Предизвикателство към колажистите

[swestan]

Смятам,  че колажирането  е нещо повече от  "безразборно лепене на картинки". Да илюстрираш текст не е лесна задача. Това значи първо да го  прочетеш , да вникнеш в смисъла и  не на последно място, да интерпретираш през своя поглед прочетеното.
За това ви предизвиквам  да поиграем  на "Илюстрирай стих".  Предлагам да избегнем тежестта на правила и изисквания и условията да са съвсем прости- илюстриралият зададения стих може да предизвика с нов стих .
Имам един много любим стих  и моето предизвикателство едва ли ще ви  затрудни.

           Дъжд

                         Дамян Дамянов

Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

[iren5]

Защо ли това не го умея достатъчно добре...
Ще следя с интерес! Успех на тези, които се включат!

[swestan]

Ирен, не ни заблуждавай! Аз знам, че го умееш:)

[iren5]

Дооооооооооообре! Никой не се включва и за това аз приех предизвикателството. А го умеете, а аз трябваше да включа ножичка, лепило, боички.  Явно разни "бля бля бля" тези дни са по-интересни, но все пак се надявам да се включи още някой.

[iren5]

https://otkrovenia.com/bg/kolaji/dyjd-212 - тук е туй що съм сътворила и  по правилата, следващото предизвикателство. Отново мокро, но по-иначе

Вълните на морето са жени
Евтим Евтимов

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

[LenaNik]

Сега видях!  Иначе - щях!

[iren5]

Лена, сега е също е тъкмо навреме.
Вале, не трябва да се давят. И тези, които умеят да плуват не се давят. Или поне по-рядко

[swestan]

Толкова харесвам стихът-предизвикатлство зададен от Ирен, че не се   стърпях https://otkrovenia.com/bg/kolaji/a-istinskiya-sam-shte-te-nameri
Ирен, Вале, не се скатавайте, още не е късно да се включите:)

[iren5]

Ирен? Не, не Лена да не се скатава. Иван също. А ти давай следващото предизвикателство.

[swestan]

Няма да бързам със следващия стих. Ще изчакам и някой от скатаващите се да се включи:)

[LenaNik]

Не се скатавам . Просто нямам време.  При първа възможност и вдъхновение ще се включа с удоволствие!

[swestan]

Ето и следващият стих
Надявам се да не ви затрудни и да се включат повече колажисти.


 
ЖЕЛАНИЕ

Михаил Белчев

За нещо пак ми дожаля,
реших да залепя крилата
и да се махна от света,
по дяволите да го пратя.
 
Опитах се да полетя,
със земния живот бях свикнал.
Оказа се, че съм левак
и черепа на Йорик ритнах.
 
Сега ми стига да гори
крило от будна пеперуда,
а времето да си лети,
на птица аз да се преструвам.
 
Та то си може и без мен,
тече през всякакви олуци,
но някой ден ще полети
над символи и над боклуци.
 
И аз ще го следя с очи,
главата ми ще побелее.
Дано да бъда сочен с пръст,
като човекът, който пее.
 
Да бъда или да не съм
и все така да ми е тъжно.
Да вярвам, че и аз съм луд,
и в студ като човек да зъзна.