Да си спомним за Дамян Дамянов

Автор Тема: Да си спомним за Дамян Дамянов  (Прочетена 1056 пъти)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Да си спомним за Дамян Дамянов
« -: 24 август 2015, 12:58 »
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах!
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Дамян Дамянов
« Отговор #1 -: 24 август 2015, 13:00 »
Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.