ги влагала за строеж на нови заводи, нови предприятия, нови пътища, нови напоителни системи. И с произведената в заводите, предприятията и на полето продукция, изплащала и заплатите на работниците, и пенсиите на възрастните хора и инвалидите, и издържала и болниците, и училищата и университетите..
Затова на Първомайските и Деветосептемврийските манифестации пред трибуните в столицата и в окръжните градове по половин ден преминавали колективите на заводите и предприятията: завод след завод, предприятие след предприятие, не можеш да ги преброиш.
И нямало престъпления, и нямало неграмотни, и много болести били победени и изчезнали.
И нямало привилигировавани - привилигировани в държавата били само децата.
Държавата била подредена като градина. А и в химна й така се пеело: „Мила Родино, ти си земен рай!“
На алчните чужденци много им се искало да заграбят богатствата и на тази страна. Но Столетницата им пречела. И тогава те измислили как да се отърват от нея - като развратят народа й.
Отишли при студентите, при интелигентите, и им казали: Защо я търпите? Не виждате ли колко е тя стара и грозна, колко е глупава, и как ви пречи? Кажете й да си върви. Нека всеки от вас да получи своята част от богатството на държавата. Ще сложите парите в банките, от лихвите ще забогатеете. Поискайте си земята в реални граници – ще обработвате някогашните ниви на дядовците си, а ако не искате да ги обработвате, продайте ги пак ще забогатеете. Разрушете селскостопанските сгради. Нека всеки си вземе по по 3-4 овце, колкото му се полагат. Изкопайте и си приберете и полагащите ви се тръби от напоителните системи. Всеки от вас може да стане милионер. Само прогонете я тази зла, грозна и лоша столетница.
И хората се отказали от Столетницата, и я прогонили.
А ония от запад само това и чакали – съборили стената и нахлули да приватизират и грабят. Което могли да купят за жълти стотинки – купили го. Което не могли да присвоят - разрушили го.
И държавата станала първа по-бедност, първа по безработица, първа по смъртност на новородени и по смъртност въобще. Земята й вече не можела да изхранва населението си, и хората започнали да търсят препитание в чужбина. И за двайсет години населението й намаляло с 25 процента.
Променил се и моралът. Никой вече не наказвал престъпниците. Магистратите, лекарите, полицаите, политиците – цели съсловия се корумпирали. В страната се появили пет нови армии: едната армия –от крадци грабители; втора армия – от охранители (тъй като полицията успявала да пази само народното събрание, а и нямала никакво желание да пази нещо друго, всеки дом, всяка фирма, всеки офис, всяко училище, всяко дете дори се охранявало от частни охранители); трета армия – от изпечени мошеници; четвърта армия – от охранени свещеници; и пета армия – от безработни. Отделно и армия за изпращанее по мисии на НАТО. А и числото на чиновниците в администрацията се увеличило три пъти.
А как продължава живота на Хангар, който отдавна достигнал възрастта за пенсия и отдавна се е пенсионирал?
Пенсията му е толкова жалка, че само от нея той не може да живее. Макар да е изключил парното и да стои на студено, той пак трябва да плаща и за парно, и за жилище, за ток, за вода, … за въглеродния двуокис, който отделя при дишането си. Затова продължава да работи, и ще трябва да работи, "къде що свари, като добитък“, ако намери какво и каквото намери, „дорде му ходят ногите, дорде му фатат ръките, дорде му гледат очите, дорде го пръстта покрие.“
Той трябва да работи и по друга причина – че трябва да помага на семейството на Преработикон. Защото заплатата на Преработикон не стига за издръжката на семейството му. Той трябва да помага и за следването на Отклоненият, защото образованието не е безплатно и не е евтино. И лекарствата не са евтини, а от всяка таблетка, както и от всеки залък, и от всяка глътка, както всички поданици и той трябва да отделя поне по 20 процента за правителството.
Та това е истинската приказка.
