Ако романът е на историческа тема, задълбоченото познаване от автора му на живота, фактите, нравите, обичаите, на случилото се в определеното време, считам, че е задължително. Но във всички случаи писането трябва да е творческо, интересно, различно... Да има място и за развихряне на въображението, да е вдъхновяващо и замислящо читателя... Все пак се създава произведение на изкуството. Дългото повествование се пише на части, като всяка се изпипва, шлифова и се свързва така със следващата, че те да съставят единство и да не могат една без друга, а също и така, че да оставят читателя задъхано чакащ следващата част.
